Ивайло Донков стана "Гласът на България", като изпревари с 54 на сто от зрителския вот другата финалистка Красимира Иванова, която имаше 46. Останалите двама финалисти от шоуто на bTV, Тодор Георгиев и Васил Чергов, отпаднаха след първия етап на съревнованието. Ивайло се занимава с музика от петгодишен. През 2005 г. завършва Националното училище по изкуствата "Добри Христов" в родния си град Варна, а след това и Националната музикална академия в София, където се дипломира в специалност класическо пеене в класа на проф. Благовеста Карнобатлова-Добрева.
- Иво, защо ти спечели "Гласът на България"?
- Имах по-големия зрителски вот, иначе не знам защо. Дадох всичко от себе си и бях такъв, какъвто съм. Бях с Бог напред, оставих той да ръководи стъпките ми. Това по някакъв начин стигна до сърцата на хората.
- Миро, твоята версия?
- В гласа на Иво има обещание. Когато го избрах и се обърнах, нямах представа, че е незрящ. Първата ми реакция беше изненада. В тембъра му има нещо специфично - кадифе. Иво има глас, който затрогва. И това е той.
- Как се почувства, че твой "ученик" е победител?
- Казах си: "Бог е велик!"
- Иво, кое ти беше най-трудно и как усети песента "Сърцето", която Миро написа за теб?
- Най-трудно ми е да съм далеч от семейството си и песента на Браян Адамс. Опитах се да я доведа до вярното решение. А парчето на Миро още не мога много да го почувствам, защото го научих буквално за два дена, но мисля, че ще стане много добро и истинско.
- Споменаваш често Бог, как повярва?
- Като бях малък, баба ми четеше Библията. С детския си разум я възприемах като приказка. Аз винаги съм вярвал, че Бог е с мен, не мога да обясня вярата си. Спомням си като малък сънувах един глас, който звучеше от нафтовата печка. Усетих, че това е гласът на Господ, но не помня какво ми каза.
- Ние сме консуматорско общество, ако нещо не стане по вкуса ни и веднага, имаме навика да обвиняваме Бог за това, ти някога казвал ли си: "Господи, защо не ми даде очи?!"
- Не. Знам, че има причина да е така. Първо, никой от семейството ми не го е искал. Второ, не съм си го направил сам и за да се случи така, може би имам някаква мисия. Знам, че Бог ме обича. Така съм много по-близо до него. Не зная дали, ако бях от другата страна, щеше да е същото. Много малко от виждащите хора се обръщат към Бог. И то само когато имат нужда от него. Трябва да знаеш, че той ръководи пътя ти.
- Какво не виждат хората с нормално зрение?
Иво: Не виждат себе си. И в най-язвителния и зъл човек има нещо добро, но трябва да се обърне и да го потърси. Наистина сме едни консуматори и да бъдем себе си не ни е никак важно.
Миро: Не виждат морала. В това число и аз. Понякога срещаме някой като Иво, който ни отваря очите. В него има огромен потенциал.
- Иво, ходиш на театър, виждала съм те как усещаш играта?
- Обичам да съм на театър. В последно време обаче режисьорската концепция на повечето постановки някак си не ми харесва. Много от тях са с визуална насоченост и губя интерес. А и много млади актьори не могат да ме убедят в нищо от това, което казват. В крайна сметка за мен това възприятие е главно. Ако не успея да почувствам нищо от това, което ми говорят, няма смисъл.
- Отиваш в Бъркли, ще се върнеш ли от Щатите след това?
- Не съм авантюрист. Ще се върна.
- Коя е любимата ти книга?
- На Джой Филдинг - "Смъртно наказание".
- Какво научи от Миро?
- Научих как човек трябва да бъде по-освободен и наясно със себе си.
- Миро, ще му помагаш ли в бъдеще?
- Да, имаме среща с "Юнивърсъл", те подписват договор с победителя. Освен наградата в Бъркли. Аз имам планове за Иво, Вася, Венци.
- Какво би му отивало на Ивайло да пее?
Миро: Ивайло е специфичен и ще му отива да е себе си. Защо от един артист се иска да е някакъв друг?! Преди финала ми зададоха въпрос: "Какво ще кажеш на тези, които смятат, че Ивайло пее едни и същи песни?" Отвърнах, че на отрицателни въпроси няма да отговарям. Един артист не е пенкилер. Накарайте Арета Франклин да изпее чалга, ще я изпее, но като Арета Франклин. Карерас би ли пял рок музика?! Артистът е на сцената именно заради своята индивидуалност. Не заради своята многоликост. Мадона цял живот ни занимава с един среден като диапазон глас, но когато направи хубава песен, я слушаме, нали? Това, което му трябва на Иво, са хубави песни. Той може да пее класически шедьоври - "О, соле мио", "Аве Мария".
- Смяташ ли, че той победи, защото е незрящ?
- Това е най-трудният въпрос. Предстои и пред мен да намеря отговора. Някои от нас се раждат красиви, други - не. Някои атлетични, други - не са с такива тела. Артистите зависят от начина, по който са възприемани от публиката. Най-важното от факта, че Иво спечели, е, че България най-после избра различен глас от обичайната шумотевица. Избархме момче, което пее ренесансова музика, различен стил от обичайно налагания. Той е хубава глътка въздух в шума. При Ивайло има красота в изказа и начина му на усещане на света.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
