Oт Азис до Гери Никол

Шоубизнесът постепенно става само бизнес

Цял свят научи, че "Ню Йорк Таймс" постави Азис във важна класация, която показва бъдещето на музиката. Престижното издание нареди костинбродският славей и песента му "Хабиби" до суперзвезди като Дейвид Боуи, Лайънъл Ричи, Джъстин Бийбър, Риана и "Колдплей". А както знаем, музиката не е отчуждено от действителността абстрактно изкуство, която няма нищо общо със ставащото наоколо. Тъкмо обратното: има логика "Бийтълс" да изгреят през 60-те, "Нирвана" през 90-те, или пък Азис да стане популярен преди 15-ина години по време на злополучния и все още продължаващ преход в стеснената от към хоризонти България. И тъй като от "Ню Йорк Таймс" се осмелиха да предрекат бъдещето на музиката в световен мащаб, тук ще предложим по-скромна, но важна прогноза за ставащото в шоубизнеса у нас. Нещата не изглеждат съвсем оптимистични.

1. Хабиби и попфолкът

Една притеснителна тенденция се очертава в последните години - и тя е попфолкът да затъпява все повече, при положение, че си мислехме как отдавна е ударил дъното. Текстът на "Хабиби", която иначе тъй мощно се разпространява по света и в България, деликатно изпробва границите на безумието. Ето какво пее Азис на припева: "Хабиби, спиш ли добре? Завиват ли те? Храниш ли се? Защото аз не! По дяволите, обичам те бе! Умира ми се! Хабиби, псуваш ли ме?". Объркванията са много - лирическият герой страда по любимата, но вместо разбито сърце и дълбоки чувства демонстрира битова загриженост: храниш ли се, спиш ли, завиват ли те... На всичкото отгоре предполага, че другият - ненахранен, сънлив и незавит, постоянно псува бившия си. Става съвсем притеснително, когато някакво странно кученце се появява в клипа, служещо за символ на азисините чувства...Подобен анималистичен подход не е съвсем неочакван, от простонародно музика като попфолкът, но въпреки всичко буди притеснение.

"Хабиби" обаче не е най-фрапантният пример. Половината чалга песни вече са се отказали от текста изобщо. Заменили са приетото "на-на-на" с "ай-ля-ля" и вият трите срички от началото до края, с кратки вмешателства на кларинета.

В бъдеще:

Искаше ни се попфолкът да бе поизгубил позиции с годините, но с толкова лош материал наоколо как да стане... Прогнозата за бъдещето е нелицеприятна: още по-широки маси от естетически маргинали ще възпроизвеждат както себе си, така и любимата си музика надлъж и на шир по скромните ни 111 000 кв. метра.

2. Гери-Никол

Да си на 17 години, вкарана в облекло, в каквото повечето бащи не биха искали да виждат дъщерите си, и да пееш "Ела и си вземи", е притеснително. А в последния си клип "Mомиче като мен" малката нимфетка наподоби скандалната Ники Минаж - втората обаче е отракана в подобни маневри със задните части, докато Гери е добре да е по-внимателна с подобни изяви. Мацката, която изгря от "Х-фактор", завладя фантазиите на тинейджърите, които я дариха с близо 25 милиона гледания само за двете песни, които е произвела до момента. А Криско, който ще споменем по-долу, пък й помогна да се изстреля напред, давайки и рамо още на старта в кариерата.

В бъдеще:

Колеблива прогноза. Ако Гери-Никол продължи да прави похотливо-празноглави песнички, в най-близко бъдеще ще се изчерпа и ще бъде заменена от нова звезда, така както тя впрочем тя самата седна на стола на Лора Караджова. С годините обаче Гери-Никол би могла да смени стила и да се превърне в хитов изпълнител, харесван и от хората над 16 години. Със сигурност обаче нейната популярност ще спомогне и за без това високите нива на разкрепостяване сред най-младите.

3. Криско

Според мнозина Криско е основният виновник да има все пак някаква конкуренция на затъпяващия попфолк сред тинейджърите. За около 5 години амбициозното момче израсна от подиграван и подрастващ рапър до най-успешния ентъртейнър в родния шоубизнес. Участията му в риалитата пък доказаха, че далеч не е толкова бързо изчерпаем, колкото изглеждаше в началото. Криско намери точния бийт, динамика и интонация, които липсваха в модерната бг музика и ги приложи по най-добрият начин.

В бъдеще:

Много е възможно Криско все повече да се оттегля в удобната и печеливша роля на мастит продуцент, отколкото на изпълнител. По всичко личи, че рапърът ще повтори номера на своя голям и ненадминат предшественик - Ицо Хазарта, който мина на възпятия от него самия принцип "По песен на година - стига им".

4. Евровизия

И тази година там ще ни представя Поли Генова, но... Години наред пращаме хетеросексуални и симпатични българи, но без ефект. Съдейки от триумфа на Кончита Вурст, а преди това на Верка Сердючка, е необходимо участникът на конкурса да е най-малкото травестит. Макар че и това вече не е кой знае какво. Необходима е нова, немислима, странна и все още неизползвана изродщина, която да спечели голямото фрийкшоу. Например: педофил-зоофил (харесва малки понита), който възпява страстта си, докато язди люлеещо се конче на сцената - на припева внезапно цвили. Евровизия се превърна в нарицателно за всеобхватното безсмислие, в което е потопена съвременната музика.

В бъдеще:

Занапред нещата с този конкурс ще стават все по-затормозяващи за хората с малко по-приповдигнато чувство за естетика. Риалитито обединява толкова недъзи на едно място, че ако от него идва някакво удоволствие, то е единствено чувството за национална гордост, в случай че твоята песен стигне напред.

5. Майли Сайръс

Какво трябва да направиш, ако си изключително талантлива певица със страхотен глас и интересни музикални идеи? Да се събличаш скандално много и адски често. Защо? Понеже на света е пълно с още хиляди талантливи певици със страхотен глас и интересни идеи... Успехът на Майли Сайръс е и свидетелство за големия неуспех на шоубизнеса и то в най-висшия му ранг в Щатите: че талантът далеч, далеч не е достатъчен и нещата ще стават все по-грубо показни.

В бъдеще:

Големият въпрос е докога може да продължи свалянето на табута, при положение, че почти всички (без, да кажем, най-екстремните от рода на зоофилия и некрофилия) са премахнати. Да се съблечеш отдавна е недостатъчно - на самата Майли и се наложи да се клати без дрехи на грамадна топка за разбиване на стени в прословутата "Wrecking Ball".

6. Колдплей и "Maroon 5"

В класацията на "Ню Йорк Таймс", в която Азис получи престижно място, едни от лидерите на музиката на бъдещето бяха "Колдплей". Британската група, както и колегите им от "Маруун 5", са основните виновници съвременният рок да изгуби дивата си и неукротима енергия, която навремето създадоха "Лед Цепелин" и "Дийп Пърпъл", и да се превърне в една дисциплинирана, образцова музика, която практически не се различава от поп хитовете. Колдплей отрязаха дългите коси на рока и направиха от него изкусителен, но предвидим жанр.

В бъдеще:

С подобни флагмани бъдещето на рок музиката е под въпрос. Почти не са останали съвременни банди, които да излъчват революционната сила на най-буреносният жанр.

7. Дъбстепа и Диа

Брутален бас, електронен звук, бийт, при който всеки удар с високи децибели е като удар в стомаха. Дъбстепът се роди преди по-малко от 10 години, вземайки най-доброто от техното, съчетано с динамиката на метъла - а хората, феновете на двата жанра, биха отрекли контакта с другия. Така или иначе обаче дъбспепът нахлу в музикалните среди толкова мощно, че вече се намесва дори в консервативната територия на народна музика. Който е слушал новият етно хит "Вено-Невено" на Димана Марчева-Диа, няма как да не е забелязал страхотната комбинация между гъдулка и дъбстеп.

В бъдеще

Електронната музика и всичките й производни жанрове не се появиха случайно - в един момент консуматорско и неутрално от към големи политически идеи всекидневие, трябваше да се сдобие и със своя музика. Която да няма нито послания, нито идея, нито особено значение: тя просто е натрапчив звуков фон за забавление. Дъбстепът обаче най-сетне придаде някаква взривна мощ на затъпяващото техно и може да се утвърди като важен за времето жанр - особено когато е ефектно комбиниран с етно елементи.