Игралният й филм „Диви ягоди”, който тръгва на големия екран от 6 февруари, търси корените и родовата памет
Тя е здраво стъпила на земята българка, макар че непрекъснато обикаля света в търсене на нови сюжети и творчески тандеми. Родена е на 13 февруари и вярва, че това число й носи късмет.
Космополит по душа, но и родолюбец, за който най-ценният капитал на този свят са децата. Обича еднакво морето и планината. Вярва, че ако днес не оставим след себе си образована нация с памет за миналото и поглед към бъдещето, не осмисляме достатъчно добре присъствието си на нашата скъпа и благодатна земя.
Родена е в учителско семейство. Баща й Георги Пандурски, е бил поет и литератор. Майка й Симеона - също е бивш преподавател. Днес Таня, както я наричат приятелите й, си спомня, че когато се е родила, снегът е бил по-висок от 4 годишната й сестра Румяна.
Едва навършила 5 години Таня мечтаела да стане актриса, две години по-късно обаче вече знаела призванието си – ще става режисьаор.
„В едно щастливо и волно детство, освен, че играех повече с момчетата, защото те преобладаваха на нашата улица – активно участвах в детски театрални школи, свирех на пиано, спортувах плуване и бягане на дълги разстояния. До 16 годишна пишех стихове. Завърших френската гимназия, където поставях на френски език мои адаптации и ученически пиеси“, разказва Татяна.
Тя не отрича, че е късметлийка. Един от примерите за това е как детската й мечта става реалност. Приета е от раз „Театрална режисура“ във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов“ от уважавания за времето си проф. Филип Филипов. В класа тя е единственото момиче и е най- малката.
Дипломната й работа е неповторимата пиеса на Иван Пейчев „Всяка есенна вечер“. Идва задължителното за ония години разпределение и Таня заминава за Кюстендилския театър „Крум Кюлявков“, където в продължение на 6 години поставя пиеси - български, европейски, класически. „Беше време, изпълнено с много творческа енергия, защото бяхме се събрали 11 млади хора – актьори, един сценограф и аз. Искахме да променим света и да оставим диря в изкуството. А аз още от студентските си години убеждавах всички приятели, че докато ние станем възрастни, учените ще открият и установят безсмъртието!... И си вярвах, и ми вярваха!“ ...
В Кюстендил Татяна не била съгласна с метода на управление на директора на театъра и той взел, че я уволнил. А тя тъкмо била удостоена с награда за млад режисьор.
След два часа сълзи хваща бързия влак за София и директно пристига в Съюза на българските артисти при неговия председател народния артист Любомир Кабакчиев. Възстановяват я на работа.
Обаче директорът е инат и не й дава да поставя. Тогава режисьорката гастролира в модерните за времето си кафе - театри, режисира спектакли като гост на част от утвърдените театрални сцени. И ето, че е избрана за председател на Младата художествено-творческа интелигенция.
Идва предложение за работа в българската телевизия (БНТ гогава е единствена). След проучване е назначена. „Оказах се единствената с квалификация “режисьор“ и Асен Траянов - главният режисьор на телевизията - ме взе под крилото си. Започнах да се уча като наблюдавах работата му - от предподготовката, през снимачния период, монтажа и мишунга. Така след шест месеца той ми каза, че съм готова и трябва да започна сама да работя. Измислих поредицата „Песните на България“, която заснех в различни области на страната в шест части и това беше дебютът ми по телевизията“, разказва Таня и от сините й очи блика истинна обич към телевизията – майка. Именно там тя усвоява всички телевизионни жанрове, среща интересни личности от всички обществени сфери и културния живот в страната.
През 1993 г. заминава за любимия й Париж, където специализира телевизионна и филмова режисура и за известно време работи в телевизия Франс две.
„Върнах се окрилена в телевизията. Създаде се продуцентският принцип, благодарение на който започнаха да влизат пари от спонсори, родиха се и първите реклами. Естествено новото предизвикателство беше курс по продуцентство в Нов български университет. Заех се да намирам спонсори, да пътувам с проекти, както и да снимам реклами. Незабравима беше срещата ми със Скандинавските страни в поредицата портрети на български музиканти, които живееха и работеха там – от класически до пиано бар изпълнители: “Професия – музикант“. И най- любимата ми авторска поредица „Театър, моя любов“.
Отново следва промяна. Като председател на Сдружението на телевизионните режисьори тя не успява да убеди ръководството да не лишава телевизията от творческите професии, а да запази едно ядро на щат. „Тъй като всички работещи в художествените предавания изграждахме културния облик на обществото за българските ценности и това е мое дълбоко убеждение“ спомня си Таня, която вярна на себе си напуска телевизията.
Започва да убеждава колеги от френски и белгийски екипи да снимат в България и да я популяризират в Европа. И по този начин трупа европейски опит.
През 2005 г. Пандурска се регистрира като независим продуцент в НФЦ и стартира участието си в конкурсните сесии за филми. Създава редица документални ленти за строителите на Нова България в началото на любимия й 20-ти век: „Вярвам в гения на българския народ – професор Иван Шишманов“ - изключително светла личност от висока европейска класа, който създава най-важните културни институти у нас; „Непобеденият генерал Владимир Вазов“- победителят при Дойран, по време на Първата световна война, чиято стратегия за битка на фронта, се изучава в почти всички военни академии по света; „4 Годишни Времена“ - проект за четирима художници артисти: Десислава Денева – Деде, Динко Стоев, Яна Костадинова и Свилен Стефанов, подкрепен от НФК.
През 2014 г. е назначена за директор на Информационния център на МО, Военно - телевизионния канал.
През 2025 г. от „Сан Стефано“ 29 я канят за реализацията на два документални филма в рубриката „БНТ представя“: „Един благородник в политиката“- за политика Стефан Савов и „Носталгия по цялото“, емоционална изповед за проф. Андрей Даниел.
„Сега е ред на игралния филм „Диви ягоди“ - моето дете, моето щастие! Тръгва по кината в цялата страна от 6-ти февруари“, вълнува се Таня.
Лентата е съвременна история за търсенето на корените и родовата памет, за връзката на дъщерите с бащите, за водата и Родопите, които ни свързват с философията на живота на трима столетника.
В събирателните образи на възрастните хора Таня е използвала мотиви от книгата с документални разкази на Екатерина Томова „Забравените от небето“. „Събрах екип, с който станахме като семейство и заснехме филма за рекордните 18 дни“.
Вдъхновение за изкуството й дават двете й деца Симеон и Зорица. Учи се на модерност от 10 годишния си внук Мартин, който не спира да я зарежда с надежда.
Синът и дъщерята са възпитаници на 91 НЕГ “ Проф. Константин Гълъбов“, завършват висше образование в Германия, но вече са у дома. Зорница
има специалности скандинавистика и политология от Гьоте Университет Франкфурт на Майн. Сега е интегрален ведически консултант и помага на хората да открият своята автентичност и да живеят във вътрешна хармония.
Симеон е водещ на сутрешния блок "Денят започва" на обществената телевизия (БНТ) и на подкаста "Геополитиката". Завършил е политически науки и социология също в Гьоте Университет Франкфурт на Майн и международна политика в Лайден, Нидерландия. И двамата имат успешни семейства.
„Елена Николай. Нейната история“ е предстоящия ми проект, документален хибрид, както го наричат някои критици, когато във филма има присъствие на игрални епизоди. Ще разкажа нейната завладяваща история, от трудния живот на сираче, до бляскавата кариера в Италия и на световните оперни сцени. Звезда, назовавана „веридиана“ и „най-великото мецосопрано на 20 - ти век“, разкрива Татяна.
Тя има редица културни проекти с партньори от Франция и Белгия. Обучава и млади хора от тези страни, които искат да се посветят на киното.
С какво няма да се раздели ли? С чувството си за хумор и с девиза си от гимназията:„La vie est belle“.
И да, животът е хубав!
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
