Преди години в центъра на Будапеща ме потресе приказен замък. По-късно разбрах, че той е издигнат чак през 1896 г., но за прототип служи една крепост, намираща се в днешна Румъния. По-точно в западната част на Трансилвания, където през ХV в. били владенията на един от най-големите унгарски герои. Това е легендарният Янош Хуняди, воевода и кралски наместник на Трансилвания.
Той е роден през 1387 г. в сегашната румънска област Олтения, граничеща през Дунав с Българското царство. През ХIV в. тя е част от него, като влиза в състава на новоформираното княжество Влахия едва след 1330 г. Влашките боляри говорят на български до ХIХ в. и без съмнение това е бил родния език на бащата на Янош, Войко. Подгонен от османското нашествие, той емигрира в Унгария. Вероятно и децата му проговарят на същия език. На унгарските благородници обаче е забранено да изповядват православието и в 1409 г. Войко приема католицизма заедно с името Ласло. Тогава получава и малкия замък Хунедоара или Крепостта на враната на унгарски език. Тя дава и новото име на цялата фамилия.
Възмъжалият Янош не забравя своето потекло и се превръща в един от най-върлите врагове на османските турци. Постъпвайки на служба при крал Сигизмунд, той бързо се отличава и му поверяват най-важните операции срещу поробителите.
В 1441 г. отблъсква от Трансилвания огромна армия,
а през 1442 г. на р. Яломница разбива изцяло пълчищата на румелийския бейлербей Шахабеддид паша. Но най-голямата акция в кариерата на Хуняди е великия кръстоносен поход от 1443-1444 г.
Той е воден от него и младия полско-унгарски крал Владислав III Ягело. През първата година християните навлизат в българските земи, но след битка между София и Златица са отблъснати към Белград. През 1444 г. кръстоносците освобождават цяла Северна България, но на 10 ноември са разбити край Варна. Краля загива, а Хуняди де измъква благодарение на своите български войници.
Въпреки понесените загуби, той не престава борбата. През лятото на 1445 г. отрядите му се срещат с бургундски флот при Никопол, но османците успяват да отблъснат обединените им сили. През есента на 1448 г. Янош се придвижва през сръбското Поморавие към Косово, където отново претърпява поражение. Бойните действия в този район са подновени чак през 1454 г. Първоначалните успехи на унгарците са ликвидирани чрез контраофанзивата на султан Мехмед II, завоювал току-що Константинопол. Турците обсаждат Белград, но Янош Хуняди пристига с подкрепления. Той храбро се сражава, дори когато те превземат външната стена на крепостта. Накрая иноверците свалят обсадата и се оттеглят, но на 11 август 1456 г. великият пълководец умира в Белград от чума. Тленните му останки са погребани в катедралата "Св. Архангел Михаил" в Алба Юлия, близо до самата Хунедоара.
При пътешествието в Румъния през 2013 г. се запътвам към Хунеадора. Тя е на 50 км източно от замъка на емигриралия в Унгария наследник на Иван Шишман Фружин при Липова. Опитвам се да се представя сложните отношения на тези благородници, говорили си на родния български език. Според редица данни при похода от 1444 г. участват и двамата. Но докато Фружин е близък с починалия крал и в края на живота си римски император Сигизмунд, то Янош е протеже на новия - поляка Владислав Ягело. Данните говорят, че
Владислав обещава на Хуняди титлата "цар на България",
което едва ли е вдъхновило Фружин. И не е случайно, че в 1446 г. трансилванският воевода отнема на българина именията му в Унгария.
Във върха на славата Янош строи замъка в Хунедоара. Когато Сигизмунд го дарява на Войко, той е малко овално укрепление с една единствена кула, кацнала на възвишение край река Злаще. През 1441-1453 г. са осъществени два строителни етапа. В първия издигат 7 нови кули, а при втория добавят южното крило с обслужващи помещения, параклис и основните зали. Строителството завършва сина на Янош, Матиаш Корвин (на латински - врана) достигнал най-голямата слава на фамилията, вземайки през 1443-1490 г. унгарската корона. Той реализира бащината мечта, включвайки сред титлите си и "цар на България". Накрая замъкът става уникален за Източна Европа с елементи от готиката и ранния Ренесанс.
Семейство Хуняди владее крепостта до 1508 г., а после там се сменят 22 господари. В следващите векове той се мени много, като са добавени нови кули, артилерийска платформа и е построен двореца Бетлен. В ансамбъла влизат черти от късното Възраждане, барока и неоготиката. След жесток пожар през 1854 г., започва дълга реставрация, след която той добива днешния си романтичен вид.
Минавам през сивия съвременен град и изведнъж пред мен се извисява невероятния замък. Вървя по дървения мост над дълбокия ров и влизам през вратната кула. Точно насреща е Донжона - най-високата кула за последна защита на обитателите, носеща славянското име "Небойса", т.е. - "Не се страхувай". Тя, както и другата голяма кула "Капистрано", са запазени без изменение от времето на Янош Хуняди. Но аз съм впечатлен най-вече от двете големи зали - Рицарската и Залата за събрания, където през ХV в. са се събирали верните васали на трансилванския воевода. Подовете и стените в тях са осеяни с гербове и портрети на гордите феодални фамилии, сражавали се храбро срещу османската напаст.
После посещавам посветения на св. Йоан Предтеча параклис, стаята на принцесите, оръжейните складове в Бялата кула. Влизам и в северното крило, познато като Лоджията на крал Матиаш. За дълго спирам пред 30-метровия кладенец, осигурявал винаги вода на крепостта. Тук научавам преданието за трима турски пленници, които го копаят 15 години. Накрая обаче все пак ги екзекутират, а на стената се появява надпис на арабица: "Кладенец вече имате, но сърце - не!"
Легендата за герба на рода Хуняди
Като всеки средновековен замък, Хунедоара е обвит с древни предания. Една легенда разказва, че Янош всъщност бил незаконен син на Сигизмунд и прекрасната Изабела. За да не бъде тя опозорена, кралят я дал на болярина Войко. Подарил му и златен пръстен, по който след време да познае сина си. Веднъж обаче една врана била привлечена от неговия блясък и откраднала накита. Юношата Янош опънал тетивата на лъка си и пронизал птицата със стрела. Когато след години той разказал тази история на краля, Сигизмунд наредил герб на семейството да стане враната със златен пръстен в клюна.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
