Пиесата "Лабиринт", посветена на тоталитарния режим, ще се играе в Охрид
Наричам басните си електронни, защото първо бяха прочетени в социалните мрежи, казва режисьорът и писател Димо Дешев в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Г-н Дешев, как един разговор за думите и тяхната мисия ще ни помогне да се разбираме или да не се разбираме помежду си?
- Дали "Красивите думи не са верни, а верните думи не са красиви?" Или може би: "Думите са начин да скрием мислите си!". Но и: " Една мисъл неизказана с думи не е мисъл!" Това са само малка част от разсъжденията (спекулациите) по темата! Като театрален режисьор моята работа е да бъда посредник между текста на писателя и зрителите. Защото освен с движенията на действащите лица по сцената, работата на постановчика започва и завършва с думите на авторите на пиесите, интерпретирани от актьорите в конкретния спектакъл.
Винаги съм вярвал в магията и силата на словото, на думите! С думи можеш да вдъхнеш кураж у един човек, можеш да го разсмееш, да го накараш да се замисли, да го разплачеш или вдъхновиш! В работата ми на режисьор многократно съм се убеждавал в това.
- От години Вие пишете пиеси, които се играят у нас и зад граница с голям успех...
- Постепенно, интерпретирайки думите на другите автори, аз се изкуших да опитам да говоря от сцената на публиката и със свои думи. Така се появиха няколко пиеси, които написах във времето. В днешните времена, когато графоманията се шири, когато всички пишат и никой не чете, това признание е опасно, но смятам, че не съм прекалил... много... с писането! Опитах да се пошегувам със себе си!
После започнаха други изкушения, на едно от които устоях и мисля да продължа да устоявам. Тоест, манията сам да интерпретирам, да поставя като режисьор своите драматургични текстове на сцената... Ама става малко претенциозно, си помислих, самовлюбено някак си ... Затова намирам за правилно да отстъпя мястото на режисьор на моето слово, на моите текстове на колегите актьори и режисьори от гилдията.
- И какви са резултатите?
- Първата пиеса, написана още в далечната 1981-ва година, монодрамата "Страсти Илиеви", е поставяна повече от 12 пъти във времето - от различни актьори и режисьори, в различни сценични варианти, дори на различни езици...
Втората пиеса се нарича "Лабиринт". Тя също е писана отдавна, преди повече от 36 години - по време на един тоталитарен режим, който днес е минало. Тя е критика на този режим, способен чрез своите институции да манипулира индивида по всевъзможни начини, пречупвайки волята му и даже достигайки крайния предел - да накара висшето творение на природата - homo sapiens - да извърши неща против волята си или поне да отговаря за неща, които не би извършил! Но Машината за Манипулиране може да му вмени вина. Тя може да вкара личността (индивида) в режим на оправдаване, да направи човека беззащитен. Там някъде личността се срива, а крайният продукт е завършен роб, смачкано и безволево същество!
- Този текст също надживя времето си...
- Мисля, че все още вълнува колегите от театъра, които пък чрез него ще се опитат да развълнуват своите зрители, показвайки им този извечен механизъм на обезличаването на Човека и превръщането му в Същество...Мрачна антиутопия, може би малко напомня на Кафка (по думите на един гръцки режисьор), но поднесена като гротеска, със зловещ хумор, който помага да докажем тезата си за Свободният човек, чрез довеждане до абсурд на антитезата - Пречупеният човек! Но, нека не разказвам за други пиеси, за други текстове.
- Научих, че днес, на 10-ти ноември, 2023-та година, на сцената на Народен театър Охрид, град Охрид, република Северна Македония, екипът не младия режисьор Георги Ризески ще развълнува жителите (зрителите) на този прекрасен град с постановката на пиесата "Лабиринт".
- Да. Ролите ще бъдат изпълнени от младите и много талантливи актьори Ивица Цонев и Марко Богдановски. Охрид е прекрасен град, разположен живописно край едноименното езеро и съхранява един свой духовен свят, преминал през времето и запазен до днес!
Освен със своите охридски бисери, чиято тайна на производство владеят само две фамилии в Охрид, градът е известен и със своето бижутерство, като някои от тези филигранни произведения вече са част от световното културно наследство.
За мен е огромна чест, че текстът на пиесата "Лабиринт" ще бъде представен именно пред публиката на този прекрасен град на човешкия творчески дух и се надявам аплодисментите на зрителите да бъдат заслужена награда за актьорската игра на колегите!
- Вие пишете и басни, предстои да ги издадете в книга. И от скоро сте общински съветник в Плевен. Какво още предстои в календара Ви за 2024-та година?
- Наричам басните си електронни, защото тяхната първа читалня бяха и са социалните мрежи. Що се отнася до избора ми за общински съветник, мисля, че с моята експертност в областта на културата, ще мога да бъда полезен за по-качествен диалог между творците на култура и местната общинска власт - за създаване на едни по-добри по-достойни условия за труд на колегите от културните институти, с които Плевен заслужено се гордее!
е - Басни
"Здравей, Велик глупак!", поздрави веднъж Свинята Първанъ, собственик на ферма. "Но аз съм Щраус, не съм Глупак!" опита се да възрази Големият Тъп Щраус. "Не си, съгласи се Първан, не си обикновен глупак! Ти си Велик Глупак!"
Само като чуха думичката велик, кокошките угоднически изръкопляскаха!
Вълкът Спиро си смени козината и се кандидатира за кмет на Стадото! Единодушно и демократично овчиците весело и щастливо закретаха към урните!
Шаранът Въло беше много долен слагач - САМ се отъркаля в брашно, САМ се осоли и САМ скочи в цвъртящото олио - само и само да се подмаже на Готвача Къцо!
Слагачи: Писатеят Бучо написа ОДА, а Петелят Филарет я изКУ-КУрига - да посрещнат, аджеба, Н. Пр. Слънцето! Слънцето, от своя страна, им даде по 2 лева - да се почерпят!
Свинята Първанъ и той написа ОДА за Слънцето и даже му я изгрухтя, ама слънцето бе свършило парите и му даде само една гни-ла Тиква - като на свиня!
Димо Дешев
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
