България отдавна не беше виждала хора на 20 и над 60 години под едно и също знаме. На протестите, заливали страната ни досега, протестиращият си имаше "профил" - природозащитник, работник от ВМЗ, учен от БАН. За първи път протестите срещу монополите събраха в едно десетките "лъчове", които доскоро надигаха глас всеки в своя периметър. И от техния бунт се роди нещо, за което Гео Милев е написал навремето - "Хиляди. Маса. Народ".
Бивши борци и настоящи монаси, студенти и пенсионери въстанаха не просто срещу монополите и сметките за тока. От еклектиката на хората, които окупират Орлов мост и държавните институции, произтича и еклектиката на техните искания - от Велико народно събрание до опрощаване на сметките за ток. Някои от тях са "дежурни" участници на всяка поредна барикада, на която могат да намерят място за изява. Други са хора, за които току-що последната капка е преляла чашата и са си дали сметка, че оттук няма накъде. За едни ножът е опрял до кокала. За други - това е поредното "реалити" шоу, което легитимира не гражданското общество, а именно техните персони.
"Стандарт" се опита да открои лицата на разноликата маса, която в момента диктува дневния ред на обществото. Или поне се опитва. Дали някои от тях ще седнат на кръглата маса на историята, или това ще се превърне в най-вълнуващия епизод на собствения им живот, предстои тепърва да видим.
Моисей тръгна в колоната на гнева
Един бивш игумен на Черепишкия манастир, познат доскоро като Харитон, тръгна с колоната на гнева във Враца. Бос, въпреки студа. И с бял кръст на шията. Оказа се, че неотдавна бившият игумен е приел монашество в Гърция и е сменил името си на Мойсей. Духовният сан обаче не му попречи да застане на страната на народа в битката му за по-справедлив живот.
Поп Харитон е познат като човек, който не е тесногръд по отношение на канона и може да беседва на най-различни теми. На възраст около 35, той е с висше образование и е много добре подготвен теологически, разказват всички, които го познават. Той разказа, че сам е напуснал манастира, въпреки че навремето се говореше за някакви дрязки между него и Врачанския митрополит Калиник. Тогава се чуваше също, че игуменът е правил купони с младежи от околните села в светата обител, което много разгневило митрополита.
Бивш борец поведе Добрич
Като бунтар по природа определя себе си Деньо Павлов от Добрич. Той е на 63 години и е бивш състезател, впоследствие треньор по борба. С гордост разказва за времето, когато е извел две момчета от отбора за деца в националния за мъже. Те спечелили две европейски титли и една световна. Още по времето на Тодор Живков е бил забелязан от БКП и му е било предложено да стане член. Тогава е отказал, а във бурното време на прехода не се е съгласил и с доста изкушаващо предложение да си направи охранителна фирма, която да поеме всички държавни предприятия. С известна мъка споделя, че някои от момчетата, които е тренирал, са тръгнали по криминалния път и са влезли в сенчестия по онова време охранителен и осигурителен бизнес. НДСВ също са го поканили да се влее в партията, и то като главен координатор за Добрич, но отново отказал. Бившият треньор смята, че целият модел на партиите и управлението в България е сбъркан. Той подкрепя мажоритарния вот и определя сегашните партии като предатели на българския интерес. Според Деньо всичко, което се прави от началото на прехода, е в ущърб на българите и се прави в интерес на други държави. И изброява няколко неизгодни концесии и приватизации на фирми. Във връзка с монополите неговото предложение в този сектор е да се поучим от Франция и Исландия. Там чуждите фирми с монополно влияние дават 70% от печалбата си под формата на данъци. На въпроса защо лично той участва в протестите, той заявява "Отвътре ме тегли, обичам България".
Учител с китара буни Видин
От първия протест до последния в неделя начело на шествието на видинчани крачи един красив мъж - 57-годишният Красимир Михайлов. Той е познат на града, но не като политическо лице. От две години е областен координатор на гражданското движение ДНЕС, а през миналата зима в най-големите студове успя да убеди 7000 видинчани да сложат подпис срещу монополите у нас. Още преди година той говореше за това, за което днес говори цяла България - че сметките на ЧЕЗ са надписани и неразбираеми, че се допускат прекалено много повреди, а подаваното напрежение е ниско. За да узреят и съгражданите му за протест, той трябваше да чака цяла година. Водачът на недоволните досега е обявил и други прегрешения на монополите - например антените за ретранслация, неправомерно поставени в близост до училища и детски градини. Лобистки интереси спират премахването им, обяснява неуморно той.
"Видин е място магнетично, велико, сътворено за обич и блян", пее той в песен, превърнала се в неофициален химн на дунавския град. Самият Красимир е автор на текста и на музиката. Иначе е учител в началния курс на СОУ "Любен Каравелов". Притежава най-голямата колекция от българска музика във Видин. Автор е и на други песни за Видин, както и на химна на училището, в което преподава.
Антон смени Варна със Стара Загора
Искам да остана в България и да се развивам в родината, казва Антон Николов. Той би искал и неговите приятели, които са тръгнали на гурбет в чужбина, да се върнат в България. Антон е само на 22 години, студент по икономика във Варненския икономически университет, и е представител на протестиращите в Стара Загора. Бил на първия протест във Варна и след това е решил да се върне в родния си град и да подкрепи съгражданите си. Той споделя, че е естествено исканията на протестите да еволюират от изгонване на монополите до смяна на режима. Според него най-важното искане е въвеждането на мажоритарни избори, където всеки да застане с лицето си. Смята, че по този начин гражданите ще имат по-голям контрол върху решенията на управляващите. Важно според него е и въвеждането на гражданска квота в регулаторните органи. Антон отрича партии да са му звънели с опити да се присламчат и да намажат от енергията на тълпата. И заявява, че ако се случи, той ще им откаже, без да се замисли.
За себе си Антон разказва, че обича да чете. Почитател е на българската възрожденска литература, а любим автор му е Иван Вазов. Харесва и Радой Ралин, и Пенчо Славейков. Другата му страст е българската история. В свободното си време обича да спортува. Споделя, че като малък е играл в отборите "Траяна" и "Берое" Стара Загора, но множество контузии и желанието да се изучи надделяват над спорта.
