В сборника „Петър Дънов. За Христос и новото човечество“ под съставителството на д-р Светла Балтова и със знака на „Хермес“ четем беседите на Учителя, в които той многократно призовава за общение с Христовия дух, за живо християнство, надраснало църковните догми, приложено във всички аспекти на живота ни. Словата му, произнесени в началото на XX век, са особено актуални днес – във времената на духовна криза и нарастваща паника, подклаждана от предсказанията за свършека на света.
И сякаш забравихме да се запитаме къде е Христос в това смутно време. Нима Той, вечният двигател на човешката история, надеждата за спасение на човека, не даде дума: ще бъда с вас до скончанието на века! Според Учителя, Христос никога не е напускал земята и сега работи повече от всякога за духовното пробуждане на народите. Всеки човек може да го открие в живота си. Всеки има достъп до Христовия дух, ако издигне съзнанието си над привидния хаос на ежедневието, ако се посвети на Доброто и съумее да превърне омразата в любов.
В предговора д-р Светла Балтова пише: „Християнско ли е учението на Петър Дънов? Философия ли е или религия, източен окултизъм или секта?“ Многократно съм чувала тези въпроси. Отговорите са ясни за онези, които са си направили труда да се запознаят, макар и бегло, с неговите беседи и лекции. Настоящият сборник ще разкрие пред широкия читателски кръг какво е отношението на Петър Дънов към Христос и надявам се, ще обясни думите на Учителя: „Учение на Петър Дънов не съществува. Това, което аз говоря, и това, което Христос е говорил преди 2000 години, идва от един и същи източник“.
Още през 1898 г. Дънов създава Верига за повдигане на религиозния дух на българския народ, чиито събори се провеждат ежегодно до 1915 г. във Варна и Велико Търново. „Тази Верига, в която сме свързани и която опасва цялата земя, върви от горе надолу“, казва той в една беседа през 1909 г. Още тогава Учителя започва да говори за повторното идване на Христос в душите и сърцата на хората.
Според Учителя очаква ни не край, а ново начало, нови възможности за изявление на Христовия Дух. Кризите и катаклизмите на настоящето са подобни на разтърсването на заспал човек. Съвременното човeчество се пробужда за нов живот, за нова епоха в развитието си; ражда се новият човек.
Понякога от контекста на беседите се изваждат и разпространяват пасажи, описващи катаклизми, но Учителя никога не е определял времето им и е подчертавал, че отвъд тях просветва зората на Новата култура.
От най-ранна младежка възраст самият Петър Дънов има мистични преживявания – срещи и разговори с Христовия Дух. Годишникът на Методистката епископална църква включва материал на директора на Американското научно-богословско училище в Свищов, където Дънов учи от 1880 до 1884 г. В есе, посветено на обръщането му към Христа, гимназистът пише: „Бях поразен от болест, която ме доведе почти до прага на смъртта. Когато се почувствах толкова безпомощен и си мислех, че скоро ще се явя пред Бога, аз реших да следвам Христа и със сълзи на очи молих за опрощение на греховете си. Скоро след това здравето ми се възстанови. Моето желание е да бъда завинаги Христов и да свидетелствам за Него“. И всеки ден до заминаването си от този свят той го прави.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
