Пловдивчани са хора от особена мая. Понякога гордостта им и собственото мнение идват в повече. Особено пък когато става дума за знаменитости. А успели и прочути пловдивчани, дал Господ. Това прави особено смела и трудна мисията на Здравко Гълъбов. Човек, амбициран да остави за поколенията изповедите на най-видните си съграждани под тепетата. Наскоро бял свят видя четвъртият том на поредицата "Лицата на Пловдив".
В нея 44 успели и доказали се на различни поприща пловдивчани споделиха своите мисли по въпроси, които ще си задават и поколенията след тях.
Не само прочути, но преди всичко достойни хора. Задължително допринесли с нещо за Пловдив. Това са критериите, по които Здравко Гълъбов подбира своите герои.
С повечето от тях той е бил приятел, седял е на една маса и е споделял радост и мъка.
Компанията в "Лицата на Пловдив 4" е повече от разнородна. Тук са легендата в цирка Александър Балкански, естрадните близнаци Благовест и Светослав Аргирови, скулпторът Димитър Луканов, един от най-търсените преподаватели по виолончело в Америка - Калин Иванов, телевизионният продуцент Робин Кафалиев, ръководителят на ансамбъл "Тракия" - проф. Даниела Дженева, и ред други.
Книгата започва с личности, отишли си от този свят, но чиито дух и следа ще останат в града завинаги. Това са едни от най-колоритните художници на миналия век - Давид Перец, знаменитият бас Борис Христов, политикът и общественик Недко Каблешков, бохемът цигулар Сашо Сладура, философът Исак Паси, лирикът Иван Николов, певицата Мария Нейкова и др.
Големият плюс на "Лицата" е, че в тях няма захаросани очерци, пълни със суперлативи. Читателите имат шанса сами да преценят що за хора са героите на поредицата от техните изповеди.
Едно от най-интересните разсъждения е на литературоведа проф. Светлозар Игов: "Лица"-та изповядват перипетиите на своя жизнен път, разкриват своите родови корени, разказват съдбите на свои предци, родственици, приятели. Така от всяко "лице" изплува някакъв семеен роман, запридат се нишките на цели фамилни саги и от това множество лични и семейни романи се оформя големият роман на съдбата на един град и романът на една национална история, видяна в множество от съдби... Ето този ненаписан роман, който изплува от изповедите на множество съдби, е за мен най-интересното от разговорите, които води Здравко Гълъбов. И мисля, че това не е само жизненият материал за един роман, а и самият роман..."
"Лицата на Пловдив" е събрала снимки от началото на изминалото столетие, показващи духа на града, вече забравени, но значими за онова време места, хора и събития и наред с това съвременния пейзаж на културната ни столица, развиващия се и модерен Пловдив.
Първата книга от поредицата се ражда през далечната 1997 г. Първоначално авторът събира интервютата си от едноименната рубрика във вестник "Пловдивски вести". След това обаче материалите и идеите се натрупват. Следват второ издание през 1999 г. и третото - през 2001 г. Няколко години по-късно се появява и английски вариант на своеобразната енциклопедия. Предстои отпечатването и на пети том, както и компилация между 4 и 5 на английски език.
Повечето от лицата, събрани през годините, все още творят и се развиват, доказвайки своето място в "пловдивската библията". "Отговорността и за тях, и за мен е голяма. Човек, попаднал в тази книга, трябва да се доказва постоянно, защото пловдивчанинът е взискателен и ще забележи, ако някой се провали", убеден е Здравко Гълъбов.
Още чувам бастуна на Златю Бояджиев
Здравко Гълъбов е пловдивски журналист. Роден е на 23 юли 1946 г. През последните две десетилетия пише за културните събития във вестниците "Пловдивски новини", "Стандарт", "Вести". Автор е на книгата "Встрани от статива" (посветена на художниците на Пловдив), "Мъже на делото - 85 години Морски сговор" (2007), "Лични полета" и "Лични полета 2", последните две посветени на пловдивските поети. В момента е редактор в Пловдивска обществена телевизия.
Напоследък често ме питат защо се захванах с "Лицата на Пловдив". За мен това е книга, чиято цел е да запази присъствието на тези хора завинаги в съзнанието на бъдещите жители на Пловдив.
Следващите поколения нямат шанса да се срещнат с тези легенди, но те трябва да знаят корените си. Аз още чувам бастуна на Златю Бояджиев, разхождайки се из Стария град. Усещам мириса на лулата на Митьо Киров, виждам как Георги Божилов-Слона подръпва брадата си, опрян на дувара на Хисар капия да гледа камбанарията на църква "Свети свети Константин и Елена", или да сочи с пръст кьошката на Етнографския музей. Още ечи смехът на Катя Паскалева. Още ми се мярка Начо Културата, ще направи десет крачки, ще спре, ще погледне, макар че в повечето случаи той търчеше все нанякъде да посреща и изпраща гости, или да провери как върви реставрацията на поредната музейна къща заедно с арх. Кекеманов. Това са мигове, оформяли един град, едно общество с годините. Защото духът на Пловдив не се носи само от къщите в Стария град или Античния театър, а от хората, които са се превърнали в емблема на Пловдив.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
