София. Ако решите да разглеждате музеи, като нищо може да пропуснете този. По простата причина, че се намира на последния етаж на Алма матер. Дори и част от студентите на Софийския университет не знаят, че току над главите им са изложени древни находки на повече от 400 млн. години.
И по-важното - истински мамут, или по-скоро негов прародител. Той заема цялото предверие на музея по палеонтология и създава усещането, че крепи на главата си Ректората. Точно под него се намират Юридическият факултет и прословутата лаборатория по криминология, чието създаване дълго бе "дъвкано" в пресата и бе съпътствано с безброй скандали.
Тръгнеш ли из университетските потайности, можеш да се натъкнеш на неподозирано интересни неща. Например - на мамут или парчета от метеорити. "За жалост нямаме динозаври - по времето, когато те са живели, България е била дъно на море", разказва палеонтологът и декан на Геолого-географския факултет доц. Марин Иванов.
Скелетът на т.нар. мамут (дори и в Алма матер някои го наричат така на галено) всъщност се оказва на прадядо му. Който носи доста по-дълго име - дейнотериум, и е живял преди около 10 милиона години. Той е единственото запазено в такъв цялостен вид животно от своя род и от висотата на своята "възраст" посреща благосклонно и невъзмутимо всички гости, които се отбиват да го видят, да почетат поезия около него и да пощракат с фотоапарати. Да - огромното създание е виждало и японски туристи. Един от тях, гинеколог по професия, дори установил, че
съществото е раждало много дребни малки
защото имало тесни тазови кости. "Всеки гледа на него откъм професионалната си страна", смее се проф. Иванов.
"Сглобявали са скелета 5 г.", сочи към огромната конструкция той. Създанието е намерено през 1967 г., а е изправено "на крака" след пълното възстановяване едва през 1972 г. При това - с "изкуствена става" на задния крак. Причината е, че навремето булдозер разровил костите му и потрошил едната от лапите на звяра. Който иначе, оказва се, бил кротко тревопасно. "Бил е индивид в зряла възраст", разказва доц. Иванов. "Тъй като е намерен при пясъчни скали, предполагаме, че когато е отивало на водопой, животното е попаднало в плаващи пясъци и е потънало в тях", възстановява ученият последните му мигове. В пясъците мамутът е "спал" до 1967 г., когато край село Езерово, близо до Първомай, го "събуждат" за нов живот в полза на науката учител по биология и двама от учениците му. Търсели вкаменелости в района и попаднали на доста едричка - цял дейнотериум. Онова, което го отличава от мамута, всъщност са бивните му, които са извити в друга посока, пояснява доц. Иванов. Скелети на дейнотериуми са откривани и на други места по света, но
само у нас е толкова добре съхранен
В момента древното същество е единственото, което може да бъде видяно в музея - цялата друга колекция е прибрана, защото кипи ремонт. Сменя се остъкленият покрив и няколко несполучливи действия на строителите вече потрошили част от витрините. За щастие нищо от находките не е пострадало. А сред тях има уникални открития - такива, които са намерени първо у нас, а едва след това и в други краища на света. Става дума предимно за амонити и корали. Някои главоноги, открити у нас, носят дори български имена - защото традицията повелява първооткривателят им да ги "кръсти", подобно на звездите. Става дума за предшественици на днешния октопод - истинския, не оня от МВР акциите. Така например имаме "тирновела" - кръстена на Велико Търново, "еленела" - носещ името на град Елена, както и находки, кръстени на Добруджа и Разград. Най-много са образците от периодите юра и креда. Изобилстват и екземпляри от миди, изчезнали завинаги преди около 70 млн. и повече години. А най-старите открития са отпреди 400 млн. години - става дума за т.нар. граптолити - морски безгръбначни.
Колкото и парадоксално да звучи, заради подобни екземпляри дори се стига до кражби. Защото на международните търгове и те си имат съответната цена - при това немалка. Преди време, когато от музея по минералогия изчезнали метеоритите, палеонтолозите открили, че при тях
са изчезнали два крака от хипарион
- древен трипръст кон. "Бяха много хубави екземпляри, на международния пазар вървят по 1500 - 2000 евро", казва проф. Иванов. "На запад има много колекционери на вкаменелости, има и специални борси", твърди той. Минералозите например след време видели един от откраднатите метеорити да се продава в eBay. Хипарионските крака обаче явно са изтъргувани по-конспиративно - и до ден днешен учените не могат да открият накъде са избягали. Хубавото е, че не могат да откраднат мамута - едва ли някой би могъл да пренесе огромния му скелет по университетските стъпала, камо ли да го изкара безпрепятствено навън.
