Васко Кеца става християнин на 33

Луд умора няма, казва певец № 1 на България, който на 3 септември празнува 70

Васко Кеца става християнин на 33 | StandartNews.com

Васил Найденов на 3 септември празнува 70 и независимо от респектиращата цифра, все така прелива от енергия и е без конкуренция на сцената. Коронакризата отложи грандиозния юбилеен концерт на певец № 1 на България, но не успя да осуети серията от гастроли из морските курорти, всеки от които завършва с еуфорични бисове и овации. Не всички фенове обаче знаят, че Васко от дете е изкушен от музиката.

Първите му спомени, свързани с изкуство, са от Софийската опера – майка му го води на всички представления. Двамата си купуват кутия с шоколадови бонбони, сядат в ложата и се отдават на двата вида наслади – за небцето и за душата. Бъдещият поп ас обожава „Риголето“ – след време ще вземе малко от него за своя клоун в хита по стихове на Борис Христов. Маргарита, родителката на Васил, пък пее с хор „България“ и е излизала на сцената заедно с великия Борис Христов. Покрай нея момчето се среща с някои от най-големите ни величия в класиката, дори изпълнява ария пред самата Илка Попова. Първите му „участия“ са по дърветата в Градската градина пред Народния театър – това е периметърът на действие, тъй като семейството живее до площад „Славейков“. Изкатерва се и пуска гласа си, а аверите от махалата са най-верните му зрители. В  училище също е артистично настроен – толкова, че дори фалшифицира подписа на класния ръководител и бойните другари с радост се възползват от този му талант. Като тийнейджър започва да се увлича от архитектура и записва „Геодезия и картография“. За щастие на целокупния български народ променя решението си в полза на Консерваторията. Тъкмо завършва, когато го открива Иван Мишев - соло китарист и шеф на "Златни струни" – и го вика за пианист. Забиват "Цепелин", "Пърпъл", "Юрая Хийп", а Васко още тогава клони към по-„черна“ музика. Остава в бандата 5 години, а след това отива при Митко Щерев в „Диана експрес“, в чиито втори албум изпява "Синева". Известно време работи в Монреал с "Тангра", а след завръщането си издава соло тава в  "Балкантон". „Никога не съм се занимавал с тиражи, но този беше главозамайващ. Идваха хора от провинцията и заявяваха бройката плочи, която ще купят. За три дни продадох между 30 и 50 хиляди, което за днешно време е фантастичен успех. После същият албум беше преиздаван три пъти. Стигал съм тираж над 180 000, Лили Иванова – до 360 000. И ми е много смешно, когато дълбоки мислители, ненаписали и половин песен, но влезли по системата 4-4-2 в някое радио или телевизия, казват: "А, този е от соца на Тодор Живков“. Или пък изгрява рошава девойка с черни нокти и тръби, че е авангардна рокаджийка. Като че ли ние, по времето на Тодор Живков, не сме чували за рок и не сме пели балади. Комични са тези, които смятат, че всичко започва от тях“, категоричен е Васко. И добавя, че Господ винаги му е помагал, въпреки че никога не е получавал нищо даром. При него нещата чето са ставали трудно – не като музика, а като бизнес. Освен всичко друго, не търпи и началници.

Може да забърква гипс за орнаменти по тавана

Найденов има стабилно хоби - проектира сам, реставрира, влиза в ролята на интериорен дизайнер, прави се на гипсаджия, за да финализира собственоръчно елементите по тавана. Изчислява линиите, обещаващи хармония във визията - дори архитекти му се чудят, че е наясно с основни правила в тяхната професия. Вкусът също е безупречен - в дома му доминират кристали, сребро, порцелан, обожава гоблени и барокови свещници и часовници, лампи сецесион, виенски и френски мебели.  Като типичен представител на зодия Дева, вижда всеки дефект, не може да понесе и най-дребния кусур. Способен е заради един полилей да промени обстановката и атмосферата в цялата къща, а дори и да я смени, както това се случва – по други причини, разбира се, но отново си остава на любимия булевард „Витоша“. Най-вероятно в предишен живот е бил аристократ с елегантно имение – друго обяснение няма. Подозрението за „вече видяно“ обзема сетивата му, когато преди години в Одеса спи в апартамента, в който отсяда Елтън Джон - луксът е невероятен: от белия роял до позлатените кранчета на чешмите в банята. Тук и сега Васко отново е в ремонт и се чуди дали му се вижда краят. Колкото и да се крием като щрауси, всекидневието ни поглъща, философства той.

Описва се като добре информиран песимист

Не крие, че е наясно с много неща, които се случват в БГ обществото. Понякога се шегува, че спи спокойно, тъй като съвестта му е ненужно чиста за днешното време. Няма навик да моли за пари. За друг – да, но за себе си – никога. Най-важното за него е да носи възрастта достойно и спокойно – това е и един от основните му принципи. Но има и друг, който хвърля светлина върху всички останали: Луд умора няма. Защото за Васко творчеството е обмяна на енергии. И допринася за това да сме по-благородни, по-човеци, да се уважаваме. Нищо не може да го отклони от пеенето – нито деветте операции на гърлото още като войник, нито обещанията на лекарите, според които ще има проблем с височините. Има серия от алергии, сърцето му понякога излиза от ритъм, правил е изумителни спектакли с 39 градуса температура, с опаковки бисептол в джоба, сред пожар, мутри, пияници, с откопчан цип, по време на земетресение, с катетър. Чиста проба работохолик. „Нашият занаят не е лесен и е доста безмилостен. Защото днес е модерно едно, утре – друго“, искрен е той.

Знаците от Господа

През главата и краката му са преминали четири катастрофи. Винаги пали свещ в църква, за да благодари на Господ - майка му и баба му от малък го водят на служби и литургии. Кръщава се в християнската вяра, когато е на 33. Някой обаче го изпортва и от Държавна сигурност тутакси пращат депеша в обединение „Музика“ – да му стопират предстоящо турне в СССР, където той е мегазвезда. Когато за сефте хваща микрофона за „Седем пъти молих се на Бога, седем пъти в дявола се вричах – седем пъти лъгах се, че мога да живея, без да те обичам“, иска да пуснат кръст на сцената. Знае, че има сила над нас и тя трябва да бъде зачитана.

Крият му поканите от Европа

Фискалната политика на държавата е сред любимите теми на Найденов, чиито данъци по времето на соца стигат до 60 процента от хонорарите му, въпреки че едва наскоро цялата документация за неговия почти половинвековен труд отива в НОИ. „Няма да забогатея с пенсия, но има колеги, които цял живот са работили в развлекателната индустрия, а сега живеят на ръба на оцеляването“, категоричен е Васко. Той обаче преживява и още нещо – дълги години е „предвиден“ да пее само в България. Поканите за концерти в Румъния, Чехия, Русия, за мюзик холове  в телевизията на Германия остават в папките на чиновниците, получили указания „отгоре“. От там постъпват по същия начин с певците и актьорите от първа класа. Неслучайно Тодор Живков обяснява на викания да снима по света Георги Калоянчев: „Трябваш ми тук, за да забавляваш народа“. Кеца е разказвал за огромния срам, споходил го в Букурещ, когато един от най-големите шефове в тамошния шоу бизнес го пита в прав текст защо поне 10 пъти е отказал гастроли. „Обясних, че е станала някаква грешка, а той извика секретарката си, за да покаже „отговорите“ ми: чупил съм крак, парите ми били малко, бил съм на записи... Пот течеше по гърба ми, докато се чудех да как да замажа конфуза. И за да не се правя на Дон Кихот, ще кажа, че ние  работехме и за пари. За някои от нас те дойдоха по-късно, но никога не са могли да се сравняват с тези на колегите ни отвъд Желязната завеса. Но не ламтяхме за хеликоптери, яхти и поръчкови лимузини. Живял съм прекрасно без тях. Не държа да общувам с тези, които си мерят ланците. Трябва да носим отговорност за случващото се - от състоянието на сградите до това на културата. Аман от вечната поредна промяна“. За Васко родната действителност е като вагон-ресторант от соца - вътре е от плюс до минус 35 градуса, а истината е някъде по средата.

Творецът, изпял много от най-великите хитове в поп музиката ни, откровено страни от политиката, но в никакъв случай не е аполитичен. „Нашият политически театър е сложен, защото сме роби на много господари. Позволил съм си да говоря по-крайни неща, защото властимащите не желаят да чуят истината. Около тях има достатъчно придворни, които ги ласкаят. Страх ме най-вече от простотията - оказва се, че тя няма граници. А лошият вкус е по-лесният, той е начин за оцеляване", не се колебае той.

През 2016-а му предлагат да се кандидатира за вицепрезидент, но Васко, разбира се, отказва. „Човек все пак трябва да разбира от някаква материя, въпреки че ми беше казано, че това не е най-важното", споделя тогава.  „Не бива да сме наивни. Въобразявахме си, че с навлизането на демокрацията нещата ще се променят като с магическа пръчка. Залагахме на много хора, които не заслужаваха доверието ни. Делим се  – политически, сексуално, мисловно, материално. И си доказваме едни неща, като че ли ще живеем 200 века. Този изкристализирал тарикатлък се превръща в най-важното качество. Но каквото и да става, няма как да искаме социализъм и равноправие. И ако хората от моето поколение имаха амбиции, бутаха се напред и се женеха за хора от Политбюро - без да обиждам и съвсем условно казано, сега положението е горе-долу същото. Въпреки всичко, не съм сигурен, както казва Богдана, че като Господ те докосне, ще станеш любимец и на проститутката, и на домакинята, и на богаташа, и на просяка, и на професора, и на глупака. Ако съществуваше рецепта за това, щяха да се напоявят продуценти, които да произвеждат само звезди“. Самият той през соца няма проблем да остане и в Щатите, и в Австралия – и на двете места има роднини, готови да му подадат ръка.  

Не яде люто

Обожава котките. През годините отглежда над 100 вида кактуси в апартаментите си. Има гастрит – не яде люто, мазно и пикантно. Умее да готви – изключително силен е на сосовете. Върти плодова и бисквитена торта, цар е на семейния сладкиш „Фифи“, чиято стара немска рецепта наследява от баба си. Докато чака съставките да се напаснат, чете романите на Агата Кристи.

Вечният ерген

Защо Васил Найденов никога не се е женил, е една от любимите теми в национален мащаб. Той е признавал, че поне два пъти е бил на крачка от съдбовния миг, но все нещо се е случвало. Когато го пожелавал, от другата страна се колебаели – и обратното. Според градските легенди, сред големите му любови е Марта Левчева, дъщерята на Владо Левчев и Дора Бонева.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай