Събота,

Бил Гейтс държи “шифъра” на Леонардо

От: Стандарт -
A
A
A
  • Заради война металът за най-мащабната му скулптура е използван за бойни оръдия
  • Творецът е незаконороден, взема фамилията на родния си град

Жаждата за знания

Леонардо да Винчи, който промени историята, е роден на 15 април 1452 година в град Винчи. Любопитен факт е, че той няма фамилно име, тъй като не произхожда от благородно семейство - в такъв случай според законите той приема за своя фамилия името на града си. Човекът, който бележи връхната точка на италианския Ренесанс, е извънбрачно дете на заможния флорентински нотариус Сер Пиеро и младата селянка Катерина. Скоро след раждането майка му се омъжва за занаятчия. Леонардо е отгледан в имота на баща си и е бил третиран като законен негов син, въпреки че не получава фамилията му. Твърди се, че Да Винчи има 12 полубратя и сестри по бащина линия.Бащата така и не дава официално образование на сина си, на фона на цялата му гениалност. Момчето успява да усвои основите на четенето, писането и артиметиката, но задълбоченото учене идва в по-късен етап от неговия живот. Например латинският, който тогава е бил широко разпространен, геният усвоява сам. А висшата математика открива на 30-годишна възраст. Въпреки това бащата решава да даде тласък на Леонардо и на 14-годишна възраст, когато е било прието да се чиракува, го изпраща да учи при известния флорентински живописец Андреа дел Верокио. Именно там Леонардо оформя своите интереси. Той получава не само теоретична и художествена подготовка, но усвоява и умения в областта на химията, металургията, металообработването, отливането на гипс, обработката на кожи, механиката и дърводелството. Именно те са в основата на фантастичните идеи, до които достига по-късно.Да Винчи усвоява бързо технологията на рисуването с маслени бои. През 1470 година с голямо майсторство осемнадесетгодишният художник изпълнява  фигурата на Архангел Михаил в "Благовещение" на своя учител Верокио. Две години по-късно е приет в гилдията на флорентинските художници.През 1480 година Леонардо да Винчи се отделя напълно от Андреа дел Верокио и открива самостоятелно ателие. Участва в конкурса за построяване на купола на Миланската катедрала през 1487 - 1490 година. Запазен е проектът на писмото, съпровождащо представения от Леонардо модел. Въпреки че не е одобрен за ръководител на строежа, работата по тази поръчка е от голямо значение за творческата му биография. Тъкмо към това време се отнасят голям брой рисунки, които показват колко настойчиво той е размишлявал над проблемите на куполния скелет и над различните форми на архитектурните му решения. Рисунките показват, че Леонардо сякаш мислено е експериментирал, прехвърлял е наум различни възможни варианти. Жаждата за знания на Леонардо се простира и до пределите на човешкото тяло. Затова успява да придобие задълбочени знания за анатомията, като прави 30 дисекции в болници в Милано, Флоренция и Рим. Страстта му към анатомията нараства дотолкова, че става едно изцяло ново поле на знание за артиста, без то да има отношение към творческата му работа. Още отрано прави своите чертежи на тела и физиологични анализи. Чертежите му показват как мозъкът, сърцето и дробовете функционират като ядрото на човешкото тяло - нещо, заради което днес се радваме на медицината. Мечтата на човека да полети един ден също е въплътена в първите скици на Леонардо.В Милано се сближава с прочутия архитект Браманте, който по това време работи като инженер и художник. Несъмнено Леонардо се е занимавал с анатомия още докато учи при Верокио. Но едва в Милано през 1487 - 1495 година започва да гради първите големи планове за анатомически изследвания и то в мащаби, които далеч надхвърлят нуждите му на живописец. През този период да Винчи създава прочутата си картина "Тайната вечеря" в столовата на манастира "Санта Мария деле грацие". "Дамата с хермелина" е картина от същия период.

На служба при Борджия

Постъпва на служба при Чезаре Борджия през 1502 година като военен инженер и пътува заедно с неговата свита при обиколките му в Италия. Възложено му е да огледа крепостите и укрепленията и "да направи в тях промени и преобразования, каквито той сметне за необходими". През този период Леонардо съставя редица карти. Те са създадени на първо място със стратегически цели, но на практика се оказват документи с голямо научно значение: наблюдателността на учения и геният на художника тук се сливат в едно цяло.

Какво е Мона Лиза

Престоят на Леонардо в Рим е свързан предимно с разочарования, но именно там той рисува шедьовъра "Мона Лиза". През годините след смъртта на Леонардо да Винчи хората си задават въпроса, коя е жената, седяща срещу художника. Освен за съпруга на търговец, Мона се смята за женския облик на Да Винчи, след като са направени съпоставки с образите на художника и портрета. Предполага се също, че Леонардо е рисувал мъж в женски облик. При задаването на въпроса защо Лиза се усмихва загадъчно и как е могла да стои неподвижна и усмихната толкова много време, историци и учени изказват предположение, че Джокондата всъщност е имала болест, която не е позволявала на лицевите мускули да се отпуснат и следователно това е било ежедневното й състояние. Според изследвания на френски и канадски учени, когато Леонардо е завършвал картината, Мона Лиза е била бременна.

Оставил 7000 ръкописи и чертежи

Леонардо създава и научни открития, останали непубликувани и оползотворени едва в наши дни. Във всяко свое начинание той е пристъпвал от различни позиции на изследовател, теоретик и реализатор. Неговите технически идеи поразяват със своята разностранност и прозорливост. Научните му опити по механика, измерителна техника, военно дело, въздухоплаване, сградостроителство, градоустройство, битова техника, транспортни машини, строителна механика, оптика намират решение едва днес, в съвременната авиация, подводно плаване, създаване на самоходни машини и др. Техническото му наследство е над 7000 ръкописи и чертежи, някои от които след години доказват своята ефективност.

Великият кон

За съвременните ценители на изкуството най-важните произведения на Леонардо са "Мона Лиза" и "Тайната вечеря". Или поне най-забулените от загадки. Според учени обаче те не са най-великите му произведения. Всъщност творбата, на която се е посветил, така и не е достигнала до нас, защото металът, предназначен за нея, е бил реквизиран за военни цели. В този период Леонардо напуска Флоренция и отива в Милано, според слухове, за да получи заплащане за създаването на статуя в чест на Франческо Сфорца - четвърти херцог на Милано и основател на тази фамилия. Веднъж завършена, творбата на Леонардо е щяла да бъде по-голяма от статуите, създадени от Донатело и Верокио, което е било главната цел. По проекта Леонардо работи в продължение на 17 години, като му дава името Gran Cavallo (Великият кон). Както обикновено, удължаването на сроковете се получава и затова, защото умът на Леонардо е претоварен и с други интереси. След 12 години, през 1493 г., глинен модел на скулптурата все пак е бил изложен. Тогава Леонардо започва работа по планове, в които статуята е трябвало да бъде покрита с бронз. Но точно тогава металът за статуята е бил използван за направата на оръдия, тъй като френската инвазия е била неизбежна. Изкуството става донор на оръжието и днес не можем да видим този паметник.Последните години от своя живот Леонардо да Винчи прекарва във Франция. Умира на 2 май 1519 година в Кло Люсе.

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички