Сряда,

Мама Гуга пристава на богаташ

От: Failed to load user -
123
Мама Гуга пристава на богаташ
A
A
A

Изпълнителката на "Омиле ми, ягодо" става селска даскалица

Трънският славей Гюрга Пинджурова избира народните пресни пред операта

Тази година в Трън празникът, посветен на певицата Гюрга Пинджурова, се възражда по инициатива на кмета на общината Станислава Алексиева. В него ще участват над 470 изпълнители от района и страната. Името на певицата носи местното читалище и една улица. Скоро ще има и барелеф на певицата върху сградата на читалището.

Тя е легенда още приживе. А всеки, докоснал се до обаятелната личност на популярната с неподражаемото си пеене българска певица Гюрга Пинджурова, я нарича "мама Гуга" - Гуга е умалителното на Гюрга по трънски, а "мама" й викат, защото тя самата така се обръщала към всички - маме, мамче. Не е известен друг случай на утвърден певец на народни песни, който да е завършил оперно пеене. Сигурно затова песните, изпети по неповторим начин от Гюрга Пинджурова, звучат с патоса и душата на народа, но имат и академично звучене. Поколения българи са пораснали с нейните "Омиле ми, Ягодо", "Гугутка", "Чича рече да ме жени" и особено "Хей, поле широко".

А легендата за Мама Гуга е само отпреди 120 години - тогава на 18 април се ражда шестото и последно дете в семейството на Тонка и Гюрга Пинджурови в махалата Баринци на Трън. Бащата, като повечето трънчани, бил майстор дюлгерин и

ходел на гурбет, но бил и изкусен

гъдулар. Майката въртяла къщната работа, работела по нивите и все пеела. Славела се като най-добра певица. На свои близки Гюрга признавала свиден спомен от детството си как като се върнел татко й от строежите вечер, хващал гъдулката и засвирвал, я майка й запявала. Тогава тя се гушкала в скута на майка си и попивала песента. Като поотраснала, сама започнала да пее с дивния си глас. Веднъж както била подхванала китка трънски песни от чардака на бедната си бащина къща, по пътя минали войници граничари и спрели да я слушат. Като притихнал концертът, те взели да се бъркат по джобовете да си платят, но гордото трънско девойче ги пресекло с думите: "А, я за песне паре не узимам." Животът в Трън си вървял по обичайно му. Гуга останала без татко си, но все пеела. Така до един случаен ден, в който за оперен рецитал в Трън дошла именитата певица Христина Морфова. След концерта си тя се оттеглила в местния хан да почива и тогава чула над града да се разнася дивният глас на Гуга, която пеела една от жетварските песни на майка си, както обичайно го правела от чардака на родния си дом, който бил на високото в Трън. Оперната прима веднага разпитала

кой пее и заръчала на

ханджията да я срещне непременно с момичето и неговите родители. Тази случайна среща се оказва съдбовна за гласовитото трънско девойче и то се оказва в първия випуск на Държавното музикално училище в София. Живее в дома на Христина Морфова, която взема под опека трънския славей. Благодарение на това Гуга получава държавна стипендия и отива да учи оперно пеене в Прага. От популярната й кратка биография е известно, че вместо за пет, завършва Пражката консерватория само за три години, но с отличие и златен медал. Шансът й да изгрее на световните оперни сцени от онова време е огромен. Канят я да пее в Чехия, където вече се е изявявала в "Трубадур" на Верди и "Продадена невеста" на Сметана. Има покана и за изяви във Виена, а нейният учител проф. Яначек й казва: "Гуга, та Верди е имал тъкмо теб предвид, когато е писал арията на Азучена".

Защо с академичната си диплома на оперна певица Гуга се връща в Трън, не е съвсем ясно, но нейни съвременници споделят, че "ако житейските условия бяха й позволили, със своя изключителен контраалт тя щеше да бъде една от първите ни оперни певици. В нейно лице имаме жив и типичен синтез на самобитното трънско и народното с новото, което се обобщава под името "западно-европейска" музика (с особена слабост към чешката, особено тази на Дворжак)." Това е написал в една статия от 1940 г. сродникът й Борис Тричков, който по спомени пише характеристика на музиката и музикалните огнища и напеви в Трънско.

По-нататък в приказката за Гуга се разказва и как тя пристанала на любимия си Иван от богатия род на Тричковите в Трън. Свекървата не я искала, защото

била от бедно семейство

а свекърът, когото в Трън наричали Луди Георгия, все я тормозел и даже й посягал на бой. Иван бил аптекар, но и цигулар, а в родното Трънско Гуга станала селска даскалица и до днес се знае как на кон се прибирала от село Лялинци, където учела местните деца. Ражда и две деца, а песента я съпровожда непрекъснато и тя е преди всичко за нея. От едно съобщение в тогавашния вестник "Утро" се разбира след успешно следване в Прага г-ца Гюрга Пинджурова ще изнесе концерт във Военния клуб. Този първи концерт в България е през януари 1921 г., като изпълнява арии из опери, художествени песни и обработени български народни песни. При опит да постъпи в Софийската опера я питат от коя партия е, но тя гордо отвръща "Не ви ща операта". След 9 септември 1944 г. тя става една от най-популярните изпълнителки на народни песни в България. Пътува с български изпълнители и в чужбина. Стават й на крака и Белград, и в Москва. А за това как възторжено е посрещана в Трън и Перник се разказват легенди за печени агнета и каруци с подаръци. Мама Гуга умира на 10 ноември 1971 г., няколко месеца след като от този свят си отишъл любимият й Иван. За жалост написаното за легендарната певица е твърде малко.


Всички новини от категория Чудесата на България.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички