Животът си играе с всяка любов

Лютаков като Американеца в "Знакът на българина"

Животът си играе с всяка любов | StandartNews.com

София. Симеон Лютаков впечатли публиката още в първия епизод на "Знакът на българина" - сериала на сценариста, режисьора и продуцента Димитър Недков, който се върти в понеделник от 23 часа по TV 7. Страхотният актьор е Американеца - Франк Дейвис. Неговият герой е единак - своенравен, непредвидим, циничен. Но когато има кауза, се бори за нея докрай. Специален агент на ЦРУ по религиозен тероризъм, загубил семейството си в атентата на 11 септември 2001 г. в Ню Йорк. Обучен за работа на Балканите, оставил зад гърба си успешна мисия в София. Владее отлично български език, познава в детайли историята, културата, традициите на народа ни. Изпратен е повторно в София, за да открие Знака на българина. Америка го иска, за да установи глобален контрол над света.

 

Лютаков продължава да получава комплименти и за ролите си в театъра. Той прави страхотно нестандартен Ромео на сцената в пловдивския храм на Мелпомена. Щефан Флеминг, който режисира в дует с Борислав Петранов "То беше чучулига, Жулиета" на Ефраим Кишон, не пести суперлативи за Симеон. "Той е комбинация между немска дисциплина и български огън. Безупречен професионалист", похвали го той пред медиите.

 

- Г-н Лютаков, колко пъти в досегашната ви кариера сте бил ченге или шпионин?

- Бях само прокурор - в "Седем часа разлика". Но по принцип тази материя не ми е особено близка.

- Чувствате ли се вече в стила на Джеймс Бонд, след като заснехте своя Американец в първия сезон на "Знакът на българина"?

- Рано е да залитаме към Агент ОО7. А и моят човек е много по-дълбок, по-мъдро настроен към живота, по-задълбан в психологията. Между другото той е експерт в сфера, в която са образовани изключително малко хора - особено в Америка. Веднага ми хареса. Всъщност влязох в кожата му на второ четене, след като проведохме серия разговори с Димитър Недков и установихме, че мислим еднакво по много теми. Той откри у мен необходимата комбинативност за този персонаж. А докато снимахме първите шест епизода,

особено се развълнувах от хрониките за Земенския манастир

Преди да попадна там, не знаех нищо за него. Никак не е лошо хората да се поинтересуват от архитектурата и летописите, свързани с него.

- Харесвате ли филмите по романите на Богомил Райнов, където соцразузнавачът Емил Боев едва ли не върти ЦРУ и Ми-6 на пръста си?

- Това не е моят жанр. Не си падам. Проявявам чисто читателски интерес към книгите, които дълбаят в историята и теориите на конспирацията. Те определено ме интересуват. По принцип съм почитател на руски автори - особено в драматургията и философията.

- Коментирахте ли с приятели масони, докато се подготвяхте за "Знакът" - по сценарии има много личности и обрати, подчинени на темата.

- Не. Но винаги съм имал близки масони. Един от тях беше сред хората, които са ме възпитавали. - Как се чувствате като поостарелия Ромео в спектакъла на пловдивския театър?

- Аз съм остарял, дебел и досаден Ромео в комедията "То беше чучулига, Жулиета".

Тя също е овехтяла. Не си бях представял нито него, нито нея в подобна светлина. Винаги съм ги мислил за по-интелигентни хора. Но животът може да направи какво си иска с всяка любов.

Класиката обаче не бива да се коментира. Тя е изиграла историческата си роля. А моят Ромео остава вън от нея.

- Какъв е вашият ключ към сцената?

- Ролята за мен е резултат от екипната работа - от емоциите и настроенията по време на репетициите. Нямам проблем с поемането на образи.

Трябва да мога всичко, а Божа работа е какво ще излезе

- Докъде стигна вашият проект да снимате известни и неизвестни хора в нестандартна за всекидневните представи светлина?

- Когато попадна на подходящи личности, ги снимам. Много е важно всеки да е интересен в собствените си очи. Но хората не познават себе си, не искат да изследват границите на възможностите си. Така че проектът засега върви бавно. Междувременно участвам в различни изложби - с кадри от Африка, от Коста Рика, с театрални плакати. През есента ще гостувам със снимките си във Виена. Пътувам из България - радвам се на пролетта. Изкушен съм безкрайно от Южна Америка. Много ме дърпа. Кога ще стигна до нея, е въпрос на късмет и обстоятелства. Чакам да събера пари и излитам оттук. Но не мога да стоя дълго време на едно и също място. Действен съм до полуда. Гледам да живея, докато имам възможност. После с бастуна няма да как да се случи.

- Дъщеря ви се появи на фото с Росен Плевнелиев, докато той беше в Катар...

- И за мен беше изненада. Тя е в тамошното американско училище. Мачка всички по успех, първа е за срока.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай