Юкио Мишима – последният самурай на източната литература

Един от най-значимите японски писатели завършва живота си с ритуално самоубийство

Юкио Мишима – последният самурай на източната литература | StandartNews.com

„Морякът, комуто морето обърна гръб“ от Юкио Мишима излиза за първи път у нас  /„Апостроф“/.  Освен с бруталната си откровеност, романът на три пъти номинирания за Нобелова награда за литература писател е блестящо въплъщение на основните теми в творчеството му – еротизма и смъртта. „Морякът...“ е последният превод на голямото име в японистиката у нас Дора Барова, която ни напусна през 2018-а. „За разлика от Моряка, Дора Барова нито за миг не обърна гръб на японската литература. Затова тя също не ù обърна гръб и я срещна със светлинката, отредена специално за нея - светлинката, която Дора раздаде щедро на всички нас до последния лъч“, пише в предговора Цветана Кръстева. Преводът завършва дъщерята на Дора Барова – Пана Барова Озджан.

Кимитаке Хираока - истинското име на Мишима - е роден през 1925 година в централния токийски район Йоцуя. Баща му е висш държавен чиновник, майка му – потомка на известен самурайски род. Отглежда го баба му – интелигентна, но много властна жена с традиционни ценности и вкусове, която полага неимоверни усилия да го изолира от външния свят, включително и от родителите му, за да го моделира според своите разбирания. Мишима пише първите си разкази на 12 и печели подигравките на момчетата от училищния ръгби клуб. Първото си значимо произведение създава на 16  – романтичната повест „Цъфтящата гора“. Явява се на наборна комисия за японската армия по време на Втората световна война, но е отхвърлен поради физическа непригодност. Грижите за него поема баща му. Кимитаке завършва право в Токийския университет като родителя си и успява дори да постъпи на работа в министерството на финансите, като с това осъществява несбъднатата семейна мечта. Когато успява най-сетне да вземе живота си в собствените си ръце, той го превръща в борба най-вече със самия себе си. Оформя тялото си чрез упорити тренировки по бодибилдинг, става артист, фотомодел, драматург, режисьор и без съмнение - един от най-обичаните японски писатели. По негови романи са направени няколко филма, включително и The Sailor Who Fell From Grace with the Sea по „Морякът, комуто морето обърна гръб“. Някои от другите му творби са „Златният храм“ и „Морето на плодородието“.

Мишима поставя край на живота, като извършва ритуално самоубийство. „Дързък, предизвикателен, бисексуален, той системно скандализира благоприличното общество. Без съмнение в това има и доза нарцисизъм. Но най-вече е бунт срещу охолното равнодушие и духовния упадък, предизвикани от икономическите успехи на следвоенна Япония“, споделя Цветана Кръстева.

Историята в „Морякът, комуто морето обърна гръб“ ни среща с Нобору – 13-годишният син на овдовялата Фусако, който „членува“ в безжалостна момчешка група и определя света на възрастните като илюзорен, лицемерен и сантиментален. Когато майка му започва да се среща с помощник-капитана Рюджи, той и приятелите му първоначално го издигат на пиедестал; не след дълго обаче отсъждат, че същността му е обидно мека и романтична. За тях разочарованието от постъпките му е чисто предателство. И плануваното за това предателство възмездие е ужасяващо.

 

 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Тагове:
Коментирай