Бащата на топмодела Ралица Балева е и създател на първия телевизор "Опера" 1, който се появява у нас преди повече от половин век. В момента Христо Торнев е френски пенсионер. От няколко години обаче прекарва по-студените месеци у нас. На пъпа на София на ул. "Хан Аспарух", където си е купил апартамент. Тази година през лятото към него се присъедини и Ралица заедно с дъщеричката си Маргарет.
"Сега по-често се връщам у нас, защото климатът влияе благоприятно на здравето ми. В Париж, където живея с втората ми жена, французойка, е доста влажно. Надморското равнище е ниско. И това се отразява зле на здравето ми - появяват се болежки в ставите. Затова тази година само два месеца бях във френската столица. Останалото време прекарвам тук", разказва Христо Торнев. В момента не работи нищо, грижи се за здравето си. Но с носталгия си спомня 1969 година, когато участва в изработването на първия телевизор у нас - прословутата "Опера" 1.
Веднага щом завършва Института за съобщенията, започва работа в завод "Ворошилов". "Тогава вече имаше тв приемници, но те бяха руско производство. Появиха се и в ГДР", спомня си Торнев. Затова той се събира с още 15 специалисти. И решават да направят проект за наш, български телевизионен приемник. Цяла година се подготвят - правят планове, чертежи. "Аз обучавах настройчиците на тв приемниците. Моята задача бе да кажа как да се регулира картината. А пък името на приемника - "Опера" - го измисли колективът. Сега си спомням, че за нас писаха дори във вестник "Народна младеж". От политбюро ни се обаждаха да ни честитят", разказва таткото на Ралица Балева. Христо признава, че за изработката на "Опера" са ползвали технологиите на европейски фирми като "Телефункен" и "Грундиг". След това той прави няколко опита сам на черно да сглобява телевизори, като използва захвърлени ненужни части от "Ворошилов". Купува си и някои от чужбина. Сам си прави дори дървената кутия на приемника. "Спомням си, че успях да продам един на тогавашен министър", казва Торнев.
В годините на комунизма младият Христо решава да си търси късмета по света. "Все се случваше така, че пътувах доста навън по работа, в командировки. Седем-осем пъти съм бил на воаяжи. Видях на Запад напредъка на техниката. Така реших да не си губя времето в България. Взех две години неплатен отпуск. И реших да си пробвам късмета в странство", спомня си бащата на Ралица Балева. Две години работи във Виена. Установява се при един българин, който произвежда електронни брави. "Видях, че там е трудно. Не исках да съм слуга на някой, исках да работя за себе си", казва Христо. Така попада в Париж, където работите потръгват по-лесно. Първоначално започва работа в телевизията Пети канал като техник. "Силвио Берлускони бе я купил. Но после я изостави и ни уволниха всички", спомня си Торнев. Точно тогава се жени за изящна французойка. И така става френски поданик, с паспорт. Тогава решава да направи ателие за ремонт на тв и радиотехника заедно със своята съпруга.
Всъщност бащата на Ралица започва да се занимава с техника още от съвсем малък.
На 14 години направил свой радиопредавател. Дори две журналистки от София дошли в село Кепава, Ловешко, да направят филм за него. "Кутията сам си изработих от шперплат и бяло дърво. А за техниката използвах схема на "Сименс", спомня си Христо. Родителите му го насърчавали в техническите занимания. Купувал радиолампичките на черно, защото не се продавали по магазините. "Баща ми, ако ми дадеше 100 лева, майка ми ми даваше още 200 лв. да си пазарувам. Татко бе техник - имаха вършачка. А мама работеше в селското стопанство. Баща ми бе ходил в Аржентина. От там си бе донесъл хубави дърводелски механични инструменти. С тях направих кутията на радиоприемника", разказва Христо Торнев. Отнякъде намерил и микрофон. И започнал да излъчва на средни вълни и да прави предавания. "В целия Ловеч учениците ме слушаха. Излъчвах на средни вълни. Предаването се казваше "Див петел". Пусках поздравления към учениците", смее се Христо. Тогава решава да се похвали с изобретението си в училище. Организира специално предаване, на чието излъчване е поканен и директорът. Не щеш ли обаче, един ученик се включва и казва: "Мараба, другарю директор, как сте?". Директорът се ядосва на езика на своя възпитаник, но все пак го награждава за уменията. След няколко дни обаче при него в Ловеч идва офицер от близкото военно поделение. "Бяха ме засекли. И ми казаха, че нямам право да излъчвам на тези вълни", тюхка се Торнев. Така приключва безславно новото му изобретение.
