Тони Димитрова загуби баща си навръх Великден.
"Всичко, което се нарича ценности и морал, дължа на баща ми и майка ми. Те заедно с батко ме научиха на най-важните неща в живота", сподели тя. "Научиха ме да бъда приятел на книгите. Да съм любознателна. Татко беше човек с уникална обща култура, с огромни познания", каза опечалената изпълнителка.
Тя призна, че е била "лоша ученичка по математика", но хуманитарните предмети й се удавали с лекота благодарение на любовта към словото, културата и знанието, които попила от дете в своето семейство.
"Ще посветя на баща ми глава от книгата, която пиша. За песен още не знам. Песните не се раждат по поръчка. Когато нещо е изстрадано, само тогава се получава песен, стигаща до сърцето на публиката", убедена е българската Бони Тейлър.
След кончината на баща си Тони публикува много изповеден и много трогателен пост в социалните мрежи. В него популярната певица си спомня и за ранната смърт на брат си и как нямала сили да каже на баща им за трагедията.
"Какъв беше само! Умен, благороден, скромен до безумие, идеалист, работлив, мъдър, мълчалив, и още, и още! И красив!", изрежда качествата на покойния са баща Димитрова.
Тя подчертава, че татко й бил франкофон и първите си уроци в езика на Молиер получила от него. "Помниш ли как ни преподаваше уроци по френски! Пишеше с цветни тебешири по вратата на кухнята (тя ни беше дъска), преподаваше ни с батко граматиката, спрежения, произношение, думи! Знаеше перфектно езика, четеше книги на френски и имахме много плочи с френски песни! И поезията! Колко поети прочетох и опознах заради тебе! А всъщност беше военен. И се пенсионира полковник", връща лентата назад изпълнителката на "За тебе хората говорят".
За пръв път публично Тони издава и дълго пазената фамилна тайна за "секретната служба" на баща й. "Къде работеше последно, не знаехме много - ти си идваше в петък вечерта и си тръгваше в понеделник. Нищо не казваше, беше някаква огромна тайна по онова време. И когато минаха много години, ми каза и ме закле никой да не знае!", разкрива тя.
Тони Димитрова не скрива и скепсиса на баща й към професията, която си избрала - певица. В началото - по ресторантите, баровете, таверните, откъдето се прибирала "вмирисана на всичко, което беше кръчмата". "Ти никога не можеше да проумееш как се оправям с всичко. И се чудеше дали няма нещо нередно в професията ми, от която не беше очарован. Помниш ли как ми каза: "Ще те призная, ако те чуя по радиото!", спомня си Тони.
"След време като благословия пътя ми пресече Диомов, Маринов, Ненков и се роди "Ах, морето!". И един ден по радиоточката БНР пуснаха песента! И огласи кухнята ни! И аз се развиках: "Тате, това съм аз, да имаш нещо да ми кажеш!". Макар и оскъден на думи и още повече на похвали след време ми призна, че се гордее с мен!", описва незабравимия миг на признанието певицата.
Скръбта от загубата на любимия й баща подтиква Димитрова да прави още и още признания, най-драматичните от които са за последните месеци от живота му. Тя не може да забрави какви страхове е изпитвала за татко си, когато деменцията го е надвила. По думите й татко й няколко пъти се отправял към отвъдното, но един предан лекар - "д-р Миро", както го нарича тя, винаги успявал да го върне обратно. "Аз последна от четиримата ще изгася лампата! Сбогом, тате", завършва "вика на душата си" Тони Димитрова, пише "България Днес".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
