В четвъртък, на 23. 10 Национална Библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", фондация "Слово и дух" и издатерлство "Захарий Стоянов" представиха книгата "Вера Ганчева, Библиография".
Голямата писателка и преводач ни напусна на 77 г. през 2020 година.
Професионалният ѝ път е разнообразен – журналист в БТА, главен редактор на седмичника за литература, изкуство и култура ЛИК, заместник главен редактор на списание „Отечество“, главен редактор и директор на издателство „Народна култура“, основател и управител на издателство „Хемус“, директор на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ и общественик.
Вера Ганчева е автор на шест книги, на многобройни статии, студии, монографии и публикации в сферата на нордската култура и литература. Тя е редактор и съставител на редица сборници от научни конференции, на антологии с поезия и проза от скандинавски езици, а също и преводач, издател на произведения, емблематични за шведската, норвежката, датската и исландската литератури. Преводаческата и издателската ѝ дейност е впечатляваща не само по обем, но и с подбора на големи и трудни автори, повечето от които е представяла и представя за пръв път у нас, като например „Пипи Дългото чорапче“ и „Братята с лъвски сърца“ на Астрид Линдгрен, значими творби на Огуст Стриндберг, Хенрик Ибсен, Кнут Хамсун, Сьорен Киркегор, Ингмар Бергман, Хербьорг Васму, Юхан Борген, Ролф Якобсен, Тумас Транстрьомер и др.
Важна част в дейността на проф. д-р Вера Ганчева като литературен историк и критик, като университетски преподавател е организирането на научни конференции, семинари и срещи с международно участие по проблеми, свързани със скандинавистиката като наука, с културата и обществото на страните от Скандинавския север.
Човек на духа
Акад. Иван Гранитски
Вера Ганчева беше една от последните артистични личности на България, която обладаваше много и разнообразни таланти. Поразяваше широтата на нейните научни и художествени интереси. Години наред тя беше флагман на изследванията, свързани с класическата скандинавска научна и художествена литература, истински полиглот, владеещ освен шведски и норвежки език, още и руски, английски, френски и чешки езици.
По идея и благодарение на благородната енергия и усилия на председателката на фондация „Слово и дух“ Снежана Трендафилова е подготвена тази Биобиблиография с богат снимков материал, пресъздаващ само малка част от многобройните контакти на Вера Ганчева със световни учени, писатели, политици и пр.
Научните приноси на Вера Ганчева тепърва ще бъдат анализирани и оценявани от грядущите български поколения. Периодът, в който тя оглавяваше издателство „Народна култура“, а след началото на промените и издателство „Хемус“, несъмнено остава като златен период за българското книгоиздаване.
Нека посочим тук и личните невероятни усилия на Вера Ганчева да създаде екипи от най-талантливи преводачи от основните световни езици на знакови творби на научната и художествената класика, които за няколко години преведоха, а по-късно Вера Ганчева с двете издателства поднесе на четящата българска публика…
Ако трябва с една дума да оценим сложната и разнолика натура на Вера Ганчева, ще кажем, че тя е Духовният човек, човекът, който живее в Духа, с Духа и за Духа!
Избрани цитати от нейни интервюта
...
Най-хубавите спомени от моето детство и ранна младост са свързани с часовете, блажено дълги и несмущавани, които прекарвах в уединение сред книгите в бащината библиотека – неголяма стая с остъклени шкафове до тавана, достатъчно дълбоки, за да вместят няколко хиляди тома в по две плътни редици на всеки рафт. Естествено, не можех да ги изчета всичките, пък и до днес немалко от тях са само прелистени, други (все още) недокоснати, но дори вероятността да сторя това сякаш ставаше метафора на желание, на потребност, не по-малко сгряваща от реалното й удовлетворяване. Този дотелевизионен уют на домашната библиотека, затъмнена и тиха като храм, усещането за тайнство, подсилвано от екстаза на почти физическото съприкосновение с възвишеното, от тръпката при всяка „крачка отвъд огледалото“, сигурно са изиграли решаваща роля при формирането на моята сетивност и характер. Трудно ми е да опиша с думи атмосферата на това отдадено посвещение в четенето, не само като удоволствие или източник на познания, а и като изкуство, усвоявано според Гьоте от самия него цели осемдесет години…
Пред сайта на СБП
...
Госпожо Ганчева, в разговор преди доста години ми бяхте казали, че гледате на бъдещето като на хоризонт, а не като на надвиснал дамоклев меч. Верни ли се оказаха тези ваши предчувствия?
- Тогава съм изразила всъщност свое убеждение, което се потвърди от развитието на процесите в нашето общество. Неговото състояние и качеството на живота на отделните хора наистина не са за завиждане, но не може да се отрече, че движение напред има. Много е важно то вече да поеме посока и нагоре, към духовните ценности и изграждането на такава стабилна етическа система, която да регулира както индивидуалните, така и социалните отношения у нас. Там, където отдавна я има (и в света, който наричаме някак по навик "цивилизован", и сред народи или хора с битие, отдалечено от неговите - май често заробващи - критерии и постижения), жизнената среда се характеризира ако не с хармония, то поне с уравновесеност, а оттук и със спокойствие, гарантиращо напредък, т. е. място и шансове според желанията и обективните способности на човека, реалната му равнопоставеност с другите. Метафората за дамоклевия меч обаче неслучайно е стара като света и все още опасно валидна - никой не бива да забравя, че гибелно остър, той виси над нас на конски косъм, чиято здравина зависи от волята ни - индивидуална и колективна, да не предизвикваме неговото скъсване.
Пред в. „Стандарт“
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
