Колкото и лесно да изглежда приготвянето на ориз, понякога резултатът е разочароващ - вместо пухкави, отделени едно от друго зрънца получаваме лепкава и разварена маса. Оказва се, че тайната на идеалната гарнитура започва още в супермаркета и се крие в няколко думи върху опаковката. Изборът на правилния сорт е поне толкова важен, колкото количеството вода и времето за варене. А най-хубавото е, че не е задължително да купувате скъп ориз, за да получите отличен резултат.
Кои думи трябва да търсите на опаковката
Ако искате оризът да остане ронлив и зрънцата да не се слепват, търсете обозначението „дългозърнест“. Именно този вид ориз обикновено е най-подходящ за гарнитури, пилаф и ястия, при които зърната трябва да останат отделени едно от друго.
Особено добър избор са сортовете басмати и обикновеният бял дългозърнест ориз. Басмати се отличава със специфичен аромат, а при правилно приготвяне зърната му се удължават и остават пухкави.
Специалистите от американската браншова организация USA Rice обясняват, че дългозърнестите сортове съдържат различно съотношение на видовете нишесте в сравнение със среднозърнестия и кръглозърнестия ориз. Именно това влияе на консистенцията след варене.
Ако предпочитате по-мек ориз, може да потърсите и обозначението „непропарен“. Но това не означава, че пропареният ориз е неподходящ - напротив, неговите зрънца също обикновено остават добре отделени, макар да са малко по-твърди.
Кога кръглият ориз е по-добрият избор
Тук има една особеност, която много хора пропускат. Оризът, който е идеален за една рецепта, може да се окаже неподходящ за друга.
Кръглозърнестите сортове отделят повече нишесте при варене и по-лесно придобиват лепкава или кремообразна консистенция. Това е предимство, ако приготвяте мляко с ориз, оризов пудинг или суши.
За традиционното италианско ризото пък се използват специални богати на нишесте сортове като арборио и карнароли. При тях целта не е зрънцата да останат напълно разделени, а да се получи характерната кремообразна текстура.
Затова не съществува един универсално най-добър ориз. Правилният избор зависи от ястието.
Първата хитрина е преди включването на котлона
Дори най-качественият дългозърнест ориз може да стане лепкав, ако бъде приготвен неправилно.
Първото важно правило е измиването. Сложете ориза в купа, залейте го със студена вода и внимателно разбъркайте. Водата ще стане мътна заради нишестето по повърхността на зърната.
Излейте я и повторете процедурата няколко пъти, докато започне да става значително по-бистра.
Така премахвате част от свободното нишесте, което иначе допринася за слепването.
При ориз за ризото обаче не правете това - там нишестето е необходимо за получаването на кремообразната консистенция.
Колко вода трябва да сложите
Една от най-честите грешки е прекалено голямото количество вода.
При обикновения бял дългозърнест ориз често се използват приблизително две части вода на една част ориз. При басмати обаче обикновено са достатъчни около една и половина части вода на една част ориз.
Точното съотношение зависи от сорта, предварителното накисване и начина на готвене. Затова указанията на опаковката са най-сигурната отправна точка.
Има и още една подробност. Много домакини измерват водата, като я наливат един пръст над нивото на ориза. Този метод невинаги дава еднакъв резултат, защото зависи от ширината на съда и количеството зърна.
Една грешка превръща ориза в лепкава маса
След като сложите ориза да се вари, не го разбърквайте непрекъснато.
Честото бъркане може да нарани зърната и да освободи допълнително нишесте, което прави ястието по-лепкаво.
За обикновена ронлива гарнитура доведете водата до кипване, намалете котлона и оставете ориза да къкри под капак. Следвайте времето за варене, посочено за съответния сорт.
Не е необходимо постоянно да повдигате капака и да проверявате какво се случва. Така се губи пара и се нарушава равномерното приготвяне.
Последните 10 минути са решаващи
Още една хитрина може значително да подобри резултата.
Когато оризът е готов и водата е поета, изключете котлона, но не махайте веднага капака. Оставете съда затворен за около 5-10 минути.
През това време влагата се разпределя по-равномерно и зърната се отпускат, без да се разваряват допълнително.
Накрая ги разрохкайте внимателно с вилица, вместо да ги мачкате с лъжица.
Така дори обикновеният ориз от кварталния магазин може да се превърне в чудесна гарнитура - пухкава, ароматна и без слепнали зрънца.
