Периодът през втората половина на XX век е удивително богат на ярки разнообразни таланти в областта на пластическото изкуство в България. Можем да говорим за истински Ренесанс в областта на графиката, литографията, акварела, маслото, смесената техника. Десетки и десетки ярки индивидуалности, оформяне на цели школи или групи от автори, обединени от общи концептуални идеи за развитието на модерното българско пластическо изкуство, бум на художествената критика, поредица от проникновени и блестящи монографии, посветени на позабравени художници от 20-те, 30-те и 40-те години на века; преоткриване на автори незаслужено подценени или неглижирани след социалните сътресения през 1944-1945 г. и по време на култа към личността до края на 50-те години...
Има обаче и случаи на автори, които доброволно сякаш са избрали ролята на самотници сред общия хор, уединяват се в своята светия светих и работят усърдно и неотклонно, следвайки избрания си път. Такъв е Стефан Марков. Той започва като график и илюстратор и още в самото начало специализираната критика, а и широката публика, е впечатлена от неговата дългогодишна работа в списание „Лик", където си пролича таланта и интереса му към дизайна на книжното тяло. Най-значими от този период са неговите илюстрации към „Записки по българските въстания" от Захарий Стоянов и „Кентърбърийски разкази" от Джефри Чосър.
При Захарий Стоянов очевидно го привличаха героическите характери създавани от огнения летописец на българските въстания, храбростта, доблестта, жертвоготовността, изключителното родолюбие на поборниците за национално освобождение. Така се появиха прелестните илюстрации към прочутата книга на Захарий Стоянов, които днес вече се оценяват като класика. А илюстрациите към „Кентърбърийски разкази" от Джефри Чосър ни показаха умението на художника да втъкава в рисунката тънка и незлоблива ирония, да разгръща паралелно със словесния сюжет анекдотичното или шаржовото пластическо решение. Още тогава пролича солидната предварителна подготовка на автора, неговите широки исторически познания, задълбаването не само в конкретния литературен текст на творбата, но и погледа към епохата, към особеностите и спецификата на костюмите, характерите, бита, предметната култура на конкретното историческо време. Тази добросъвестност и усърдност се съчетаваха с великолепната му интуиция, и така се получаваха впечатляващите резултати.
Малко по-късно Стефан Марков бе обладан от неспасяемата магия на акварела, пастела и смесената техника. Може би тогава се е появил у него интересът към ръчно приготвената хартия. Художникът съчетаваше изящната, субтилна и навремени капризна линия, с наситените цветови експлозии на акварела. И постигаше завладяващи съчетания на мекото и приглушеното разливане на тона с релефа на разнообразната фактура върху листа от ръчно приготвената хартия. По това време критиката вече забелязваше органичната сплав на интуитивното и рационалното в творбите на Стефан Марков.
Ружа Маринска, например, акцентираше върху вътрешната светлина, която съдържат пастелите и акварелите на художника, въплътена в пластическата изразност на абстракцията и топлото дихание на реалността. В края на 80-те и началото на 90-те години в творчеството на Стефан Марков се появиха няколко серии от творби, които определяха главните му художествено-идейни търсения – така се появиха всеобемащите и завладяващи метафори за морето, крайбрежието, самотните кейове, далечните острови, обърнатите рибарски лодки, мрежите, рапаните, охлювите, раците, птиците, пясъкът – всичко това, което говори за мамещата и необяснима глъбина на морето. Необятният морски свят се превърна в неизчерпаема тема и обект за пластическите съзерцания и медитации на Стефан Марков.
Художникът Греди Асса е забелязал, че в морските си творби Стефан Марков много обича вертикалите и хоризонталите, върху чиито пространствени и въображаеми времеви плоскости се разполага света на рибарските мрежи, охлювите, рапаните и т.н. Пределната изчистеност на линията в рисунките, силният романтичен акцент, мечтанието, бляна и все по-голямата тяга към абстракцията ставаха доминиращи при пастелите. Редица от неговите литографии показваха трагичната фрагментация на света (и материалния, и духовния), разпокъсан между мечтата и грубата реалност. Свободно реещите се фигури, очертани почти само като силуети, или едва-едва загатнати контури, говореха за самотност, отчужденост, обърканост. А поредицата голи женски тела сякаш символизираше поезията на свободата, порива, летежа, неудържимата жизненост.
Стефан Марков е художник на антитезите – от една страна тъгата и носталгията по разрушения патриархален и романтичен свят, от друга – усещането за яростните пулсации на модерното време, нервността, експлозивността. Няколко знакови творби могат да бъдат илюстрация в това отношение. В „Носталгия" ще усетим пълзящата тъга, която изпълва интериора, в който се мержелеят котки, разкривени столове, полуоткрехнати врати към миналото, неизменните въжета, завързани на моряшки възел и т.н. В „Спряло време" виждаме потънал на дъното кораб, символизиращ пластовете на отдавна отминали епохи, цивилизации. Мярва се пясъчен часовник, отмерващ времето като геометризирана човешка фигура. А в „Натюрморт с кана" ни впечатлява привидния хаос и калейдоскопната въртележка, която включва канапе, ябълка, всекидневни атрибути, символизиращи вечната преходност на вещите и същевременно кръговрата на Битието. Дух и материя непрекъснато се самосъздават и превъплъщават.
Последните творби, създавани между 1990 – 2000 г., ни дават най-точна престава за неговата пластическа философия. Натрапчивото изобразяване на всичко свързано с морето – морски кончета, пясъчни дъна с миди, рапани, раци, раковини, с потънали старинни кораби, с античните вази, амфорите, сепиите, говори за неудържимото желание на автора да открие истинската хармония в мълчанието, в съзерцанието, в отказа от обременяващата власт на вещите, страстите и всичко което е тъй преходно и несъществено. В тези творби виждаме истинския лик на художника – нежен, носталгичен, размишляващ, всеопрощаващ. Зад метафорите за самотните острови и крайбрежието, зад образите на летящите риби, зад странните звуци от морето, които приличат на рунически знаци, зад пределната стилизация прозираше желанието на Стефан Марков да постигне деструкцията на Натурата, до съставните тухли (частици на мирозданието). Изобилието от кръгове, неправилни триъгълници, елипси, пулсиращи точки, хаос от уж безпосочни линии и цветови акценти, примесено с небрежно разхвърлените мрежи, коруби на обърнатите лодки, гъмжилото на морския органичен и неорганичен свят създаваше въображаемата и мечтана вселена на спокойствието, просветлението и Нирваната загадъчният свят на потъналите цивилизации.
Несъмнено Стефан Марков бе един от най-значимите български графици, илюстратори и художници експериментатори от втората половина на XX век. Той обичаше усамотяването и уединяването в собствения си художествен свят. Но днес ние виждаме колко все по-многолюдни и многопосочни стават неговите послания и как се умножава аудиторията на неговите почитатели.
А защо не и естетически следовници.
ЕТЮД
Чоплят гълъбите семена
в изпосталялата ливада
Пада мека светлина
настъпва листопада
Полъх лек люлее
замечтаните върхари
Влюбените сойки пеят
есенни тропари
Мравчица замислена оглежда
стръкче бял равнец
А във пачячните мрежи
оплита се щурец
Дали пейзажът вдъхновен
художникът ще нарисува
Оранжев жълт зелен
моливът му вече плува
във възторжени етюди
от багри и нюанси
Които музицират валса
на есенното чудо
Иван Гранитски
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
