Най-големите дефекти на съвремието са отдавна пророкувани от двамата
Да сътвориш свят в бъдещето, в който да засилиш всички мрачни подозрения, наблюдения и предчувствия и да го превърнеш в жестока антиутопия. Това е едно от най-големите изкушения в литературата, създало немалко гениални романи и отключващо въображението на милиони читатели. А често писателите антиутописти се превръщат в пророци - без да са екстрасенси, мистици и притежаващи ясновидски способности, само със силите на мисълта и интуицията. Предупрежденията, които са отправяли към човечеството, неведнъж са се потвърждавали. Разбира се, става дума за двамата най-големи майстори в писането на такива романи - Джордж Оруел и Олдъс Хъксли. Вечните им "1984" и "Прекрасният нов свят" отдавна са се превърнали в емблематични класики. А сюжетите им все още се надпреварват по брой познати събития и модели на бъдещето.
На прицела им, разбира се, винаги стои властта. Властта като синоним на обществен кошмар, колективна хипноза, чийто погром над човешкото е много по-голям от онзи, за който обикновено говорим в ежедневните политически дебати. Финият или грубият начин, по който се настанява дълбоко в живота на индивида, за да го промени из основи и да го подчини на собствените си цели. Склонността й да унифицира, да унищожава всяка индивидуалност, да заменя свобода със сигурност и да манипулира масите.
А вероятно всичко е започнало толкова добре - още в древността с Платон и "Държавата". Представата на гръцкия философ за идеална общност, в която всеки знае своето място, работа и права, е нещо, за което векове наред сме мечтали, но все още остава недостижимо. Несъвършените човешки същества не могат да създадат съвършен полис, и това е напълно очевидно.
Но след толкова много антиутопии вече настъпи и времето за оценка: коя от тях се оказа правилна? Кой писател позна съвремието най-точно? Какви са предупрежденията, в които трябва да се слушаме? Ето как изглежда една проверка в прогнозите на двата мастодонта в жанра - "1984" и "Прекрасният нов свят", от гледна точка на съвремието.
Власт и насилие
Оруел: Упражняването на власт се осъществява чрез инструмент, който действа безотказно: насилието. Министерството на любовта е най-сигурното място, където могат да те спукат от бой. На Оруел принадлежи фразата: "Няма нищо по-страшно от физическата болка". Насилието може да прекърши всеки само за няколко часа и нещата не са се променили от средновековието. Всичко се случва при пълно затъмнение. "Най-страшно бе Министерството на любовта. То изобщо нямаше прозорци".
Хъксли: Властта ще се задържи заради страховита комбинация от методи на науката. Евгениката - науката за подобряването на гените, чиято цел е някак да спести работата на еволюцията - е взела връх. Индивидите се раждат по добре установен тертип от комбинация с гени, в които считаните за добри остават, а лошите се отстраняват. Властта е ненасилствена. Световната държава поддържа постоянен брой от 2 милиарда души и контролира раждаемостта. Ако хората станат повече, това означава, че няма да има достатъчен ресурс за щастието на всички.
Съвременна оценка:
Оруел вече е демоде, поне в Европа. Насилието отдавна не е начин за управление на масите, методите са много по-рафинирано. Казаното от него вероятно остава все пак в сила за изоставащите държави, но не и за развитите страни. За власт от типа на тази в "Прекрасният нов свят" пък вероятно още е рано. За някои неща Хъксли обаче познава право в десетката. Например политиката на съвременен Китай спрямо раждаемостта - гледането на повече от едно дете се санкционира и е възможно само за богатите фамилии. А темповете на разрастването на населението изглеждат заплашителни спрямо ограничените ресурси.
Манипулация и пропаганда
Оруел: "Войната е мир". "Свободата е робство". "Невежеството е сила". Трите лозунга на партията в "1984" са се превърнали в нарицателно за тоталитарна власт, която упражнява тотална лъжа. Манипулацията става чрез прикриване на истината, повтаряне на една и съща дезинформация, изкривяване на фактите и всеобхватна, могъща пропаганда.
Хъксли: Държавата изобщо няма нужда да крие истината. Вместо това е създала безкрайния ентъртеймънт и културата на забавленията. Най-лесният начин да манипулираш хората е да им предоставиш огромно разнообразие на лесно достъпни удоволствия и да ги оставиш на самотек. Хъксли има една страхотно попадение - че в хората съществува "безкраен апетит за разсейване" и задоволяването на този апетит е най-лесният начин да ги контролираш.
Съвременна оценка:
Оруел познава добре технологията на тоталитаризма, но Хъксли е истинският пророк по отношение на съвремието. Големият брат няма нужда да те наблюдава, когато си зает да наблюдаваш телевизора - това е най-кратката дефиниция за прогнозата му. Консуматорското общество е лесно за манипулиране просто защото то не се нуждае от истина или свобода, а от задоволяване на неспиращи потребности. Ако една власт успее да вкара хората в режим на консумация, то не лъжата, а пазарът могат да обучат народа в послушание.
Секс и любов
Оруел: "Прегръдката им беше битка, оргазмът - победа. Това беше удар по партията. Любовта им беше политически акт." Един от най-силните моменти в "1984", чието послание е недвусмислено: любовта и сексът са единствената свободна територия, в която се осъществява сблъсъкът с властта. При Оруел акцентът обаче е по-скоро върху секса и животинското, видяно като древен пазител на човешкото, отколкото върху възвишенията на чувствата.
"Не просто любов към един човек, а животински инстинкт, безогледно желание: тази сила ще разложи партията", пише той в "1984".
Хъксли: Сексът е насърчаван от най-ранна възраст. Противозачатъчните са задължителни - репродукцията е задача на държавата, която отглежда бебето в инкубатори и представлява нещо като Съвършен родител. Единственото важно за хората е удоволствието. Семейството, отглеждането на децата, романтиката между двама души са остарели и дисквалифицирани от властта. Консумацията на телата е единственият вариант за поддържане на интимни отношения и нищо повече.
Съвременна оценка:
И двамата имат основания. Бумът на внос на порнофилми и силното им търсене в Източна Европа след разпада на СССР означават, че Оруел е бил прав да вижда връзката между секс и репресивна власт. Цензурирането на еротичните изображенията по време на социализма очаквано предизвика свръхинтерес в търсенето след 89-а. Според последните проучвания пък именно в най-ограничаваните откъм свободи държави има най-голямо търсене на голи сцени в интернет - Пакистан, Иран, Мароко, Саудитска Арабия.
Олдъс Хъксли пък пророкува разбиването на семейството като институция, което е сигурна емблема за съвремието. Не е лишена от истина и прогнозата, че сексуалните отношения ще надделеят над романтичните.
В "Прекрасният нов свят" никой не изпада в траур, когато някой почине, понеже хората не са семейно обвързани и няма как да изпитат дълбока болка от загубата.
Възпитание на чувствата
Оруел: Радостта не е нещо особено. Омразата обаче е истински политически ресурс. Управлява се най-добре, когато внушиш на хората, че имат враг. Хората в "1984" получават всеки ден т.нар. двуминутка на омразата, в която всички заедно крещят срещу Врага и разпалват гнева си към него. Омразата е постоянно насърчавана, подхранвана, желана.
Хъксли: Никой не мрази никого. Радостта е всеобща. Всеки гражданин на световната държава разполага със сома - фиктивен футуристичен наркотик, антидепресант, симулиращ щастие. Една доза сома успява да те разсее от лошите мисли и да отстрани всички тревоги по най-безболезнен начин.
Съвременна оценка:
Оруел е предрекъл студената война още в самия й зародиш. А начинът, по който светът остава поляризиран между САЩ и Русия, подсказва, че тя едва ли е свършила. Тактиката на противопоставяне и измислянето на враг винаги работи.
Хъксли пък сякаш е получил кристално кълбо за бъдещето и видял опаковките с "Ксанакс", които масово се предписват на хиляди. Свят, давещ болката си в успокоителните, не изглежда чак толкова далеч.
Предложенията им за изход
Оруел: В "1984" Уинстън наблюдава от терасата негова съседка. Петдесетгодишна и изключително дебела, родила 15 деца. Пере и пее. Героят казва, че е красива, защото вижда в нея нещо, което винаги ще оцелява, независимо от репресиите. Надеждата на Оруел за бягство от хватката на властта идва от първичната човешка природа, която все пак рано или късно ще възтържествува. В утробата на днешния човек зрее надеждата за бъдещия, гласи неговата надежда.
Хъксли: "Прекрасният нов свят" е доста по-мрачна като предсказание. В книгата трудно се прокрадва какъвто и да било лъч надежда. Идеалният свят е толкова добре подреден, че едва ли свободата би могла да намери пролука. Оруел вярва, че в човека има нещо неизменно, което е несъкрушимо. Хъксли мисли, че от консумативно общество като в "Прекрасният нов свят" изход няма.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
