Петък,

От Габрово до Гинес

От: Failed to load user -
5192
От Габрово до Гинес
A
A
A

Христо Явашев и жена му Жан-Клод работят по 17 часа на денонощие

В културния ни институт в Прага подредиха изложба за 80-ия рожден ден на Кристо

В културния ни институт в Прага на 10 юни откриват експозицията "Кристо и Жан-Клод", организирана от посолството в Чехия и родната Художествена академия. Изложбата е посветена на 80-ия рожден дена на световния българин - 13 юни. Тази година датата съвпада с нощта на музеите в Прага. До 10 юли в галерията могат да се видят плакати, подписани от прочутата двойка. Арт фактите разкриват целия творчески път на съпрузите: етюди на Христо Явашев от студентските му години в академията и някои от най-известните им проекти - "Завеса в долината" (1972), "Чадърите" (1991), "Опакованият Райхстаг" (1995), "Портите" (2005). В съпътстващата програма са включени прожекции на документални филми за Кристо и Жан-Клод, сред които "Граница на мечтите" на Георги Балабанов и "Кристо на 75" на Тома Томов.

След като бяга от България през 1957-ма, Христо Явашев не се завръща повече у нас. Официалната власт само веднъж се е опитвала да покани габровеца с изложба в родината му - по времето на президента Петър Стоянов. Когато съпрузите поискаха България да плати застраховките на произведенията им, преговорите бяха прекратени. Днес няколко живописни платна от студентските години на Кристо и две негови рисунки от проекта му за река Арканзас са изложени в новооткритата Национална галерия "Квадрат 500".

"Артистите не се пенсионират. Те умират", казва Жан-Клод преди смъртта си през 2009-та. Когато тя си отиде от този свят, Кристо написа в официалния си сайт върху снимката й "Имало едно време". С тези думи авангардистът, роден в Габрово, призна, че приказката за него свършва. Защото французойката, с която живяха и твориха заедно над 50 години и бе негов астрален близнак по дата и година, осмисли престоя му на Земята. Той и досега продължава да казва "ние", когато говори за проектите им от последните години на Жан-Клод. Скиците винаги са негови, но никога не биха се материализирали на бял свят, ако не бяха страничният поглед и желязната ръка на съпругата му, както самият той споделя.

"Тези проекти са свободата. Съществуват не защото някой президент на република желае да ги има - или някой корпоративен шеф, или някой кмет. Те са чиста демонстрация на съзидателност. Те са абсолютно безразсъдни. Светът може да живее без "Чадърите", без "Завеса над долината", без "Опакованият Райхстаг"... Те са без каквото и да е оправдание, без морализиране! Съществуват, за да преведат тази тотална свобода. Никой не може да купи тези проекти. Никой не може да продава билети за тях. Дори ние с Жан-Клод не ги притежаваме. Тези проекти са свободни! Точно затова те не остават - защото свободата е враг на притежанието, а притежанието е именно постоянното!", е философията на Кристо.

За пръв път Жан-Клод идва в България за погребението на свекърва си през 1982-ра - защото соцвластите не позволяват на Кристо да се поклони на гроба на майка си. Снахата обикаля страната, разглежда Царевец и Арбанаси, храма "Свети Александър Невски", Боянската църква, стария Пловдив. В чудесни отношения е с двамата братя на Кристо - Анани и Стефан, с техните съпруги и деца. Владимир, синът на Анани, е плътно до чичо си - от 17-годишен той живее в Щатите като безценен негов помощник. През 1983-та в България идва и Кирил - синът на Кристо и Жан-Клод, който е омаян от природата на бащината си родина. Роднини разказват, че дори брал диви ягоди край село Момчиловци под връх Рожен.

Тримата братя и техните съпруги се събираха за всяка премиера на Кристо и за всяка Нова година. Партитата им често са в емблематичния за нюйоркската бохема ресторант "При Елен", показан във филма на Уди Алън "Манхатън". Незабравима за целия род ще остане срещата им по случай откриването на "Портите" в Сентръл парк. Този проект събра 254 милиона долара за града и е оценен като връх в изкуството на Явашев.

Преди да навърши 70, Кристо работи по 17 часа всеки божи ден от седмицата. Не излиза във ваканция. Домът и ателието му са в сграда на "Хауърд стрийт" в Сохо. Става малко преди седем, пие кафе и започва. Той никога не рисува проекти, които не се случват. Първо скицира и прави колажи, а след откриването ги зарязва. Винаги сам финансира работите си. Няма луксозен автомобил с шофьор, не пътува с частен самолет, не живее в разточителство. Плаща на всеки собственик на земя, върху която разполага творбите си и я връща в идеално състояние.

Кристо и Жан-Клод стават част от рекордите на "Гинес" на 2000 г. с най-големите чадъри в света, най-дългата тичаща ограда, най-тежката опаковка за Райхстага, най-голямата скулптура без скеле в газометъра в Оберхаузен. Преди две години в Германия бе открит проектът им, изработен от 20 350 кв. метра прозрачен полиестер и 4500 метра полипропиленови въжета. На практика "пакетираната" светлина тежи 5,3 тона. Big Air Package, издигната във вътрешността на построения през 20-те години на миналия век бивш контейнер за съхранение на газ, е висока 117 метра и е широка 67 метра. Всъщност това е най-големият надуваем обект на всички времена. Обемът му се мери със злополучния дирижабъл Хинденбург, който все още е признат за най-големия въздушен балон, създаван някога. "Цифрите обаче не могат да опишат усещането да влезеш в "опаковката". Това става през херметически затворени врати и след кратко изкачване на стълби. А усещането наподобява илюзията, че се намираш във вътрешността на сюрреалистичен дъждовен облак", пише "Шпигел".

Точно преди година Германия удостоява Кристо с една от най-престижните си награди - създадена в памет на Теодор Хойс, първия президент на Федералната република (1949-1959). Призът насърчава демократичното поведение, толерантността в обществото и идеята за международно разбирателство в духа на помирението. Чрез своите провокации в монументален мащаб творецът стимулира ново мислене и перспективи. А това съответства на мотото на наградите - "arts break open".

Най-новият проект на Кристо са златистите пътеки над водата, които свързват две градчета по бреговете на италианското езеро д'Изео. Нарекъл е творбата си "Плаващи кейове". Променената река ще може да се види през юни 2016-а в продължение на 16 дни.

Авангардистът: Любехме се като луди

Любовта между Кристо и Жан-Клод е неповторима, но и предопределена. Не само са родени на една дата, но и в един и същи час. Заедно са 51 години - от първата им среща през 1958-а в Париж до смъртта на Жан Клод и отвъд нея. "Постоянно си крещим един на друг. Това помага, защото ни кара да мислим. Все пак в 75 процента от случаите Кристо е прав", разказва приживе нежната половинка.

Питат ли българина кога започва тяхното партньорство в изкуството, Кристо отговаря с хитра усмивка: "Когато станахме любовна двойка и започнахме да се любим като луди". Всъщност бедният емигрант от България впечатлява най-напред бъдещата си тъща - аристократката Пресилда дьо Гийбон. За да се прехранва, художникът по това време мие чинии и прави портрети. Тя го кани да я нарисува в семейния замък и той завърта любов първо с по-малката й дъщеря, Жойс, полусестра на Жан-Клод от втория брак на майката. "Казах си: "Мама доведе вкъщи още един бедняк." Толкова е кльощав. Ръцете му са тънки и дълги, на всичкото отгоре и рисува. Сигурно е обратен", спомня си в интервю червенокосата Жан-Клод, която в онези години е сгодена. Кристо обаче кани дамата в мансардата си, за да й покаже нова скулптура, с която много се гордее. Ателието му е пълно с някакви опаковани предмети, които той смело нарича "моя арт". Седмици по-късно, объркана, тя се омъжва за 34-годишния инженер Филип Планшон. Младата дама съзира в бъдещето убийствената скука, сякаш предсказана й от ясновидка. Три седмици след сватбата сменя ключалката на бравата и казва на съпруга си, който, прибирайки се от работа, се опитва да отключи входната врата: "Твоят ключ не става за моята ключалка!"

И с това обявява финала на кратковременния си брак с него. Пред спокойния и задоволен буржоазен живот Жан-Клод избира този с беден художник с щури идеи. Семейството й е в ужас от бягството и повече от две години не общува с двойката. По този повод половинката на Явашев коментира: "Обичаха Кристо като син, но не и като зет."

На 11 май 1960 г. се ражда синът им Кирил. Авангардистът прави бунтарката своя законна съпруга на 28 ноември 1962-ра. Две години по-късно семейството емигрира в Ню Йорк и повече никога не сменя дома си. Всичко, което творят, подписват с общото "Кристо и Жан-Клод".

Един от първите им проекти в Париж е да задръстят една улица с празни варели на "Шел". Идеята им е да докажат, че желязна завеса твърде лесно се издига, но изключително трудно се отстранява. Опаковат Пон Ньоф, най-стария във френската столица и пристанище Колони на река Сена, за да покажат, че найлонът като материя на бъдещето е достатъчно подходящ за творческа изява.

Дейвид Коплей - колекционерът от Сан Диего

Миналата година Музеят за съвременно изкуство в Сан Диего показа голяма изложба на Кристо и Жан-Клод. Вернисажът на световния художник бе открит на 31 януари, рождения ден на Дейвид Коплей - най-елитния частен колекционер на арт двойката в Щатите и меценат от класа. Когато умира през 2012-та на 60, той завещава творбите на българина и французойката на галерията в Сан Диего. Това е втората по големина колекция на творците в Щатите след тази в Националната галерия във Вашингтон - там е първата постоянна инсталация на Кристо и Жан-Клод. Сан Диего представя скици, рисунки и снимки на вече изпълнени проекти от 60-те години до момента.

"Почитатели са чакали часове пред музея, преди българинът да пристигне. Видян отблизо, Кристо е точно това, което човек си представя за изключителен и уникален творец от световна величина. Той е харизматичен и излъчва енергия, воля и решителност във всеки свой жест и дума. Знае какво иска и как да го постигне. В състояние е да държи захласнати събеседниците си с часове", пише американската преса за събитието. "Кристо е не само един от най-големите художници днес, а един от най-великите творци на всички времена. Човек, когото цял свят познава - дори и хора, които нямат нищо общо с изкуството. Заедно с Жан-Клод са известни с това, че не приемат идеи, дарения и спонсорство и сами финансират изявите си", казва при откриването Хю Дейвис, директорът на музея.

"Какво мислите за своето изкуство - не като процес, не като нещо материално? Какъв е абстрактният смисъл на вашите проекти?", пита журналистка Кристо. "Не говоря никога за политика, религия и изкуство, а само за себе си. Егоист съм. Но не виждам при мен нещо по-различно в сравнение с други артисти. Не разсъждавам за своето изкуство, а за своя живот. Изкуството не е професия, а начин на живот. Аз живея изкуството си, това е всичко", отговоря 78-годишният маестро.

Предстоящият му проект е "Мастаба", недалеч от Абу Даби, който трябва да се реализира тази година. 400-те хиляди барела ще образуват скулптура по-висока от Хеопсовата пирамида в Египет. Равносметката на Кристо до днес е 22 напълно реализирани проекта и над 37 недостигнали до финал поради различни административни пречки.

Внук на откривателя на Абритус

Кристо има интересен произход. Майка му, Цвета Димитрова, е родом от Солун. Тя и сестра й са дъщери на македонски търговец. Лелята Дора Димитрова става съпруга на видния български политик Иван Багрянов. Семейството ме мести в София. Цвета завършва образование и започва работа като секретарка в Художествената академия в София. По това време там следват Дечко Узунов и Иван Лазаров, с които я свързва голямо приятелство. При едно посещение в Габрово Цвета се запознава с бъдещия си съпруг и остава да живее там. По бащина линия Христо Явашев произлиза от стар разградски род. Дядо му е академик Анани Явашев, известен ботаник и археолог, открил руините на древния римски град Абритус. Той учи в Прага, жени се за чехкиня и двамата идват в Разград след Освобождението. Бащата Владимир Явашев е инженер, роден във Варна, но се установява в Габрово. Тук той прави фабрика за производствоа на химикали за текстилната и кожарска индустрия. Христо е второто дете в семейството. Най-големият брат е известният актьор Анани Явашев. Най-малкият, инженер Стефан Явашев, има дългогодишен стаж в химическите предприятия в България - с над 10 авторски свидетелства в областта на синтеза, производството на синтетични перилни препарати и спомагателни средства на промишлеността. Именно той разказва, че Христо емигрира, защото докато следва във Виена, външно министерство отказва да удължи визата му.


Всички новини от категория Култура.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички