10 мита за Голямата война

Бог знае колко Айнщайновци и Дебеляновци загиват в Първата световна

10 мита за Голямата война | StandartNews.com

Лъжа е, че е най-кървава - 6 от 7 се връщат от фронта

Тези дни се навършват 100 г. от началото на Първата световна война. На Запад все още я наричат "Голямата", или "Великата" война. Именно нея, а не - Втората световна, независимо от далеч по-големите жертви и разрушения, която тя причини. На пръв поглед тази "Велика война" ни изглежда твърде избледняла на фона на днешния ден. Но пламналият на 1 август 1914 г. световен пожар предопредели цялата история на ХХ век. А отделни "въгленчета" тлеят и днес, което с особена сила важи за Източна Европа, Балканите и България.

"Стандарт" ще ви припомни защо и как започна Първата световна, ще се опита да надникне в тайните ходове на дипломацията, да покаже кошмара на големите сражения, да почете главните актьори в кървавата драма и да посочи мястото на България в нея. И не последно място, да сложи на дневен ред уроците, които "Великата война" ни даде и век по-късно, изглежда, сме забравили.

За историците Първата световна война отдавна не крие някакви потенциални сензации и неизяснени моменти. Най-вече благодарение на публикуваните от болшевиките през 1917 г. тайни международни договори на Русия от епохата на цар Николай II. За сметка на това изминалият век е изградил цяла система от устойчиви твърдения или просто неверни факти, закрепени от пропагандата и учебниците, като някои от тях се преповтарят от вече пет поколения. Така поне смята британската историк Дан Сноу, който опровергава 10 мита за Първата световна. Ще се опитаме да подкрепим и допълним неговите тези с факти не само от английската, но и от общата история на войната. А също и да не се съгласим със Сноу за някои неща.

1. Касапница N1

"Това е била най-кървавата война в историята до този момент" наистина е мит. Достатъчно е да преброим жертвите по време на Тридесетгодишната война, обезлюдила Европа. Само в земите на днешна Германия жертвите се изчисляват на 14 милиона.

2. Повечето войниците загиват

Също невярно. През Първата световна война са мобилизирани общо 70 млн. души, от които по бойните полета падат 10 млн. Т.е. вкъщи не се връща 1 от 7. За България съотношението е още по-добро - загива "едва" всеки десети. За сравнение, през Втората световна война от мобилизираните 110 млн. са убити 34 млн. Или почти 1/3.

3. Мъжете живеели в окопите с години

Няма начин с години да издържиш след студ и кал. Не само британската армия, както пише авторът - всички прилагат смяната на частите от първа линия - обикновено през седмица.

4. Богатите се отървали леко

Аристократичните семейства, чиито синове са задължително запасни офицери, дават много по-големи пропорционални загуби спрямо простолюдието. Само в битката при Сома 300 британски благороднически семейства остават без пряк наследник по мъжка линия, твърди друг английски изследовател, Антъни Симпсън. Подобна е ситуацията и в останалите страни, макар и не в същия мащаб. Но още по-жестоки са загубите сред интелигенцията, която също по силата на образованието е получила звездичките на запасен младши офицер. Само Бог знае колко точно бъдещи Айнщайновци или хора на изкуството оставят костите си по бойните полета. Ще споменем само двама поети връстници, воювали един срещу друг на Солунския фронт - Рупърт Брук (1887-1915) и Димчо Дебелянов (1877-1916).

5. Лъвове, водени от магарета

Авторът на фразата е историкът Алън Кларк. Според него смелите британски войници са командвани от некомпетентни старци генерали от дълбокия тил. По време на войната над 200 генерали са убити, ранени или заловени, което означава обратното. Сред тях е нашият славен кавалерист ген. Иван Колев, умрял от свръхнапрежение през 1917 г. след като в продължение на седмица не слиза от коня си.

6. Битката на Галиполи е водена от австралийци и новозеландци

Това си е вече чисто британски проблем. Но е вярно, че много повече англичани и французи загиват в тази злополучна операция, отколкото австралийци и новозеландци. Но за Австралия и Нова Зеландия Галиполи е нещо като нашата Шипка, тъй като там е бойното кръщение на младите армии на двата доминиона. А ако говорим за загуби, при Галиполи загиват 8000 австралийци, а на Западния фронт - 40 000.

7. На Западния фронт нищо ново

Никога тактиката и технологията не е била променяна толкова коренно, колкото по време на Първата световна война. През 1914 г. пехотата и на двете страни е въоръжена с пушки и тежки картечници. 4 г. по-късно те имат вече огнехвъргачки, миномети, леки картечници и гранати, изстрелвани от пушки. Освен каски носят и противогази, за да се бранят от химическото оръжие. Над тях се носят самолети, които през 1914 г. са се използвали само за разузнаване, а после са сипели бомби и са се сражавали помежду си в небето, някои от вече снабдени с радиостанции.
И разбира се, да не забравяме за другата новост - танковете, които макар и още тромави, ще променят завинаги воденето на войни.

8. Няма победители

Този мит е създаден първо от интелектуалците, потресени от ужасния брой жертви и ранени в някои части на Европа - най-вече във Франция и Белгия. Но, разбира се, победител има и това е Антантата. Ние, като победена страна, го знаем най-добре. Нацистката пропаганда използва и доразвива този мит, за да докаже, че през 1918 г. Германия не е победена на бойното поле, а й е "забит нож в гърба от евреите и комунистите".

9. Версайският договор е крайно суров

Тук вече не може да се съгласим с британското тълкуване на историята. Договорът е жесток, особено що се отнася до размера на репарациите, които трябва да платят Германия и нейните съюзници. Германия наистина не губи свои етнически територии, но й са наложени унизителни ограничения за армията, Саар е окупиран, а Рейнската област - демилитаризирана.

10. Всички мразели войната

Едва ли има нормален човек, който да обича войната. Особено след като отмине първият пристъп на патриотичен ентусиазъм. Друг е въпросът, че вкараните в механизма на военната повинност европейци се сражават добросъвестно - кои по-добре, кои по-зле, чак до края.
За Англия и англичаните обаче Дан Сноу навярно е прав - това е мит. За доста от войниците на Негово величество тя е била сравнително приятно приключение. При малко късмет те избягвали участие в голяма офанзива. А за мнозина от тях храната е била далеч по-добра от тези в мирния им живот - ежедневно меню с над 4000 калории.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай