Вторник,

Легенда за златния рудник.Вземи книгата за Чудесата

От: СТАНДАРТ -
A
A
A
  • Вземи уникалното издание с 40 от най-вълнуващите предания за символите на древното ни наследство

Искаш да прекараш перфектния уикенд? Подари си най-вълнуващото книжно пътешествие - из Чудесата на България.
Уникалното издание "40 легенди за Чудесата на България" е вече на пазара. По повод 10-ия юбилей на най-родолюбивата кампания "Чудесата на България" "Стандарт" за първи път събра в луксозна книга 40 от най-магнетичните предания за символите на древното ни наследство. Книгата съчетава историческите факти с митовете за Чудесата и е безценен пътеводител в историята както за учениците, така и за техните родители.
Към всяко от Чудесата са представени и подходящи маршрути за културно-исторически туризъм, които всяко семейство може да измине. Студеният зимен уикенд е идеалното време да прочетеш легендите, да направиш своята собствена дестинация и щом малко се затопли да отидеш сред Чудесата на Българи. Книгата струва 15 лв. и може да се купи със "Стандарт" в големите магазини, бензиностанциите, малките търговски магазинчета и всички места, на които се продават вестници. Отделно изданието може да се закупи и от редакцията на "Стандарт".  Заявки се правят на тел. 0885 138 529.
Кампанията "Чудесата на България" в юбилейната десета година се провежда с подкрепата на българския еврокомисар Мария Габриел, която отговаря и за опазването на културно-историческото наследство в Европа. Тя е автор на предговора към "40 легенди за Чудесата на България". Специално послание към българите отправя и Пиет Яспър, вицепрезидент на "Европа Ностра" - най-голямата фондация на Европейската комисия за опазване на културно-историческото наследство, чийто президент е оперната звезда маестро Пласидо Доминго. "Стандарт" е носител на наградата на "Европа Ностра" за 2018 г.
Книгата "40 легенди за Чудесата на България" е и специалният ни подарък, за всеки, който се абонира за "Стандарт" през 2021 г.
"Стандарт" вече започна да ви разказва някои от най-пленителните вълшебни приказки за Чудесата на България. Днес ви представяме легендата най-стария златен рудник и маската на Агамемнон.

Златният рудник и маската на Агамемнон

  • Добивът започнал преди 3500 години - по времето на траките
  • С ценния метал от Ада тепе бил изкован и мечът на Ахил

В Източните Родопи, близо до Крумовград, на възвишението Ада тепе е имало древен рудник. Добивът на злато там започнал преди 3 500 години по време на траките. Хълмът се смята от археолозите за най-старото находище на злато в Европа, експлоатирано близо 700 години.

Рудник от Микенската епоха нямат  дори гърците
Единственият подобен обект в света, по-стар от българския, се намира в Южна Грузия. Подобни рудници от островите на Гърция и по егейското крайбрежие са разработвани над 800 години по-късно.
Наричан Златният остров, хълмът е обект на усилени археологически проучвания, започнали още в самото начало на ХХ век. Изследователите установяват, че златото от тепето е добивано в открит рудник с фронт от над 80 метра. Смята се, че добиваните количества злато са били огромни.
Животът край хълма е започнал с изграждането на селище с основен поминък рудодобив, имало е и светилище. При разкопките са открити легендарните тракийски двуостри брадви - лабриси. Те са правени от бронз, с дължина около 20 см, с по две огледално разположени остриета. Едва ли са били ритуални, по-скоро се използвали като оръжие. Рудникът е бил обитаван сезонно, хората са прекъсвали работа през есента и зимата. Но имаме следи от леки конструкции на жилища, които са вътре в самия рудник. Очевидно там са спели тези, които са добивали благородния метал. Каква е била технологията на траките, които са взели най-богатата част от находището на Ада тепе?

Парчетата руда са хвърляни в огъня
за да се нагорещят, след това са охлаждани в студена вода, като процедурата се повтаряла няколко пъти, а после се натрошавани с хромели. След това парчетата били слагани в специални съдове под формата на корито. След нагряване златото се разтапяло и потичало през специално чучурче. Тази технология, възстановена и изпробвана от археолозите, доказва, че траките наистина са най-старите миньори, добивали злато.
Благородният метал от Ада тепе бил продаван по северното крайбрежие на Егейско море, а Микена била един от най-големите вносители.
В днешни дни рудникът отново работи, но вече с най-новите технолотии в областта и на рудодобива, и на екологията. Части от сечивата, използвани на Ада тепе, могат да се видят, както в Историческия музей в Крумовград, така и в Регионалния исторически музей в Кърджали. Освен лабрисите, там са показани чукалки, предназначени за детска ръка, сърпове, шила и игли. Изложени са още тесли, брусове, кремъчни стъргалки, каменни боздугани.  Теза артефакти обикалят Европа по време на десетки изложби, посветени на ранния златодобив. Предстои и отварянето на специален музей в Крумовград, в който ще има модерна експозиция с 3D възстановка на минната галерия за представяне на културно-историческото наследство на Ада тепе и региона от бронзовата епоха до византийско време.   
Учените

тепърва ще търсят отговор
на въпроса защо златодобивът от богатото находище е бил спрян още в средата на второто хилядолетие преди Христа. Дотогава легендите ще продължат. Твърди се, че от златото от Ада тепе е във Вълчитрънското съкровище. Както и че голяма част от несметните богатства от златни предмети в Микена и Троя се дължат на българските земи, където се е добивало златото.
Според един от митовете с ценния метал оттам е изкован мечът на Ахил, с който той се е бил в Троянската война.
Според друго предание златото на Ада тепе е свързано и с една от най-големите исторически загадки - митичният цар на Микена, който превзел древния град Троя и за когото се разказва в поемата на Омир "Илиада".
Твърди се, че германецът Хайнрих Шлиман е може би най-щастливият археолог в историята. Още от дете бил запленен от Омир, мечтата му била да докаже, че описаното в поемите е истина. Станал полиглот, посетил древните земи, започнал разкопки и през 1876 намерил гробниците на Микена. Между тях била и

златна погребална маска
за която Шлиман обявил, че тя е на митичния цар Агамемнон.
И до днес тя се нарича "Маската на Агамемнон", изложена е в Националния археологически музей на Гърция в Атина и събира милионни туристи всяка година.
Ада Тепе не е единственият златен рудник в Източните Родопи от времето на траките. Такива са "Стремци", където се намира Перперикон и най-голямо находище - в района на Минерални бани. Твърди се, че златото в тракийските могили край Казанлък е именно оттам. В близост до него са открити около 20 крепости, които са опасвали златната мина в полукръг и така са охранявали златото на траките. При изкопните работи археолозите се натъкнали и на светилищата на рударите.
Известно е, че траките са познавали енергията на природните феномени и всичките им култови места и светилища са изградени на такива места. Виното е било сакрално питие за тях, а технологията на производството му била

известна единствено на жреческото съсловие
което използвало напитката при своите ритуали. Редица стари автори твърдят в книгите си, че траките са били много добри рудари, златото е било голямата им слабост.
Затова и всеки турист, посетил Източните Родопи, остава в плен на магията от времената на траките, които добивали тонове злато, правели уникално вино и целели болестите в лековити минерални извори.
Други обекти в близост:

  • Природозащитен център "Студен кладенец"
  • Пещерата "Самара"
  • Тракийски светилища
  • Скална гробница в с. Рогач

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички