Петък,

Пирамида край Ковил крие древен храм на Слънцето

От: Ирина Ангелова -
2865
Пирамида край Ковил крие древен храм на Слънцето
A
A
A

Скалният град Перперикон в момента е туристическият хит на Източните Родопи. Въпрос на време е обаче славата му да бъде засенчена от друга археологическа сензация, която засега тъне в забвение и бурени. В това са убедени редица родни светила в археологията, които са посещавали скално-култовия комплекс край крумовградското село Ковил. Никой още не знае какво ще изскочи при евентуални разкопки. Отсега обаче е ясно, че там е имало древна обсерватория на траките. Както и огромен град, чиято площ надхвърля няколкократно сходните скално-култовите комплекси като Перперикон, Белинташ,  Харманкая и Глухите камъни.

Разпростира се на километри по билото в местността  Белите камъни, между селата Ковил и Джанка. Според някои източници светилищата на територията на комплекса са девет, като някои са почти напълно унищожени, а други са видимо недовършени.

Край Ковил може да се видят много разширени естествени пещери – жилища, щерни, шарапани.

Построеното там най-вероятно е дело на непроучена древна цивилизация, живяла на Балканския полуостров от края на VІІ до края на ІV хилядолетие преди Хр. Не знаем кой, кога и защо е издълбал скалните ниши, не знаем за какво са служили странните улеи по плоските камъни – може би за дегустация на вино, може би за жертвоприношения, а може би са странна картина, разкриваща контурите си само от птичи поглед.

Предназначението на грандиозния скално-култов комплекс все още не е разгадано от родните историци и археолози. Ковил е частично проучван в периода 1989 – 1993 г. от археолозите Георги Нехризов и Георги Кулов. Те са изследвали изсечени в скалите съоръжения в местността Ак кая, което преведено от турски означава Бялата скала. Проучваното светилище е разположено на открояващ се бял скален венец (вулкански туфи) върху билото на каменист хребет. На билото в скалите са изсечени множество съоръжения с култово предназначение, жертвеници, улеи, както и голяма, добре запазена шарапана. Под него има сводообразни пещери, в някои от които се забелязват следи от човешка намеса. Откритият по билото керамичен материал е датиран от късната бронзова и ранната желязна епоха. При проведените в периода 1991 – 1993 година организирани разкопки е открит и един анфороподобен идол. При подхода към обекта върху билото се преминава край други две древни съоръжения – некропол и  водохранилище.

На каменното плато  под лек наклон са издълбани улеи с дължина десетки метри с неизвестно предназначение. Забелязват се и следи от градежи, които вероятно са от по–късни епохи.

През 2007 г. българската археоложка Стефанка Иванова залага няколко сондажа на територията на комплекса и разкрива керамични фрагменти и каменни оръдия на труда датиращи от епохата на Енеолита.

По време на теренното проучване в края на 2014 г. екип на Университетския научноизследователски център за древни европейски и източносредиземноморски култури към ЮЗУ „Неофит Рилски“, съвместно с Институт за космически изследвания и технологии към БАН и филиал Стара Загора открива керамични фрагменти от различни епохи – ранният халколит, бронзова епоха, желязната епоха и късната античност.  Проф. Васил Марков предполага, че скално-култовият комплекс съществува до приемането на християнството.

Ученият обявява през септември 2015 г. пред БНТ, че на територията на скално-култовият комплекс при село Ковил, по време на археологическо теренно проучване е регистриран обект с формата на пирамида, оформена в естествените скали в местността Ак кая, където е функционирал и храм посветен на Слънцебога, датиращ от 2500 г. пр. Хр.

Проф.Марков съобщава още, че мегалитният комплекс е част от огромна сакрална територия (обхващащ площ от приблизително 5 – 6 км дължина и около 2 км широчина), наситена с мегалитни и скално-изсечени паметници, включваща цели комплекси скално-изсечени жертвеници, улеи, култови пещери, трапецовидни ниши, следи от антични градежи, антропоморфни каменни фигури и други.

Според проф. Марков сакралният център на свещената територия е разположен в западната част на комплекса – върху естествено плато, където са изградени множество култови площадки, разположени на няколко нива във височина и наситени със скално-изсечени елементи. Най-впечатляваща сред тях е скално-изсечената в  скалата на платото стъпаловидна пирамида.

Тя е висока около 15 метра и се състои от пет стъпаловидни тераси, оформени в скалата. Паметникът е ориентиран по посоките на света и е „прилепен“ към скалния отвес, в който е изсечен, така че северната му част „прелива“ в скалния масив на самото плато.

Първата, втората и третата скални тераси, както и плоският връх на пирамидалната структура са използвани в древните култови практики, за което свидетелстват откритите върху тях изсечени в скалата жертвеници с вкопани в скалата „изтичащи“ на юг, изток и запад улеи. Ориентацията им спрямо Слънцето подсказва, че става въпрос за съоръжения използвани за култови практики, свързани с възлияние на свещена течност, посветени на Слънцебога.

Работната хипотеза за предназначението на това съоръжение е, че се касае за изсечен храм на слънцето, една от функциите на който в древността била измерването на календарното време.

В недрата на т.нар. „пирамида“ се намира пещера утроба, оформена в естествена вертикална пукнатина в скалите водещи, чийто вход и дъно са оформен вторично да приличат на своеобразна женска утроба. В самото дъно на пещерата древните са оформили и своеобразен олтар.

Според доц. Алексей Стоев от Института за космически изследвания към БАН, който прави археоастрономически проучвания на „пирамидата“, става въпрос за древна обсерватория „Древното светилище, което е по-скоро от епохата от енеолита, някъде от 3-4 хилядолетие пр. Хр. То е много интересно, защото за първи път откриваме такова в Източните Родопи. Става въпрос за своеобразен каменен уред, чрез който по една специално издълбана стена, с много сложен профил, който почти представя фигурата на параболата, се движи сутрешното слънце, което изгрява на местния хоризонт. Всичко това показва времето в рамките на годината“, обяснява доц. Стоев.

„Знаем, че в рамките на Слънчевата тропическа година слънцето изгрява от различни места на местния хоризонт, което е използвано от древните хора за откриването на своеобразни маркери за стациониране на хода на времето в рамките на тази Слънчевата тропическа година. Така те са могли да определят много точно деня на зимното слънцестоене и на лятното слънцестоене, както и деня на пролетното и есенното равноденствие. По този начин, годината освен, че е била центрирана в отношение на начало и край и по отношение на настъпването на следващата година, но тя е била разделена и на четири отделни сектора, с продължителност от около 100 дни, които пък по-късно са били разделени на отделни месеци, в рамките на лунните фази и движението на Луната“, разказва още доц. Стоев.

„Тази древна обсерватория е много интересна. Източните Родопи се очертават като много сериозен и главен център в древността, в който са създадени своеобразни астрономически инструменти за продължителността на годината и съответно разделянето й на характерни отрязъци от време, свързани със сезоните и отделните месеци“, добавя  още изследователят. 

По периферията на билото в местността Ак кая са открити 9 гроба. Три от тях са добре запазени, 4 са почти унищожени, а 2 не са довършени. Гробовете са разположени в една линия с приблизителна ориентация север-юг. Най – вероятно погребенията са извършвани чрез изгаряне на покойниците извън гроба, като останките и много дарове са полагани в урна или направо на терена и ограждани с камъни. При извършените разкопки са открити много накити, фибули, глинени зооморфни култови фигури и изобилие от керамичен материал.


Всички новини от категория Чудесата на България.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички