Над 150 000 българи излязоха на протест срещу монополите и политическата система у нас. Шествията заливаха страната като мексиканска вълна, а улиците се напълниха с недоволни. Протестиращите се заканиха, че митингите ще преминат в гражданско неподчинение, ако не се вземат спешни мерки парламентът да продължи работата си и да намали сметките за ток и парно.
Бой по монополите, а не предсрочни избори. Този ултиматум постави протестът в София и още над 40 града на президента Росен Плевнелиев. От името на повече от 150 000 души в България, които излязоха на улицата в неделя, столичните водачи дадоха писмото на държавния глава с исканията на улицата. А те са: 41-ото Народно събрание да довърши мандата си, за да приеме всички закони срещу монополите и високите сметки за ток, парно и вода. Дотогава да бъде избрано програмно правителство от политически независими експерти, в което задължително да има гражданска квота.
Не искаме служебен кабинет, искаме всяка от властите просто да си свърши работата, за да изпълнят исканията на хората, както обещаха, казаха лидерите на протестите. Те дадоха 1 седмица срок на президента за действия. И обявиха, че ако няма бързи резултати, след това ще искат и неговата оставка.
Шествията в страната бяха най-масовите не само от избухването на народното недоволство преди месец, но и от 1997 г. насам. Протестите бяха като мексиканска вълна. Те затваряха не само градските булеварди, но и подобно на домино блокираха трите магистрали - "Тракия", "Хемус" и "Люлин".
Хората в цялата страна излязоха на улиците в 11 часа и останаха там до 18 часа. Най-много недоволни излязоха в София, Пловдив, Варна, Бургас, Благоевград и Сливен.
Шествията в София минаха по 4 лъча. Първият тръгна от езерото "Ариана", вторият - от Министерство на икономиката. Най-големите групи протестиращи бяха пред Народното събрание и на Орлов мост. Следобед всички се събраха пред прозорците на депутатите и чакаха новият патриарх да ги благослови. Това обаче не се случи, тъй като катедралният храм "Ал. Невски" бе отцепен от полиция заради интронизацията на патриарх Неофит. Въпреки това над 30 000 души стояха повече от три часа на жълтите павета.
В края на деня народното недоволство взе на мушка здравната каса, осигурителния институт, банките и съда. Отпадане на възможността банките да променят лихвите и други условия по кредитите, искаха протестиращите. Те размахаха пръст на Темида, обвинявайки я, че бави дела срещу управници и монополисти.
Нека хората да си пуснат отпуски, за да дойдат на протест и през работен ден, когато и чиновниците са в кабинетите си, призоваха се взаимно столичани.
Полицията през целия ден показваше, че е съпричастна с хората. Навсякъде униформените посрещаха и охраняваха народа със свалени щитове и шлемове. Шестващите пък внимаваха да няма провокации. Между 18 и 20 часа обаче двайсетина пияни младежи подложиха на истински терор центъра на столицата. Те вилняха от Орлов мост, през Моста на влюбените до паметника на Патриарх Евтимий. По пътя си блокираха движението, обръщаха кошчета с боклуци и се заяждаха с останалите хора.
Плевнелиев ги поздрави, те го освиркаха
Всички организации и синдикати трябва да работим заедно. Благодаря ви, че ми връчихте вашите искания, и ви пожелавам успех. Това каза държавният глава, качен на буса на бунтарите. Докато президентът, който единствен от властта отиде на протестите, говореше, хората продължиха с освиркванията. Плевнелиев бе охраняван лично от началника на НСО бригаден генерал Тодор Коджейков и от зам.-началника полковник Калин Иванов. Президентът ги покани от другата седмица заедно със синдикатите и организациите да работят заедно. И да покажат, че вярват в демократичните ценности. Държавният глава обеща, че дискусиите няма да бъдат превърнати в говорилня. Хората отново скандираха "мафия". Японски туристи пък снимаха като невидели протестиращите.
В Пловдив гориха конституцията
Началото на протестите в Пловдив бе дадено с подпалването на Конституцията на Република България. По този начин няколко хиляди пловдивчани дадоха да се разбере, че искат промени във върховния закон на страната. Четири бяха протестите в неделя, които се проведоха под тепетата. Пред Централна поща се събраха недоволните от високите цени на тока и монопола в енергоразпределението. Именно те изгориха конституцията. Студентите от ПУ "Паисий Хилендарски", които са срещу увеличаването на таксите за следване, се събраха пред ректората на вуза. Третият протест бе пред сградата на МИЕТ в Пловдив, където се помещава сектор "Туризъм". Четвъртото място на гражданско недоволство бе в "Столипиново", което също протестира срещу EVN. Общо около 10 000 пловдивчани се включиха в протестите, които прераснаха в шествия по големите пловдивски булеварди.
Рокери поведоха 30 000 във Варна
Над 100 рокери с мотори дадоха старт на най-голямото шествие досега край морето. Над 30 000 варненци се включиха в неделния протест срещу политици, монополи и корупция в страната. Няма да има водачи и лидери, казаха досегашните организатори на протеста, сред които и бившият футболист и неформален лидер Иван Петров. Всички сме заедно, каза Красимир Жейнов, който бе изпратен на срещата в София от т. нар. Обществен съвет. Той е различен от Инициативния комитет на Иван Петров, а тези, които събираха в събота подписка от негово име - активистите арх. Калина Павлова и Кънчо Бонев, бяха обявени за самозвани. Шествието блокира за повече от два часа движението по централния булевард "Владислав Варненчик" и пое към МОЛ "Двете кули", в който има офис на "Енерго-Про". Жандармерия и полиция чакаха протестиращите, но не се стигна до никакви сблъсъци.
Черноморието иска да е отделен щат
Цялото Българско Черноморие да стане самостоятелен административен щат, поиска новоучредено гражданско сдружение. Идеята бе лансирана в разгара на неделните протести от ръководството на "Национална асоциация "Българско Черноморие". Зад нея застават хиляди жители на Поморие, Несебър, Царево, Созопол и Приморско. Те настояват всички общини с излаз на море да се обединят и да получат автономия. От асоциацията съобщиха, че ще внесат в понеделник официална декларация до президента, до Народното събрание и до всички туристически организации, в която елегантно представят исканията си. "Като част от протестиращите и ние искаме фундаментални промени за по-добър живот. Може би е добре да се помисли за обособяване на Българското Черноморие на конфедеративен принцип като територия със специален статут. Факт е, че туризмът изхранва голяма част от населението, затова развитието и благоустрояването на курортите трябва да се подкрепя, а не блокира", се казва в депешата. От текста става ясно, че крайморското население надига глас да се отцепи от държавата в автономна област. Повод за гнева на местните е намерението да бъде сложен мораториум върху Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Те протестират още и срещу атаката на зелени организации, които напоследък стопират десетки важни проекти по морето.
Спряха 3 магистрали
Бунтари с вувузели от Перник завардиха три магистрали наведнъж. Около три хиляди души щурмуваха виадукта на новата магистрала "Люлин" на входа на града. Блокада спря колите и на двете нива на естакадата, наричана от местните "Бойковия мост". Уличният бунт на него обаче доведе до ефект 3 в 1 - стопира движението по "Люлин", по Е-79 към Кулата и Гърция, както и отклонението към Владая. Единственият път към столицата за близо два часа остана старата отсечка през село Бучино, но само за минути и там се образува огромна колона от автомобили и ТИР-ове.
По същото време ромите от столичния кв. "Факултета" се включиха в протестите срещу монополите. Недоволните блокираха автомагистрала "Люлин" и железопътната линия, по която минават влаковете за Гърция. "За всичко са виновни монополите. Даваме им два месеца срок на ЧЕЗ и другите - да свалят електромерите долу", скандираха гневните жители на "Факултета". В момента уредите в гетото са качени на високи стълбове като превантивна мярка срещу манипулирането им.
Удариха и по кметове
Уличното недоволство подпука и кметовете. На принципа "срещу цялата власт" протестиращите поискаха оставката на градоначалника на Варна Кирил Йорданов. Повече от час над 30 000 жители на морската столица призоваваха кмета да си подаде оставка, като викаха под прозорците му. Преди това събралите се повече от 30 хиляди варненци изпяха химна "Мила Родино", паднали на колене.
В Дупница хората също поискаха кметът Методи Чимев и целият му екип да напуснат общината. Те настояват кръгла маса да управлява града и в нея да влязат граждани. Чимев не успя да спре ропота дори и с бунта си срещу ЧЕЗ, с който отказа да плати надутите сметки на кметството и на личния си дом. Исканата оставка обаче разцепи протеста. Пред общината се събраха малко хора, останалите не приеха бунтът им да бъде употребен политически.
Българи скандираха от Атина до Манчестър
Българи зад граница организираха демонстрации в подкрепа на националния протест, който се проведе в десетки градове на страната. Във Виена се състоя демонстрация пред българското посолство. В Лондон сънародници също се събраха, за да изразят подкрепата си за протестиращите в България. Българите във Виена се обявиха в подкрепа на отвореното писмо от 35-те инициативни комитета в страната до президента Росен Плевнелиев и предлагат допълнителни препоръки и мнения.
Прояви на солидарност имаше във Валенсия, Мадрид, Манчестър, Атина и Мюнхен. В Манчестър студенти се събраха пред общината, а протестът протече под наслов "Дела трябват, а не думи". Българите са категорични, че не подкрепят нито една политическа партия, а искат промяна в начина на управление на родината им.
