Надпреварата за най-желаните статуетки вече започна и ни делят броени седмици от момента на триумфа. Може би единственият сигурен носител е Даниел Дей-Луис, който влиза толкова маниакално в ролите, че са му нужни години, за да изтрезнее от образа. Но тук няма да се занимаваме с това. Номинираните кинаджии са еднакво интересни както с играта си, така и с личния си живот. Ето кои са тайните козове и особености на най-актуалните холивудски звезди тази година.
Валц се учи от дядовците си
Кристоф Валц е едно от най-оригиналните открития на Тарантино. Родения във Виена Валц най-вероятно щеше да остане един добър, но доста неизвестен австрийски актьор. Образът на ловеца на еврейски глави - Ханс Ланда, в "Гадни копилета" обаче изстреля австриеца на върха. Зъл, с бърз интелект, чувство за хумор и онази равна интонация, в която гласът не трепва, създавайки впечатление за непоклатим и хитър убиец, се превърна в запазена марка за Валц. Пък и дори в моментите на убийства изглежда впечатляващо изтънчен. Самият Тарантино дълго време търси актьор за зловещия немец и се притеснява, че "май написах няколко диалога, които никой актьор не може да произнесе както трябва". Колебанията му обаче са напразни - Валц засенчи дори Брад Пит в лентата. Интересното е, че и преди Тарантино Валц е получавал предложения за ролята на нацист, но е отхвърлял всичко, докато не е прочел сценария на злия Куентин.
Къде е силата на Кристоф? Първо - перфектно владеене на три езика. Френски, немски и английски, с идеално гладко произношение и способността да играе с думите, както намери за добре. Интересното е, че един от синовете на актьора е ортодоксален евреин, който учи в Израел (първата съпруга на Валц е еврейка). Именно заради това Кристоф си навлече гнева на еврейските общности с ролята си, или поне на тези, които така и не могат да проумеят, че Тарантино просто обича да си прави майтап с ужасни неща, без да се занимава с каквато и било политическа коректност. В "Джанго без окови" Валц отново е в същата роля - виртуозен ловец на глави, който вече получи "Златен глобус" за поддържаща роля, а вече се готви здраво и за "Оскар". А по киното се запалва по родова линия - двамата му дядовци за актьори. "Научих много от тях. Те са моите най-добри учители", признава австриецът.
Маниакът Даниел Дей-Луис
Може би най-отдаденият актьор изобщо, както и от най-придирчивите. За последните 10 години приема едва 3 роли, като за всяка от тях взема или "Оскар", или "Глобус", или и двете. Правил е по 5 години пауза между ролите, но пък влиза толкова мощно в кожата на героите, че с месеци не може да се отърси от собствените си превъплъщения. Луд е по литературата и определено е от актьорите, които могат да съзират и създават философска дълбочина във всеки от образите. Чувствителността си наследява от баща си - Сесил Дел Луис, който е поет. Рекордьор е и по абдикация от медиите - дава средно по 2 интервюта на 5 години. Като студент освен с театър се занимава и с дърводелство. Маниакалността му в един момент се оказва пречка за първата му съпруга - французойката Изабел Аджиани, и след шестгодишна връзка двамата се развеждат. В момента Луис е женен за Ребека Милър, дъщерята на един от най-добрите драматурзи на ХХ век изобщо - Артър Милър. А списъкът му с отказани роли е просто забележителен - Арагорн във "Властелина на пръстените", Андрю Бекет във "Филаделфия", Исус в "Страстите Христови"... За образа на Линкълн, сочен за основния фаворит за "Оскар", Даниел прави проучвания в продължение на цяла година. Стига до невероятни подробности - например че гласът на 16-ия президент всъщност е бил доста неподходящ за речи: висок и дори леко писклив. За ролята си на касапина Бил в "Бандите на Ню Йорк" пък слуша само и единствено песни на Еминем, за да може да се напълни с агресия. Преди снимките на "Последния мохикан" се научава да строи кану, да ловува и да дере кожи... Даниел е абсолютно сигурен победител на сегашните "Оскар": толкова сигурен, че от "Тайм" си позволяват следния коментар - "Останалите 4-ма номинирани просто ще получат възможността да аплодират на живо Дей-Луис."
Ан Хатауей пее в "Клетниците"
Ан Хатауей започна кариерата си с доста лигави ролички ("Дневниците на принцесата"), но в последните години доказа, че е способна на истинско актьорско майсторство, достойно за статуетки. След като изигра Джейн Остин в "Да бъдеш Джейн", започнаха да я сравняват с Джуди Гарланд, Одри Хепбърн и Мерил Стрийп.
А сега изглежда почти невъзможно някой да изтръгне от ръцете на Ан Хатауей "Оскар" за поддържаща женска роля. Самото 4-минутно изпълнение на класическата песен "I Dreamed a Dream" в "Клетниците" би трябвало да е достатъчно за една от любимите актриси на Холивуд да грабне статуетката за поддържаща роля. Нейната Фантин във филма на Том Хупър е нежна, красива и същевременно силна и й стигат няколко минути, прекарани на екрана, за да спечели мигновено симпатиите на зрителите. Ан вече спечели и "Златен глобус" за ролята в "Клетниците", което почти винаги значи и победа на най-важните статуетки.
Откакто пък Ан се подстрига и ходи с права къса коса до врата, придоби и доста секси френско излъчване, което определено се харесва на киноманиаците.
Майката на Ан - Кейт, е актриса, а баща й Джерард е адвокат. По-големият й брат Майкъл се занимава с писане, докато по-малкият - Том, наскоро тръгна по нейните стъпки. "Прекрасно е да имаш артистично семейство, срещаш много разбиране и топлота", твърди Хатауей.
Будистката Наоми Уотс
Красивата Наоми Уотс е сред основните заподозрени, които могат да се доберат до "Оскар" за главна женска роля. Уотс е номинирана за ролята си в "Невъзможното" - история по действителен случай на семейство, преживяло цунами през 2004 година. За Наоми светът научи след абсолютната психарщина на Дейвид Линч "Мълхоланд Драйв". После русокоската игра перфектно в драмата "21 грама" на Иняриту, а сега прави сериозна заявка за статуетка с тежката си роля в "Невъзможното". Уотс е интересна в личния си живот точно толкова, колкото в киното. След ролята й в "Цветния воал", красавицата изведнъж решава да се обърне към будизма. Оттогава Наоми прекарва поне час дневно в медитация и носи знака на Буда на гривна на китката си. "В будизма има адски много енергия и вълнение, които ме привличат", казва актрисата, която поне религиозно е в един отбор с други холивудски будистки като Пенелопе Круз, Дженифър Лопес и Голди Хоун. Уотс е една от малкото актриси, които могат да се справят с абсолютно всеки жанр и с лекота да преминават от хоръри и лековати комедии към драматични роли.
Новакът Зайтлин
Бен Зайтлин е един от най-младите режисьори, номинирани някога за най-престижната статуетка. 30-годишния Бен създаде нискобюджетния "Зверовете на дивия юг", който проби мощно стената на комерса и се добра до куп номинации за "Оскар". Лентата му вече взе златната камера на "Кан", а бюджетът му е безумно малък - милион и осемстотин хиляди долара. Няма да разваляме удоволствието от сюжета на лентата, но е редно да споменем основното достойнство на Бен - че досущ като латиноамериканските магически реалисти смеси реалност с фолклор по особено интригуващ начин. Интересът към фолклора идва от родителите му - и двамата му родители се занимават именно с това. След четирите номинации за статуетка баща му се пошегува - "Ние с майка му също имаме номинация. За това, че сме продуценти на Бен в биологичния смисъл". Младостта е основният ход на "Зверовете" - с лентата си Зайтлин докара нещата до рекорд - 9-годишната Куаванжаней Уилис получи номинация за ролята си. Когато майка му разбира, че Бен е избрал момиченцето за основен образ, го пита: "Бен, наистина ли мислиш, че можеш да оставиш цял филм на раменете на 9-годишно момиче?" "Почакай. Първо трябва да я видиш", отговаря младият режисьор, който е една от най-приятните изненади тази година.
Големите отсъстващи: Лео, Уашовски и Афлек
Братята Уашовски определено преглътнаха тежко липсата на номинация. "Облакът Атлас" определено не е за всеки и академията ги остави без никакъв шанс за каквато и да било статуетка. Макар че "братя" е доста силно казано - след като единият от тях вече е Лана Уашовски, правейки си операция за смяна на пола. Тазгодишните "Оскар" докараха и два прецедента: номинирани филми, които обаче нямат номинация за режисьор. Това се случи с отличника на златните глобуси Бен Афлек и неговия "Арго", както и с Катрин Бигълоу и "30 минути след полунощ", която преди четири години отвя "Аватар" на бившия си съпруг Джеймс Камерън със сапьорския "Войната е опиат". Като изненада се сочи и липсата на номинации за последния епизод на "Батман". Този път майсторът на ефектите Кристофър Нолън не успя да постигне висотата си от "Генезис", пък и сценарият беше толкова плосък, че дори и играта на Ан Хатауей и Майкъл Кейн не успя да спаси лентата от провал. Без номинация остана и Леонардо ди Каприо, който по традиция академията често пренебрегва. Ролята му в "Джанго без окови" остана незабелязана може би заради прекалено блестящия като поддържащ Кристоф Валц. Но пък следващата година Ди Каприо ще получи реален шанс за реванш с една от най-трудните роли в киното изобщо - на Великият Гетсби.
