Теодор Светосла̀в Тѐртер е цар на България от 1300 до 1321 г.
Управлението му е безкомпромисно и често жестоко към инакомислещите, но се характеризира с умела и разумна политика, довела до временна стабилизация на разкъсваното от феодални размирици и външни заплахи Българско царство.
Предполага се, че е роден в началото на 70-те години на XIII век. Като се има предвид рядкостта на името „Светослав“ в България и широкото му използване сред князете от династията Рюриковичи, проф. Пламен Павлов предполага, че майка му Мария е дъщеря на Яков Светослав от съпругата му, неназована внучка на Иван Асен II.
Към 1284 – 1285 г. Теодор Светослав е обявен от баща си за престолонаследник. Въпреки че е все още пленник, той е сгоден за дъщерята на тесалийския севастократор Йоан Ангел. По силата на българо-византийското споразумение от 1284 г. Георги I Тертер връща съпругата си, но Светослав остава заложник. Друго българско пратеничество, оглавено от патриарх Йоаким III, успява да уреди освобождаването на царския син. Договорен е брак между Теодор Светослав и дъщерята на великия стратопедарх Синадин, който впоследствие не се осъществява.
След връщането си в Търново Светослав е провъзгласен за съвладетел на баща си.
Наред с отстраняването на татарската заплаха от първостепенно значение за Светослав става ликвидирането на вътрешната опозиция. Противник на младия цар става търновският патриарх Йоаким III. Срещу патриарха са повдигнати обвинения, че подпомага татарите.
Царят заповядва да го хвърлят от крепостната стена – според една късна според историка Пламен Павлов легенда (датираща от XIX в.) това става от т. нар Лобна скала на Царевец.
Теодор умира през 1322 г. от естествена смърт и е наследен от своя син Георги II Тертер.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
