Винсент ван Гог никога не е бил просто кротък, неразбран мечтател, който кротко е рисувал слънчогледи. Противно на романтичната и захаросана представа, бащата на постимпресионизма е бил яростен бунтовник, разкъсван от тежки психически кризи, мъж, съкрушен от абсолютна нищета, и творец, чиято страст граничи с чисто безумие. Днес светът плаща десетки милиони за платната му, но приживе той е бил готов на всичко, за да нахрани душевните си демони, докато е разчитал изцяло на милостинята на своя брат.
Любовите на Винсент
Личният живот на Ван Гог е низ от болезнени разочарования, крайности и огромна доза самота. Първата му голяма и всепоглъщаща любов е неговата братовчедка Кее Вос-Стрикер, която обаче го отхвърля категорично с думите, че неговата любов е недопустима. В изблик на пълно отчаяние пред нейното семейство, Винсент държи ръката си над пламъка на горяща лампа, умолявайки да я вижда поне толкова време, колкото може да издържи на болката от изгарянето.
По-късно, в търсене на споделеност и утеха, той заживява с бременната улична проститутка Класина Мария Хоорник, известна просто като Сиен. Тази връзка предизвиква брутален скандал в обществото и пълно разединение с неговото консервативно семейство. Винсент я приема в дома си, грижи се за нея и децата ѝ и я превръща в свой основен модел, но крайната бедност и психологическото напрежение в крайна сметка разрушават това крехко убежище и го оставят още по-самотен.
Странностите на гения между абсента, жълтата боя и бръснача
Зад ярките цветове на неговите платна се крие един изключително нестабилен характер, склонен към деструктивни прояви, които плашели съвременниците му. По време на престоя си в Арл Ван Гог развива силна зависимост към абсента и често изпада в състояния на силно умопомрачение. Местните хора разказвали как в моменти на депресия той поглъщал токсични оловни пигменти директно от тубите с жълта боя, вярвайки фанатично, че яденето на този слънчев цвят ще внесе щастие и светлина директно в душата му.
Тази артистична обсебеност и напрежението от съжителството му с колегата Пол Гоген достигат своя зловещ връх в нощта на 23 декември 1888 г. След бурен скандал между двамата, Ван Гог хваща бръснача и в изблик на ярост отрязва долната част на собственото си ляво ухо. Вместо да потърси незабавна медицинска помощ, той внимателно увива кървавия трофей във вестник и го занася като подарък на млада жена в местния публичен дом, след което се прибира да спи в локва кръв.
Това специфично възприятие за света ражда и неговата уникална артистична техника, базирана на гъсти, релефни щрихи и експресивно изкривяване на формите. Ван Гог твърдял, че не рисува нещата такива, каквито са, а такива, каквито ги чувства със сърцето си. Поради тази причина в неговите шедьоври нощното небе изглежда като бушуващ океан, а кипарисите се издигат нагоре като езици на жив пламък.
Колко струва безумието му днес?
Ако приживе Ван Гог е успял да продаде само една-единствена своя картина, и то за скромната сума от 400 франка, днес неговите произведения са достъпни само за най-богатите колекционери на планетата. Неговият емблематичен шедьовър „Портрет на д-р Гаше“ беше продаден за рекордната сума от 82,5 милиона долара на аукцион в Ню Йорк, което за времето си беше абсолютен триумф в историята на изкуството. Днес стойността на картините му редовно надхвърля стотици милиони, превръщайки някогашния просяк в един от най-скъпите автори в човешката история.
Смъртта на самотника
Към края на живота си Ван Гог се премества в Овер-сюр-Уаз под надзора на доктор Гаше, опитвайки се да намери покой в творчеството. Психическите атаки обаче стават все по-чести и по-жестоки, а чувството, че е тежест за своя брат Тео, го смазва окончателно. На 27 юли 1890 г. художникът излиза в близките пшенични ниви и се прострелва в гърдите с револвер, след което събира сили да се добере обратно до стаята си в местния хан.
Винсент ван Гог издъхва два дни по-късно, на 29 юли 1890 г., едва на 37-годишна възраст, в прегръдките на своя предан брат Тео. Последните думи, които прошепва пред него на смъртното си легло, остават като вечна присъда над неговата трагична съдба – той тихо казва, че тъгата ще продължи вечно. Само шест месеца по-късно, съкрушен от мъка, Тео също си отива от този свят, за да бъде погребан точно до своя гениален и луд брат.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
