Известният писател Георги Господинов сподели в Би Ти Ви опасенията си на творец от онова говорене в публичното пространство, което е насочено най-вече към миналото. Всъщност това е и една от темите в последния му засега роман „Времеубежище“.
„Свикнали сме да говорим в границите на държави и системи, но нито една от тях не може за изтрие личната тъга - може само да я усили, ако живеем в несправедливо общество. За всичко това и за опасността да изберем миналото, става дума във „Времеубежище“. Аз съм от поколението, което растеше с обещания за бъдещето – живеехме с този неподписан чек. Но понеже сега бъдеще няма – изчерпало се е, не са пуснали от него, сякаш най-лесният начин е да обещаеш на някого минало. Точно това надуши най-лесната идеология – популизмът. Ще бъдем пак каквито бяхме, ще бъдем пак велики и славни – каквито не помним да сме били, но каквито казват, че сме били.
Като писател много обичам миналото – всичките мои истории са в него. Но в тях говоря за човешко, отвъд идеологиите, лично минало. Това е друго. Когато обещаваш колективно щастие и колективно минало, нещата стават подозрителни. Конфуций казва: „Най-точният момент да посадиш дърво е бил преди 10 години. Другият най-точен момент е сега.“ Та затова ние сега произвеждаме миналото си. Но на едната везна е човекът – малък, нетраен, прашинка, много по-лек от която и да е корпорация от другата везна. Но неговият живот тежи много повече от всичко останало. Редно е всяко правителство да го разбере – и да държи човека в неговите сигурност, неуязвимост и достойнство. Останалото са числа.“
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
