Хиляди бърдоучъри от цял свят идват да зърнат любимите си хвъркати
"Хората говорят за Венеция като за европейско съкровище. Същото е и Бургас. От гледна точка на природните дадености Бургас е номер 1 в Европа", категоричен е 75-годишният Невил Джоунс от Манчестър. Повечето бургазлии слабо са чували за Пода, но за десетки хиляди любители на птиците (бърдуочъри) Бургаските езера са едно от чудесата на света. От 2002 г. насам мистър Джоунс идва всяко лято на доброволчески лагер на Българското дружество за защита на птиците. Оттук минава най-известната въздушна магистрала - "Виа Понтика". В добра година през пролетта и есента над града прехвърчат над половин милион крилати твари.
В миналото Пода е било сметище, а слез 1989 г. мястото е рекултивирано и става кариера за пясък. Именно добивът на инертни материали помага да се образуват водоеми с различни вкусове. "Образувало се е сладководно езеро, до него и солено, а отстрани гьолове със смесени води. От гледна точка на водолюбивите птици това са три отделни ресторанта, пълни с различни лакомства", обяснява Мариана Вълчева от БДЗП.
Резерватът заема площ от 1 кв. км и в него живеят 270 вида крилати. За сравнение - българската фауна съдържа 450 вида птици.
Северният ъгъл се населява от седем вида чапли. Без набито око лесно можете да объркате голямата с малката бяла чапла. Те се различават по цвета на клюна - при голямата е жълт, а при малката - черен.
Най-много кулинарни изкушения се въдят в сладко-солените води, затова и там е царството на речните рибарки, от които гнездят над 250 двойки. Компания им прави кокилобегачът. "Кокилобегачът прилича на щъркел, но е много по-фин и мъничък от щъркела. Въпреки това е твърде избухлив - когато над гнездото му мине граблива птица, веднага му скача на бой", разказва Марияна.
Наоколо броди и белият ангърч - мързелива птица, която
не си прави труда да строи гнездо, а снася в изоставени дупки
на лисици и белки.
Рибарките, както и повечето дъждосвирцови птици, гнездят на земята. Техните яйца и малки често стават плячка на бездомни кучета, котки, порове, белки. Затова орнитолозите строят наколни платформи и насипни острови по средата на езерата. За тези територии се води война за жизнено пространство между саблеклюна, кокилобегача и рибарките. Саблеклюнът почти винаги печели сраженията и отглежда потомството си върху най-луксозните насипи.
Бърдуочъри на тълпи прииждат през март и през септември да зяпат миграцията. "Птицелюбителят обикновено е на пенсионна възраст, най-често англичанин и идва да зърне точно определен вид. Стои, докато види любимата птица, понякога няколко дни. Редовно в укритията намираме забравени ключове, книги и документи", допълва Вълчева.
По древна крилата традиция първи тръгват щъркелите (понякога до 400 000), а след тях заминават пеликаните, грабливите птици и накрая - пойните. Ятатата се движат по крайбрежието, избягват да влизат навътре в морето, тъй като няма къде да кацнат за почивка. Обикновено се вдигат в часовете между 11 и 12 и между 15 и 16 часа следобед. Тогава се издигат най-силните топли въздушни течения, които ги носят и на хвъркатите не им се налага да махат с криле.
В сладноководното езерце още през март се заселва тръстиковият блатар - единствената граблива птица в Пода. Бургазлии могат да се насладят на техните брачни игри - мъжката и женската извиват огромни кръгове в небето. Наоколо се срещат и други крилати хищници, но те не живеят за постоянно - орел-рибар, орел-блатар и морският орел - най-голямата птица у нас.
Заради настанилите се в храстите чапли, не са останали свободни "квартири" за кормораните. Те обаче са намерили хитроумно решение на жилищната криза - гнездят върху старите електрически стълбове. "От екскрементите желязото корозира и единият стълб се пречупи. това не попречи на кормораните да гнездят. Освен това те превърнаха в гнезда и кацалките, които им направихме", посочва Марияна.
Два от видовете корморани - качулатият и малкият, са вписани в Червената книга на застрашените от изчезване видове. Малкият винаги е наоколо, докато
качулатият живее на скали и острови навътре в морето
За тази година орнитолозите са си поставили за задача да спретнат дом за къдроглавите пеликани, които успешно гнездят на друго бургаско езеро - Вая. Друга забележителност на пода е пъстрото като папагал земеродно рибарче, което рядко може да се срещне. Големият воден бик пък умело използва маскировка - престорва се на тръстика и дори се полюшва заедно с високи треви при вятър. Носи гордото име "бик", тъй като мъжката птица по време на размножителния сезон мучи като бик. Из езерата обикалят неуморно крайбрежният бекас и блестящият ибис и с часове сондират дъното за вкуснотии с дългите си наострени клюнове.
Гризач колкото бонбон
Два вида змии шумят из тревите на Пода. Пълзящите гадини са напълно безвредни, освен това ги е страх от хора и моментално се шмугват, успокоява Марияна Вълчева. Едната - жълтоухата водна змия, е голяма атракция за децата, тъй като е кротка и гальовна и обича да си играе. Нейната защитна реакция е миризлива жълта течност. Другият вид е най-дебелото влечуго у нас - пъстрият смок. "Като се захване за тръстиката, с две ръце дърпам смока и пак не мога да го откача. Обичам да хващам змии, не е страшно и опасно. Веднъж ме ухапа смок, но не ме боля много", смее се Марияна. В резервата се среща и уникалният гризач етруска земеровка, който живее единствено в България. Голям е колкото бонбон и държи редица световни рекорди - притежател на най-много еритроцити в кръвта и на най-голямо сърце спрямо тялото.
Звездите на резервата
Къдроглав пеликан
Къдроглавият пеликан е най-едрата птица у нас - тялото му е дълго до 180 см. 128 двойки гнездят в България. Негова запазена марка е огромният жълт клюн с прилежащата му кожена торба, която при размножаване става яркочервена.
Белоопашата потапница
У нас живеят от 150 до 230 двойки. Красива патица с тъмно оперение на тялото. Само в задната си част е украсена в бяло. Ирисът на окото при мъжките екземпляри е бял, откъдето идва името й.
Белооката потапница плува добре - отличен гмурец. Използва гмуркането за търсене на храна.
Малък корморан
В страната ни се размножават между 350 и 500 двойки малки корморани. С изцяло тъмното си оперение птицата лесно се отличава. Интересното при вида е, че през размножителния период в оперението му се появяват малки бели петънца.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
