По този показател България се справя по-добре от държави като Италия и Германия, казва в специално интервю за вестник СТАНДАРТ Владимир Бронфенбренер, председател на Българска академия за сигурност
- Г-н Бронфенбренер, за "Стандарт" е чест, че Българска академия за сигурност избра именно медията ни като дългосрочен партньор в програмата "Киберзащитници". Проведохме съвместно редица форуми миналата година, на които бяха огласени притеснителните данни, че 59 на сто от децата са жертва на кибертормоз. Каква е статистиката към днешна дата?
- Първо искам да изразя благодарността си към медията Ви за ползотворното ни партньорство. Съгласно проведеното съвместно ежегодно проучване с Държавна агенция за закрила на детето, програма "Киберзащитници" успя да намали кибертормоза на децата в България през 2023 г. със 7,1% и днес този процент е намалял до 51.9. През 2022г. броят на пострадалите деца в интернет намаля с 5.5%, или общо 12.6% за двете години. Това са 70,000 по-малко пострадали ученика всяка година, за което и "Стандарт" има голяма заслуга.
- Този резултат как ни позиционира спрямо останалите европейски страни, които също имат като приоритет кибертормоза срещу деца ?
- За първи път в България процентът на пострадалите деца в киберпространството е под средния в страните членки на Европейския съюз, който днес е около 52% и в това отношение България изпревари държави като Италия, Германия и Швейцария, където кибертормозът над децата е съответно 59%, 58% и 54%.
- Нецензурирана реч и грубото поведение в интернет се оказаха основни причини за големия процент на травмираните деца. Какви са мерките срещу това и постигнат ли е успех през последната година?
- Кибертормозът над деца има множество различни проявления на агресия, като днес наистина едни от най-често срещаните са споменатите от Вас, но за последната година намаля, съответно със 7.8% и 5.1%, броят на пострадалите деца от нецензурна реч и грубо поведение, но все още една трета от децата са засегнати от този тип кибертормоз. В същото време драстично намаля процентът на засрамване в интернет, т.нар. "Шейминг" и днес от него страдат малко над 10% от децата. В основата на посочените резултати е възпитанието на децата да бъдат учтиви, вежливи и при среща с тези негативни прояви - да напуснат съответната уебстраница или чат.
- Една от големите Ви амбиции в програмата "Киберзащитници" е децата да разпознаят полицията и учителите като техни закрилници при кибертормоза. Успяхте ли?
- Родителите и училището имат много важна роля в превенцията на кибертормоза над деца, както и за справяне с последиците при нараняване и вече почти половината от децата казват, че се информират от учителите относно безопасното сърфиране и, почти две трети, от родителите.
Радостно е, че 80% от децата заявяват, че при нараняване в мрежата, ще се обърнат към родителите, но за съжаление, само 25% са казали, че ще се обърнат към учител. Въпреки, че е налице ръст от 8% спрямо миналата година, това все още е недостатъчно.
Тъй като ролята на полицията е значителна в справянето с кибертормоза, както на етап на превенция, така и при разкриване на киберпрестъпления, програма "Киберзащитници" полага усилия това да бъде разяснено както на децата, така и на техните родители и учители. През последната година значително се повиши доверието у децата към полицията, като 25% от тях са изразили желание да се обърнат към полицията в случай на кибертормоз, докато преди една година този процент беше под 17.
- Какво от данните обаче показва най-притеснителната тенденция?
- Сред най-притеснителните и рискови явления в мрежата са общуване на деца с непознати за тях хора и опити на последните за по-близък контакт с децата, включително и за лична среща.
Възходяща остава тенденцията от страна на търсещите контакт с деца. 65% от децата заявяват, че са получили предложение от непознат за приятелство в социалните мрежи; една пета казват, че непознати са им предлагали подаръци, а почти една четвърт казват, че са получили предложение за лична среща.
В тази връзка е особено важно децата да знаят, че не трябва да влизат в какъвто и да било контакт в мрежата с непознати, като тук има определен напредък - с почти 10% е намалял броят на децата, които играят онлайн игри с непознати.
- Казвате, че възпитанието е най-важната превенция. Работите отдавна с Държавната агенция за закрила на детето. Какво се прави в тази посока?
- Ролята на Държавна агенция за закрила на детето по въпросите, касаещи защитата на децата и контрола за спазване на техните права, е много важна и затова тази институция е един от най-естествените ни партньори в борбата с кибертормоз на децата. Сред съвместните ни инициативи е ежегодното анкетиране, касаещо детския кибертормоз, в рамките на което освен резултат за броя на пострадалите деца в киберпространството в страната, получаваме данни относно тенденциите в поведението и предизвикателствата за децата в мрежата, което ни позволява да се повиши ефективността на нашата работа.
Първите в България педагогически специалисти, преминаха обучение по програма "Киберзащитници" по време на 3-дневен семинар, организиран съвместно именно с ДАЗД и РУО - София, в който взеха участие повече от 250 директори, педагогически съветници и психолози от училищата в София.
Една от многото важни инициативи на ДАЗД е Националната телефонна линия за деца 116 111, към която от края на миналата година функционира и чат, който в значителна степен допринася за грижата за децата.
- Направихте вече стотици предписания към родители и ученици по отношение на защитата срещу кибертормоза, които "Стандарт" от години публикува всяка седмица. Апелирате училищните ръководства да ги прикачат към сайтовете на училищата. Случи ли се?
- Прикачването на училищните уебсайтове към картинките- препоръки е един от ефективните методи за намаляване на кибертормоза над децата и се предлага на училищата безвъзмездно. Ако бъдат присъединени всички училища в страната, може да се намали с пет на сто броят на пострадалите деца.
Въпреки това, за съжаление, днес все още имаме само десет училища, които са се възползвали от тази възможност, като първи в България беше д-р Елеонора Лилова - директор на 2 СУ "Акад. Емилиян Станев" в София.
- Заявихте, че обмисляте пилотен проект за борба срещу кибертормоза. Избрахте ли училището?
- Към настоящия момент сме на последния етап от разговорите с едно от училищата в България, с което възнамеряваме да създадем модел с комплексен подход за превенция на кибертормоз на децата, по начин, по който се осъществява в израелските училища, разбира се със съответната адаптация към местните условия.
В този проект ще вземат активно участие и мои колеги от Израелската агенция по защита на детето в киберпространството. Целта ни е в рамките на 18 месеца училището да се превърне в най-безопасно в ЕС в аспекта на детския кибертормоз и да послужи като модел за другите училища в страната.
- Работите съвместно с Висшето училище по телекомуникации и пощи. Вицепремиерът Мария Габриел постави темата за необходимост от много тясна връзка между иновациите и образованието като фактор за успешна реализация на професиите на бъдещето. В този контекст, какви са резултатите от партньорството?
- В рамките на съвместната ни магистърска програма "Комуникационни мрежи и киберразследване" с Висшето училище по телекомуникации и пощи преподават както български, така и едни от най-добрите израелски специалисти с многогодишна практика в държавните структури и с голям преподавателски опит. Това позволява на студентите ни да черпят знания и умения от преподаватели, които в ежедневната си практика се сблъскват със съответната материя и да получат достъп до най-новите научни достижения. Този факт е особено важен, имайки предвид динамиката в тази област.
Също така голямо преимущество на програмата е симулаторът Cyber Range, с помощта на който студентите ни практикуват с израелски инструктор противодействие на кибератаки и тяхното разследване, което дава на завършилите голямо конкурентно предимство. Единици са университетите по света, които имат възможност да осигурят, в рамките на учебната програма, такъв тип симулатор на студентите си.
- На какво ниво е магистърската специалност "Киберсигурност", излизат ли подготвени кадри? Питам Ви, тъй като Израел е безспорен лидер в областта на киберсигуростта.
- Тази година завършва първият випуск от програма "Комуникационни мрежи и киберразследване". Киберразследване е относително рядка, а в същото време много търсена специалност, особено в правоохранителните органи, но също така и в частния сектор. Учебният план на програмата ни е построен в съответствие с изискванията на Израелския директорат по киберсигурност, като целта ни е максимално да се доближим до нивото на обучение, което имаме в Израел. В рамките на програмата студентите получават не само необходимите знания и умения, но също така се стараем да им предоставим необходимите инструменти за тяхното самостоятелно развитие и надграждане след като се дипломират.
- При завършването на випуска от Военната академия раздадохте сертификати от Академията. Какво предимство дават те?
- Военна академия е много добър и ценен наш партньор, с който си сътрудничим вече почти пет години в рамките на магистърската програма по киберсигурност. При завършване на програмата студентите, освен диплома, получават и съвместен сертификат на Българска академия за сигурност и Центъра за иновации и киберсигурност на Израел. Този сертификат е своеобразен знак за качество, който дава конкурентно предимство, тъй като се издава при съответствие на определено ниво.
- Българска академия за сигурност, събрала експертния потенциал и на Израел, е единствената, която разполага с киберсимулатор Cyber Range. Какви са предимствата му?
- Симулаторът разполага с различни сценарии с 3 степени на сложност, предназначени за студенти, експерти и служители в силови структури и е много важен елемент от обучението по киберсигурност, без който трудно биха могли да бъдат формирани специалисти в тази област, по причина, че без него няма как да се пресъздаде киберсредата, в която обучаващите се могат да се упражняват, което им дава голямо преимущество. На този симулатор тренират и служители от правителствени и силови структури на водещи държави, експерти, отговарящи за сигурността във финансовия сектор и критичната инфраструктура.
- В навечерието сме на месеца на безопасния интернет и на поредната голяма национална дискусията в рамките на програмата "Киберзащитници". Какви са новите цели и приоритети?
- Форумът, който организираме съвместно със "Стандарт" през месец февруари тази година, за пореден път ще събере на едно място всички участващи страни, които са основни фактори в борбата с кибертормоз на деца. Ще имаме възможност за равносметка за изминалата година, да направим изводи и да начертаем перспективи за следващата година, като акцентът ще бъде поставен на по-добрата координация между субектите.
Що се касае до целите на програма "Киберзащитници", целта ми остава непроменена - България до края на 2026 г. да бъде държавата с най-малък брой в Европейския съюз пострадали деца в мрежата, а имено 33%, като един от важните инструменти е прикачване на училищните уебсайтове към картинките препоръки. Целта, края на 2024 г. процентът в България да спадне под 52, което е средно за ЕС, беше постигната в края на 2023 г.
- Като безспорен специалист по национална сигурност, какви са измеренията на киберсигурността в настоящата несигурна геополитическа обстановка?
- При стремителното развитие на технологиите - изкуственият интелект и съответната дигитализация, се повишава и рискът от кибератаки. През изминалата година станахме свидетели на доста масово явление, когато кибербандите осъзнаха, че за тях е много изгодно да предлагат своите технологични умения като наемници на тези, които са готови да плащат. Всъщност поръчителите стават "инициатори на атаки", било то на икономическа или геополитическа основа, като в рамките на своята дейност изпълнителите все по-често използват генеративен изкуствен интелект (GenAI), което им позволява да постигнат по-висока ефективност в сравнение с атаки в миналото.
Отдавна вече киберсигурността е критична функция и все повече организации разбират, че киберзащита не е "разход", а "инвестиция", бюджет за проблемите, свързани с киберзащитата на една институция, своеобразна "застрахователна полица", тъй като дали организацията ще бъде засегната от кибер инцидент, за съжаление, не е въпрос дали, а кога. Това изисква ново стратегическо мислене и адаптивна защита от новите предизвикателства, като акцентът при противодействие се премества от реактивен към проактивен подход.
- Балканите фактор ли са за евроропейската сигурност и стабилност?
- Балканите са своеобразен Близък Изток на Европа и това не е учудващо, тъй като по много параметри, от гледна точка на националната сигурност, съвпадат. Регионът е много сложен геополитически и мирът в него е крехък. Разбира се, не могат да бъдат подведени под общ знаменател всички държави на Балканите, но точно това е и една от причините за повишен риск от конфликти. Затова и политиката в региона трябва да бъде много балансирана. Предвид това, че част от Балканските държави, освен че са географски в Европа, са и членки на Европейския съюз, има пряка взаимовръзка между Балканите и сигурна и стабилна Европа.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
