Събота,

Максим Генчев нарисува 400 икони

От: Failed to load user -
1263
Максим Генчев нарисува 400 икони
A
A
A

С Ричард Гиър са манекени в Корея, Рой Шайдър го кани на риболов в Америка

Артистите сме като гладиатори - винаги готови за бой и жертви, казва авторът на филми и картини

400 икони е нарисувал досега Максим Генчев. Подарил е десетки от тях. Дори на тези, които подозира, че го мразят. "Винаги се питам дали най-свещените образи не са създавани от най-големите грешници", самоиронизира се в типичния си стил актьорът, сценарист и режисьор, който е винаги готов да изстреля истината в очите на когото и да било. Кой знае защо, подобна рефлексия тук и сега се брои за "скандална". Максим е в първи клас, когато става ясно, че рисува сполучливо - но не като другите. (Всъщност това е "проклятието", което ще го преследва цял живот). Учителката дава две теми на класа - "Моят татко" и "Пролет". "Щрихирах баща ми като шарж - легнал, с ходила, над които се подава вестникът му. Той четеше във всяка свободна минута, завърши задочно второто си висше образование. Даскалицата се потресе и скъса листа ми. "Баща ти е граничар, герой - на кон и с автомат! Какви са тия драсканици?! Безобразие", избухна тя. Същата съдба сполетя и второто ми творение - ствол на дърво, мрачен и самотен, без листа и оптимизъм. Всичко това се случваше в заставата край Водни пад, където служеше баща ми, който понякога беше толкова изморен, че заспиваше, както яздеше. А даскалицата беше жената на старшината", връща лентата Генчев. Най-ярките от детски смешни и тъжни спомени той е възкресил в новия си филм "На педя от земята", който в момента върви по кината в София и из цялата страна. Във военния трилър за 50-те години на миналия век, изпълнени с балкански сталинизъм, диверсант убива войничета и поставя червена петолъчка в раната. "И след тази разправа с крехката ми младенческа душа спрях да рисувам. Много по-късно,

в месеците на самота и отчуждение се върнах към четката и боите

откровен е Максим. Това става през 90-те - той вече е играл в Пловдив и Пазарджик, когато Крикор Азарян го вика в театър "София". Сред най-любимите му спектакли там е "6 лица търсят автор" на Пирандело. С Ани Вълчанова правят отличен дует в "Асансьорът" - пиесата, която Георги Марков пише, вдъхновен от Яна Пипкова, майката на актрисата. Максим излиза под прожекторите и в Народния - в "Църква за вълци" на Петър Маринков. Професор Васил Стефанов, тогавашният шеф на академичната трупа, му казва: "Въпреки вашата интелигентност, умеете да бъдете чудесен селянин". Генчев влиза в Малък градски театър "Зад канала", но времената са тежки за културата. "Нямаше търсене на изкуство - точно както днес. "Отгоре" ни заплашваха със съкращения. После ни намаляваха заплатите, но ние бяхме щастливи, че въобще имаме работа. Актьорството е гладиаторска професия - винаги готови за бой и жертви", категоричен е той. В онази епоха Максим рисува все по-често - от духовен глад, за да се спаси от лошотията и дребнотемието. Нито за миг не остава без работа - дори след като напуска щата. Става златар - майстори обици и кръстчета. Някъде по това време започва с иконите. "Първо бях нещо като асистент на братовчед ми - Красимир Маринов, известен художник от Видин, който направи страхотна кариера по света. Той беше студент по анимация на Доньо Донев във ВИТИЗ. Но беше свикнал да печели много и заряза Академията, след като разбра, че дипломата ще му осигури месечна заплата от 146 лева. Аз пък подписах договор с фирма, която осигуряваше манекени от соцлагера за фотосесии на огромна модна фирма в Корея. Бях атлетично момче, хващах окото - костюмите ми стояха прекрасно. На терен заварих другият модел - красив и отегчен мъж, който не разговаряше с никой. Явно много го мързеше - държеше се напълно дистанцирано. Вероятно му бяха платили луди пари за унижението. После го видях в "Хубава жена" - беше Ричард Гиър". Генчев се прибира в родината с бая тлъста пачка, но

данъците и инфлацията гълтат като ламя

финикийските знаци, спечели с честен труд в Азия. Каквото и да се случва обаче, Максим не спира да рисува. "Върховна наслада. В тези часове съм господар на самия себе си - най-важното за мен. (Този мерак винаги ми е изяждал главата.) Картината приключва, когато художникът реши - никой не може да му казва какво да прави. При иконите, разбира се, не е богонравно да излизаш от канона. Но при живописта винаги съм действал без стил, без система. Идеалните образи са в съзнанието ми. Нямам нужда някой да ми позира. А и

лесно бих могъл да се изкуша от модела си

изповядва се Генчев. Той е малкото бг актьори, които влизат в повечето от международните продукции от раз. Среща различни личности, но е изключително впечатлен от Рой Шайдер. Двамата се засичат в "Добрата война". "Беше невероятно точен. Помнеше мястото на всеки от масовката и така пестеше титаничните усилия на скриптера - ако той не си е на мястото, вече готовият материал отива на кино. Та имаше една сцена, в която Рой трябваше да ми покаже как се сгъва американското знаме. Направих го, естествено, без проблеми. След това се оказа, че каскадьорът закъснява. Шайдер каза: "Убеден съм, че този офицер може да се бие" - и свършихме работата. Той обаче продължи: "А играш ли в театъра?". И когато отговорих утвърдително, се поинтересува за ролите ми напоследък. В момента, в който му споменах Джейми от "Дългият път на нощта към деня" на Юджин ОТНийл, той буквално настръхна. Оказа се, че този герой му е проправил пътя до "Ах, този джаз". Рой толкова се възбуди, че ме заразпитва как съм изградил образа на Джейми. И тогава, грях, не грях, започнах да импровизирам - абе, направо си измислях. След финала на шоуто ми, Шайдер каза: "Ти си много добър. Я ела на гости в Щатите - ще те водя на риба". На другия ден беше купонът за края на снимките. Рой си беше тръгнал. Но беше оставил нещо за мен на Виктор Божинов и Мая Бежанска - тогава асистент режисьори. Двамата бяхме хванати от фотографа в профил - един срещу друг, много ефектно. Върху снимката пишеше: Max, forever. Направо ревнах. Рой Шайдер ме беше признал и похвалил".

В "Спартак" дори не успяват да убият Генчев - въпреки че е

наставник на самия Горан Вишнич

Пристига от нощни снимки и направо се сгромолясва за сън в караваната. И на Асен Блатечки му е жал да го вика за кървавата масовка. "Максе, така сладко спеше - как да те събудя, за да ти видят сметката", шегува се после колегата му. "А аз наистина идвах от отвратително тежки дубли - бях капитан на кораб и десет пъти изляха върху мен по 50 тона вода, защото някакъв асистент режисьор не се сетил да ми каже, че докато се опитвам да не се задавя с потоците, лицето ми придобива гримаса, подобна на усмивка. И малко преди да пресушат поредната цистерна, изясних какъв е проблемът и го реших", сладкодумен е Генчев. Друг път кисне 8 часа в окоп с лед и кал, докато дойде моментът на единствената му реплика. Затова винаги казва, че се е снимал в много продукции, но действително е играл в малко от тях. "Взимаха ме заради визията и способностите ми, а не защото знаеха що за актьор съм", уточнява Максим. Сега той е готов за нови подвизи и слава. До месец с д-р Златина Филипова, продуцент на неговите филми "Дякон Левски" и "На педя от земята", започват снимките на "Съкровището на Вълчан войвода". В главната роля в детския екшън ще бъде един от любимите актьори на Генчев - тийнейджърът Симеон Филипов. Много му се иска да трасира кариерата му към Холивуд.


Всички новини от категория Култура.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички