Иван Шопов: Фолклорът не е бастун

Ако само се подпираш на него без уважение, той поевтинява, казва известният музикант, продуцент и ди джей

Иван Шопов: Фолклорът не е бастун | StandartNews.com

Две години след невероятния успех на „Канатица“ - дебютния съвместен албум на мултидисциплинарния музикант, продуцент и диджей Иван Шопов и вокалната фолклорна група „Авигея“, екипът се събра отново за поредно предизвикателство - „Kanatitsa - Remixed”. Продукцията е с участието на изявени чуждестранни и български артисти: 10 уникални композиции, вдъхновени от българския фолклор и пречупени по съвсем нов начин – ремиксирани от повече от дузина майстори на електронния звук от цял свят, както и от най-изявените родни представителни на електронното звучене.
Съвършено единство от приказни народни вокали, съвременни бийтове, преминаващи през гамата на електронните стилове ембиънт, ню джаз, дъбстеп и дръменбейс, съчетани с кавал, китара, пиано. 
Уникалният продукт позиционира класическия български фолклор на съвременната международна музикална сцена. Премиерата на „Kanatitsa – Remixed” е на 18 май в новия Music Jam Club с мащабен 8-часов маратон с над 12 артиста. Това е първото съвместно участие на Иван Шопов и „Авигея“ в София от година насам - и точно след завръщането им от мащабното турне в САЩ и Канада.

- Иван, завръщате се от турне в Щатите и Канада - къде и как ви посрещнаха там?
- Посрещнаха ни много добре. С момичетата от „Авигея“ опознахме представители на българското общество – занесохме им от нашата музика и вдъхновение.  Посетихме Торонто, Чикаго, Сан Диего и Лос Анджелис. Срещнахме се със студенти по музика в LACC в Лос Анджелис по покана на Милен Киров, който преподава там -и успяхме да им предадем от магията на нашата музика в обстойна лекция.
- Повече българи или повече американци имаше в концертните зали?
- В Чикаго преобладаваха българите, тъй като там е и най-голям броят им в Щатите, но в Сан Диего, Лос Анджелис и Торонто чужденците бяха не по-малко от сънародниците. 
- Вие от години гастролирате из света - как, според вас, се променят сънародниците ни извън България?
- Според мен хората извън България се променят толкова, колкото се променяме и ние тук. Те следят какво се случва в България доста активно и през призмата на тамошната реалност дават добри съвети и практики, които, ако някак си успеят да се приложат у нас, би било много добре. Често срещам и хора, на които им е 

тъжно за избора 

им да са далеч от родината, но така се е подредил животът им. Но затова пък всяко мило благо нещо, идващо от България, влиза директно в сърцата им. 
- Какво иска да слуша най-често публиката?
- Има последователи за различните ми музикални проекти, но напоследък родните меломани все повече искат да слушат добре направени съвременните стилове. Много от младите пътуват до фестивали в Европа, ходят на концертите на големи групи и диджеи в България, което помага за разширяването на кръгозора и на желанието да се търси по-стойностен звук и преживяване. Когато имаш избор, има и развитие. А откакто съществуват платформи като Spotify, музиката стана много по-достъпна до хората. Кураторите на плейлисти донякъде променят вкусовете на слушателите.
- Мислите ли, че народната ни музика заема достатъчно висок пиедестал, какъвто й се полага по право?
- Народната ни музика претърпява постоянни трансформации - кои по-стойностни, кои – не. Но най-важното е, че се движи постоянно в различни посоки и не е забравена и подценена. Това колко високо я слагаме в ежедневието,  зависи и от подбора на съвременни интерпретации. Навлизайки в повече дълбочина покрай проектите ми с Теодосий Спасов и „Авигея“, осъзнах каква важна роля има всеки музикант, който се стреми да я направи по-атрактивна и стойностна за широката публика. Ако само се “подпре” върху  нея като на бастун, без да й дава нужното уважение, това бързо се разбира и тя поевтинява. Затова е важно първо да я обикнеш истински преди да заложиш на нея като източник за вдъхновение. 
- По Академия сте художник - имате ли време да рисувате и какво рисувате?  
- Да, рисувам доста често пак, понеже през януари се дипломирах като магистър в специалност „Графика“ в НХА и това ми даде ново вдъхновение за картини и графични серии. След като завърших бакалавърска степен през 2006-а, музиката ме пое на нейните криле и рисуването остана като на втори план. Но никога не съм спирал да рисувам и да изразявам себе си през това изкуство. Много пъти музиката ми се ражда от принципите на рисуването, а не от нотите и стандартните похвати за композиране. Рисуването е пряко свързано с намирането на идеи във всеки аспект. Ако се хвана, че не рисувам на ум, значи нещо много ме е разтревожило. 
- Казвате за себе си, че сте "целенасочен като будист" - какво ви изгради, какви качества пуснахте в действие, за да стигнете от Троян до световните сцени? 
- Най-важното качество е 
търпението, което ми помага да преследвам мечтите си, да следвам вътрешното си „Аз“ по пътя напред. Неуморният дух и неспирното вдъхновение са ме изградили като творец. Във времето, 

надмогвайки несгодите по пътя ми

успях да възпитам стабилна ценностна система, с която по-лесно разбирам кое е правилно и кое грешно. За да има добри резултати един творец,  не трябва да спира. Иначе препятствията и времето ще го откажат. Само тогава можеш да разбереш, че пътят от Троян до световната сцена е 160 километра и няколко самолета.
- Какво ви притеснява в действителността, която ни заобикаля тук и сега?
- Неуредиците и непукизма на голяма част от обществото. Замърсяването на околната среда и нежеланието на много от хората да им е красиво. Ние сме малка държава, но имаме всичко необходимо като история и природа, за да привличаме хора от целия свят и да развиваме културата и икономиката. Това, което ни липсва, е може би увереността, че с повече труд, сплотеност и любов нещата ще потръгнат за всички ни.
- Как оценявате дереджето на хората на изкуството в България?    
- Бих искал да има повече успели хора на изкуството, които да пътуват постоянно по света и да донасят работещи модели, с които да се развива обществото тук. Дережето е добро, но може да стане и по-добро, когато мрънкането се замени с действие и приемственост към по-глобални идеи и действия. Както се казва, мисли глобално - действай локално. С времето надблюдавам сериозен подем на алтернативната сцена в България.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай