-
Гастролът е обявен за „политическа грешка“ и пропада
Том Джоунс, който на 24 юни гастролира в Античния театър в Пловдив, е щял да изнесе рецитал на „Златният Орфей“ през 1971 година срещу символична сума. Генко Генов – прочутият шеф на култовия не само у нас, но и в целия соцлагер и из Европа музикален фестивал, успява след продължителни кандърми да уговори легендарния певец да излезе в Летния театър на Слънчев бряг срещу мизерните 2500 долара. Всъщност сумата стига само за хонорарите на пианиста и диригента му, а самият крал на шлагера се навива да хване микрофона без пари. Шесто управление обаче бди – и, естествено, блокира акцията. Но Генко разбира за това вече в кабинета на Леда Милева – тогавашния генерален директор на националната телевизия. Тъкмо заради поста си тя е и заместник-председател на организационния комитет на „Орфея“. „Беше през зимата и въпреки студа, хукнах към „Сан Стефано“ без палто – толкова бях щастлив от успеха си с Том Джоунс. Бързах да съобщя радостната вест на Леда Милева. Тя реагира с уплаха и веднага позвъни в ЦК на БКП – на Крум Василев, който завеждаше отдел „Изскуство“. Разговорът беше много странен. Милева настояваше, че Том Джоунс е
прекалено голяма фигура
в световната естрада и неговото участие ще бъде политическа грешка. Василев явно не беше съвсем съгласен, но тя продължи да настоява, че Том Джоунс не бива да бъде канен. След няколко минути ми заяви: „Ето, и другарят Василев е съгласен“, макар да бях свидетел на диалога им и на неговите опити да я склони да помисли по въпроса. Бях като попарен. Знаех, че тя искаше да ме отстрани от „Орфея“, защото съм „идеологически неукрепнал“ и „неясен безпартиен“. Какво можех да направя повече? Отидох си“, пише Генко Генов в мемоарите си.
Както се знае, Том Джоунс много по-късно обира за първи път овациите на българските меломани. След финалните бисове при предишните си гостувания в НДК и в „Арена Армеец“ той казваше съвсем сериозно: „Само трябва да ме помолите – и ще дойда пак“.
Том Джоунс досега има регистрирана единствена пауза в уникалната си кариера – през 2016-а, когато почина съпругата му, той отмени предстоящите си концерти. След смъртта на Мелинда Роуз Удуърд, с която имаха 59-годишен брак, временно се отдаде на скръбта си, но не след дълго сподели в социалните мрежи, че само музиката може да го измъкне от емоционалната дупка и че е пеенето е най-точната терапия, а подкрепата на феновете повдига духа му. Плътно до Том Джоунс е синът му Марк, който е и негов мениджър. Звездата не говори за незаконния Джонатан, роден през 1987-а от кратката му авантюра с модела Катрин Беркери. Преди няколко години Джонатан помоли родителя си за среща чрез таблоида "Сън". "Когато казвам на хората кой е баща ми, те мислят, че лъжа. Искам да се видя с него поне веднъж. Просто да чуя как произнася името ми, ще е толкова вълнуващо", каза преди петилетка Джонатан, който тогава се пробваше да пробие в шоубизнеса, а сега се говори, че е стигнал до приют за бездомници.
Том Джоунс винаги е твърдял, че никога не би заменил съпругата си с която и да е друга жена, изпречила се на пътя му. „Тя беше и остава любовта на живота ми“, категоричен е и до днес 79-годишният чаровник. Уелсецът, чието рождено име е Томас Джон Удуърд, и Линда, както я наричат близките, се женят през 1957-а, месец преди раждането на Марк. И двамата са деца – на по 16 и 17. Всички са против сватбата им, но те се венчават. През следващите 6 десетилетия са неразделни, въпреки че бесният темперамент и
еротичният тембър
на Том Джоунс въздействат магически на жените и той няма как да се закълне, че е останал безразличен към прелестите им. Но в срещата между бъдещия мега ас на поп музиката и избраницата му наистина има нещо съдбовно. Те се запознават, когато са на по 12. По това време Том е болен от туберкулоза и докато се лекува, рисува и слуша музика. Прехласва се по девойката и без проблеми я прелъстява, когато тя е едва на 15. За да издържа семейството си, Том става бачкатор във фабрика за ръкавици, като в малкото си свободно време помага и на строителна бригада. След като Марк се появява на бял свят, става ясно, че Линда повече не може да бъде майка. И затова хвърля всичките си усилия, за да помогне на Том, който вярва, че трябва да пее. Първите му прослушвания завършват с провал. Той е адски отчаян, докато жена му е убедена, че е задължително да продължи. През 1967-а той най-после излиза на сцената, където го представят като миньор от Уелс. Том действително е слизал в мината при баща си, но нищо повече. След триумфа със “Зелените поля на моя роден дом” - хитът, който от раз продава един милион копия, семейството се мести в Лондон – в нова и разкошна къща, която наистина се превръща в крепост за Линда, зад чиито стени тя затваря ревността си. Защото Том се впуска на пълни обороти в сладкия живот, осигурен му от славата и парите. А на Острова винаги се е говорело, че сексуалният апетит на певеца в онази епоха е не по-слаб от гласа му. Все още из кралството циркулират легендите, че хиляди мадами са му изпращали по пощата сутиени и бикини. Но идолът, който се справя отлично с ролята си на прелъстител, винаги се прибира вкъщи при Линда. Скандалите са гръмотевични. Отчаяната съпруга го обвинява във всички земни мачовски грехове, а той й отвръща, че прави всичко заради благополучието на семейството. Вярно е, че Линда носи бижута за много хиляди, но никога не е била съгласна да плати другата цена за тях, са казвали близки на двойката. „С нея винаги сме си приличали. Затова и бракът ни оцеля – най-вече заради идентичното ни чувство за хумор“, коментирал е уклончиво Том Джоунс. Затова пък в кариерата си няма една грешна стъпка. През 1963-а става фронтмен на групата Tommy Scott and the Senators, с която свирят в нощни клубове в Уелс. Там го открива и Гордън Милс, който после става негов мениджър. През 1964-а му осигурява договор със звукозаписна компания. Истинският успех за Том идва още с втория му сингъл "It's Not Unusual". През 1967-а за първи път пее във "Фламинго" в Лас Вегас. Албумът от 1999 година Reload се харчи
в 5 милиона копия
и е от най-търсените в дискографията му. Супер парчетата му Sexbomb, Kiss, It’s Not Unusual, Delilah, What’s New Pussycat, I’ll Never Fall In Love Again и If I Only Knew разкриват феноменалния му талант да експлоатира всички стилове. Елизабет Втора му дава рицарско звание и титлата "сър" за заслуги към музиката на церемония през 2006 година. Според статистиката на Sunday Times състоянието на Том Джоунс възлиза на 213 милиона долара.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
