Академикът реформатор

"Да съжалявам, че съм поел поста в такъв момент, е късно. Моят девиз е "Умираш в траншеята", казва акад. Владимир Овчаров. Медикът бе назначен за управител на скандалния фонд "Научни изследвания" в най-неподходящото време - часове, след като правителството подаде оставка. И научният фонд, който бутна предишния просветен министър, остана на заден план на фона на настъпилия хаос.
"Първо трябва да променим правилника, имам купища въпроси свързани с него. Има неща, които трябва да подпише министърът. А министърът е в оставка", казва академикът. Това много му напомня за времето, когато поел Медицинския университет в София като ректор. "Бяха времена, когато се променяше законът за лечебните заведения. Едната ръка не знаеше какво прави другата. Аз спасих университета от разпадане", спомня си той. Създал и факултета по обществено здраве, въвел обучението на английски, въпреки че тогава го заплашвали с наказание заради това. "Казах, че съм готов да ме накажат, но това е бъдещето", спомня си ученият. Именно тази категоричност, както и пословичната му сред колегите честност, са били в основата на избора му за шеф на фонда. Дори и повечето от учените, които бяха пуснали подписка с искане за връщане на един от старите управители - Емил Хорозов, подкрепят избора му.
Иначе академикът влиза в медицината "по наследство". Баща му е лекар, завършил във Франция. Майка му - зъболекар, също с френска диплома. "Още в шести клас знаех какъв ще бъде пътят ми", казва той. Има над 260 статии в научни списания и книги, от които 120 в международни издания с импакт фактор, тоест изключително престижни в научната сфера. Най-много се гордее обаче с периода, когато работи в Германия. Всъщност това става на три пъти - през 1971-72 година като асистент във Вюрцбург, 90-91 в Улм като гост-професор, а през 1997 година е гост-изследовател в Мюнхен. Създава своя научна школа за изследване на половите различия в мозъка. "Естествено, не става дума за разликата в интелекта на мъжете и жените, а за начина, по който реагират в различни ситуации", обяснява ученият. Подготвил е десетки ученици, някои от които - към 15 души - сега работят в САЩ. Провел е над 12 000 часа упражнения и 4000 часа лекции, изчислява акад. Овчаров. Впрочем той е съвсем "пресен" академик - БАН го удостои с титлата едва миналата година. Когато не се занимава с наука, спортува. Прави го още от 14-годишен всеки ден и това е основното, което го разтоварва от стреса. "Не се занимавам с някакъв специален спорт, просто фитнес. Малко тичане, малко бокс - с чували, не с хора". Дано в битката за фонда да не му се наложи да прилага боксовите си умения.
Що се отнася до фонда, според него ремонтът там трябва да започне от правилника. "Трябва отново да рецензираме отхвърлените вече проекти, но как да го направим, като досега са липсвали правила за рецензирането? Въобще цялото начинание е било лошо замислена, зле изпълнена и водеща до крамоли дейност". На практика неговата работа ще бъде парализирана в началото, защото за много от нещата е нужно да има действащ министър. Трябва обаче да се плати на рецензентите, независимо от явните нарушения, с които са свършили работата си до момента. "А трябва и да платим на нови рецензенти за преразглеждането на проектите. Тези пари са все от фонда. Но няма смисъл да търсим виновни за станалото до момента - това само ще доведе до нови Пунически войни", смята акад. Овчаров.