* Замъкът на Деспот Слав остава непревземаем векове наред
* Легенда свързва твърдината с краткия живот на френска принцеса
„Дъщерята на Калояна“ и „Последният Асеновец (Боянският майстор)“ са две от най-известните произведения на бележитата българска авторка на исторически романи Фани Попова-Мутафова. Наред с отношенията между едни от най-прочутите владетели от Второто българско царство и народа ни, нейните книги представят по забележителен начин атмосферата на средновековната ни държава и географията й на европейска империя.Сред споменаваните от писателката български крепости е и „Цепина“ - твърдината, превърнала се в един от туристическите символи на Западните Родопи.
Приказен град на приказен владетел
Крепостта „Цепина“ се издига на висок хълм в една от най-големите котловини на Западните Родопи – Чепинската, на около 140 км югоизточно от София, близо до с. Дорково. Според туристически справочници с кола може да се стигне почти до самата забележителност, а възвишението, на което е разположена се вижда отдалеч.
В подножието на крепостта има удобен паркинг, а край него, в бяла сграда, е обособена музейна изложба. От паркинга нагоре тръгва широка пътека към крепостта.В Средновековието е имало приказен град, увенчан от непревземаемия замък на деспот Алексий Слав. Това е една от последните български твърдини, които падат под османско владичество. Днес от „Цепина“ са запазени дебелите зидове, част от някогашните сгради и следи от три църкви. До крепостта води живописна пътека, от която се открива чудна гледка към родопските ридове.
Алексий Слав е син на една от сестрите на братята Асеневци. Когато цар Калоян е убит през 1207 г., тронът се завзема от племенника му Борил - братовчед на Слав. Последният обаче не го признавал за легитимен владетел.
Владенията на деспот Слав
са обхващали голяма част от Родопите и пиринския край. С дипломация и твърдост деспотът успял да ги опази повече от 20 години, въпреки сложната обстановка в региона по онова време.
За него се знае също, че е бил голям строител. През Средновековието Родопите са наричани Славееви гори. Предполага се, че това е по името на Слав. Друго предположение, свързано с него, е за името на р. Доспат, че произлиза от думата деспот.
През 1208 г. Алексий Слав довежда в крепостта „Цепина“ едва 13-годишната си съпруга Маргарет-Изабел, извънбрачна дъщеря на латинския император Анри Фландърски. Легенда гласи, че когато момичето против своето желание било доведено в крепостта за сватбата то промълвило:
„Боже мой, тук ще бъде моят гроб!“
Придворните помислили, че тя споделя всеобщото възхищение към крепостта и й отвърнали: „Амин! Дай Боже!“. За жалост, година по-късно Маргарет-Изабел умира, а няколко години след това деспот Слав се жени повторно, този път за племенница на епирския владетел Теодор Комнин.
„Цепина“ е била една от най-известните и централни твърдини в Родопите през Средновековието. По времето на цар Калоян е столица на този регион. Известна е благодарение на византийските хронисти, всички сражения на крепостта са описани и изследователите проявяват интерес към нея от доста отдавна. Съдбата на българското население по тези места е била свързана с тази родопска твърдина в продължение на няколко века. Археологическите и исторически доказателства показват Цепина като значителен политически и административен център в Западните Родопи.
Разкопките разкриват нови тайни
В Археологическия музей на Пазарджик е записано, че на крепостта „Цепина“ се правят първите археологически разкопки в България. Непосредствено след Руско-турската война (1877-1878) известният руски изследовател на славянството, археограф, литературовед, езиковед и пътешественик Полихроний Сирку проявява интерес към крепостта, тъй като е бил запознат с всички византийски извори. С името му се свързват първите археологически разкопки през 1878 година. Той открива една от църквите, днес означена като църква №1, която е била основна за крепостта. Изважда наяве олтарната врата и част от нея пренася в Пазарджик. Там той намира релефи на Св. Петър и Св. Павел на които е била кръстена църквата), отнася ги в Санкт Петербург и днес те се пазят в Ермитажа.
Археологически проучвания на „Цепина“ официално се водят от 1961 г., а през 1966 г. тя е обявена за недвижима културна ценност с национално значение. Според археолозите районът е бил обитаван още от края на V хил. пр. н. ера. Проучвания на хълма установяват, че през ранната желязна епоха тук е имало тракийско селище, просъществувало и през римската и късноантичната епохи. Намерени са останки от трикорабна базилика от раннохристиянската епоха (V-VІ в.), която била преустроена в еднокорабна църква по времето на Първата българска държава. открити са и основите на голям брой жилища от втората половина на първото хилядолетие.
Били са четириъгълни постройки, градени в долната си част от камъни, споени с кал, в суперструкция с кирпичи, покрити с дървени конструкции с големи керемиди – тегули и имбрици. Жилищата в голямата си част са едноделни, някои от тях свързани с коридори. Били построени едно до друго, без дворове, но с преходи между тях.Външният вид на крепостта в Средновековието е очертан след усилени проучвания.
Знае се, че се състояла от две части - укрепено градско ядро с вътрешен град (крепост с цитадела) и подградие (външен град). Определян от византийските хронисти като "полис" външният град е бил в подножието на крепостта, където са и жилищата на населението. Разкрито е трасето на външните крепостни стени на укрепеното градско ядро, което е с дължина 640 м и дебелина близо два метра. Те обграждат площ от 25 декара с единствен вход в югоизточната част. В североизточния ъгъл е имало кула с многоъгълна неправилна форма. Стените са изградени от ломени камъни, споени с бял хоросан, със скрити дървени мрежи от надлъжни и напречни греди (сантрачи), типични за строителството на зрелия феодализъм.
Отдавна хората говорят
За разкриване на тайните на „Цепина“ от особена важност са писмените сведения от XII-XIV в., като един от основните документи е дарствената грамота (сигилий) на деспот Алексий Слав, посветена на мелнишкия манастир „Св. Богородица Спилеотиса” (Богородица пещерна) от 1220 г., пазена във Ватопедския манастир на Атон.
В нея той споменава, че премества столицата от Цепина в Мелник. Така тя остава само негова лятна резиденция.
Религиозната дейност е документирана от редица артефакти. Интерес представляват оловната ампула за светено масло с образи на светци и монограмният печат на патриция Тома. До идването на власт на цар Калоян (1197-1207) Родопската област е в границите на Византийската империя. Тя преминава в пределите на Българската държава след победата му при Одрин през 1205 г. и превземането на Пловдив. През многовековното си съществуване крепостта не е превземана, а самите византийски хронисти са я характеризирали като „много добре укрепена“ и „напълно непревземаема“. „Цепина“ и до днес продължава да крие своите тайни, защото теренът е изключително труден, с голяма денивелация. Непроучени остават локализираните казармени помещения. Но най-важните структури от късната античност и Средновековието са проучени и консервирани.
Да се докоснем до историята
Днес крепостта може да бъде посещавана, защото почти всички съоръжения са препокрити, запазени и в добро състояние, всички са анотирани и информират за историческия обект. До крепостта Цепина се стига по панорамен асфалтов път, изграден преди честването на 1300-годишнината на българската държава.
В подножието на крепостта има изградена туристическа база, която е обслужвала археолозите по-време на проучването през 60-те години на миналия век, а по-късно е построена хижа на два етажа със самостоятелни стаи, зала за тържества и кухня. Пътеките са оформени добре, има екскурзовод и музейна сбирка, която представя проучването на самата крепост, и някои от оригиналните находки се намират там. Има доста планове и скици, които дават пълна представа за ролята на твърдината като една от важните средновековни крепости в Родопите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
