Според всички класации "Козият рог" е най-добрият български филм за всички времена. Негов режисьор е Методи Андонов. На 42 години той е заслужил артист, професор, постановчик на няколко хитови спектакъла в Сатиричния театър и на четири филма. Получава и Димитровска награда. Посмъртно. Големият режисьор се пренесе в небесното кино на днешния ден преди четиридесет години. Докато спи. Тогава Милена е на 15 години, а Невена - на 9. Днес дъщерите следват пътя на баща си. Филмът им "Маймуни през зимата" обиколи не малко фестивали и се върна с достойно количество награди.
Калища е селото, в което е роден Методи Андонов. Той е още дете, когато решава, че трябва да учи във френски колеж. Това налага цялата фамилия да се премести в София. Момчето няма никакво колебание и за бъдещата си професия. Прахта от селската самодейната сцена вече го е омагьосала. Методи завършва режисура при проф. Боян Дановски. Влиза в компанията на Вили Цанков, Леон Даниел и Юлия Огнянова, прочули се като скандалната бургаска четворка режисьори. Връща се в София и за неговите постановки "Смъртта на Тарелник, "Ревизор" и другите в Сатиричния театър няма билети за месеци напред. В спомените на дъщерите Методи е вечно липсващият, живеещ в радост и вдъхновение от работата си татко. Той чете сценарии, докато кара колата, бърза, дори когато никой не го гони, обхванат е от странна свръхактивност. Като всеки рядък талант около него витаят тъмни и светли сили: Едно селянче ли ще ни казва какво да правим, роптаят враговете... Той мълчи. Все едно нищо не е чул. Не злослови. Иска само нещата на сцената да стават. Никой вкъщи не разбира какво е в душата му. Дори когато е принуден да напусне Сатиричния театър. Това става след един абсурден процес, в който е въвлечена цялата трупа. Гневът на противниците му е обясним: Той довел няколко от талантливите си ученици. Между тях е и Стефан Мавродиев. Конкуренцията ражда страх и злоба.
Протоколите от събранието сочат само две имена от колектива, които са го защитили: композиторът Димитър Вълчев и големият благородник Георги Парцалев.
Баща ми беше кротък човек. Избухнеше ли обаче, ставаше страшно, спомня си Милена. Тогава очаквах всеки момент главата му да се запали. Никога обаче такова нещо не се е случвало вкъщи. Там беше като ангел хранител. Веднъж ме попита какво смятам да правя. Казах му, че искам да стана кинорежисьор. Тогава се спря и ме погледна продължително: Да знаеш, че е много трудно. Един процент талант стига, останалото е работа.
В началото на седемдесетте бащата носи вкъщи куфар с пробни снимки. От тях ще се изберат изпълнителите на ролите в новия му филм "Козият рог". В началото сценарият на Николай Хайтов и режисьорската концепция на Методи Андонов са сериозно критикувани на художествен съвет. Авторитетни имена смятат, че в тях няма нищо. Че филмът трябва да започне оттам, откъдето сценарият свършва. Преди това режисьорът и писателят тежко са се скарали. Причината: Методи е решил да махне няколкото епизода от сценария. После отстъпва, а Хайтов приема главната роля да се изпълнява не от неговия фаворит Апостол Карамитев, а от избраника на режисьора, напълно неизвестния актьор от Пазарджик Антон Горчев. Там откриват и актрисата, която ще стане Мария - Катя Паскалева.
И двете дъщери са на снимачната площадка във всичките два месеца, през които се снима филмът. Шестгодишната тогава Невена изпълнява ролята на малката Мария. Всичко се случва в женския метох до село Жабокрек.
Баща ми искаше целият екип да е на мястото на снимките рано сутринта, спомня си Невена. Беше много вдъхновен и напрегнат. Ядеше само сирене и домати и пиеше вода. Останалите уж му подражаваха, а всъщност пиеха до забравяха. Поръчваха на сервитьорите тайно да наливат в доматите мастика.
Най-страховити бяха снимките на изнасилването на Мария, спомня си Невена. Сутринта в 6,30 бяхме на терена. Облякоха ме в бяла нощница, вчесаха ме и ме поставиха на един скрин. Не мръднах оттам през всичкото време, докато подготвяха прожекторите и камерите. Баща ми беше много нервен. Крещеше. Изхвърли един от техническия екип. Не си готов, каза му, въпреки че онзи беше много важен. Всички бяха вцепенени, а той все повече вдигаше напрежението. Беше внимателен единствено към Катя Паскалева. А тя едва не припадаше от ужас. По едно време дойде при мен. Мек, нежен: "Няма да се притеснява - каза ми. - Всичко ще бъде наред". Заплаках далеч, преди да започнат да ме снимат и не спрях да края. По едно време татко избута Антон Горчев пред камерата. Той дойде и ме грабна. И от неговите очи се лееха сълзи, връща се повече от четиридесет години назад Невена.
Филмът "Козият рог" излиза през 1972 година. Струва 156 000 лева. Варненският фестивал не му отрежда голямата си награда. За Катя Паскалева призовете за най-добра женска роля идват от Белгия и Панама, но не и от родината й. Киносалоните се пукат по шефовете. Милиони гледат "Козият рог" още в първите дни. Според тогавашната схема на заплащане, основана на броя на продадените билети, Методи Андонов трябва да получи 120 000 лева хонорар. (Месечната заплатата тогава е около 120 лева.) Променят наредбата и не му ги дават. От американската киноакадемия искат филма, за да го включат в надпреварата за "Оскар" за чуждестранни продукции. Оттук не са съгласни. На една панорама на най-великите филми в света лентата на Методи Андонов е подредена редом с този на Куросава. Говори се, че Копола има българския шедьовър в личната си филмотека, а Педро Алмодовар свързва България главно с любимия си филм "Козият рог".
Четиридесет години след смъртта му за Методи Андонов ни напомнят една улица в софийския квартал "Младост", читалището в родното му Калища и "Козият рог", който откакто се е родил, не слиза от екраните.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
