- Под стените на твърдината е сключен Ловешкият мирен договор.
- Цар Калоян поема от тук по пътя към величието
Освен с най-големия паметник на Васил Левски, с покрития мост, със стария квартал "Вароша", с втората по големина в страната зоологическа градина, гр. Ловеч е известен и със своята средновековна крепост, издигаща се от хълма "Хисаря". Тя е паметник с национално значение, обявена е за музеен и туристически резерват. Още на влизане в Ловеч откъм Троян погледът се спира на красивите гледки над града, сред които величествено се открояват крепостните стени.
Притегателен център за туристи и любители на историята
"Ловешката средновековна крепост винаги е била притегателен център за различни културни събития и колкото и да е странно, когато имаше пандемия, нашият обект беше посещаван най-много", казваместният екскурзовод Яна Ангелова.Тя добавя, че на сцената на крепостта се провеждат различни събития - театрални постановки, мюзикъли, конкурси от различен характер, състезания, възстановки на средновековни лагери, дори модни ревюта.От края на 2005 г. крепостта, заедно с паметника на Васил Левски и покрития мост, е снабдена със специално нощно осветление. На празници има и звуково шоу по подобие на Великотърновската крепост "Царевец".
Друга атракция за посетителите са фигурите на двама средновековни войници, които ги посрещат от двете страни на главната порта на крепостта. Те дават ясна представа как е изглеждал войникът в българската армия и наемник в западноевропейската. Различават се по облекло и снаряжение.Голяма част от крепостта е реставрирана.
В западната й част, където са основите на митрополитска църква, е издигнат огромен метален кръст, виждащ се още на влизане в града.
В исторически план крепостта е известна с това, че под стените й е сключен Ловешкият мирен договор. Тя се свързва с голямата битка през 1187 г. в продължение на три месеца между братята Асен и Петър и византийския император Исак II Ангел. Императорът стоварва войската си долу при реката и започва да атакува крепостта от март до май, в продължение на три месеца. Накрая се отказва, тъй като войската му е изтощена. Предлага мир на Асеневци, който те приемат и се записва в българската история като Ловешки мирен договор. С него се поставя началото на Второто българско царство и крепостта от охранителна започва да се застроява и да се превръща във вътрешен град на външния.
Градът на твърдината и твърдината на града
В Ловешката средновековна крепост има вътрешен град,в който са били разположени много и различни постройки и строителни комплекси, седем църкви, военни сгради от двете страни на главната порта, замък, жилищна зона, вила на аристократ.
"Любопитното за портата на ловешката крепост е, че не е била на панта, както е сега, а е била спускаща се отгоре надолу с големи железни шипове, които са затваряли входа на кулата. Във вътрешната част е имало двойна дървена порта с железен обков. Двете врати, когато се затворят, враговете са били заклещвани в кулата. Над тях са се отваряли процепи и са изливали върху тях гореща вода и смола. Засипвали са ги със стрели, копия и каменни бойни топки", казва Яна Ангелова и така ситуация, която сме виждали в не един холивудски филм.
В най-източната част на крепостта е замъкът. Там е намерил свое обиталище един от важните български царе - Иван Александър - най-дълго управлявалият български цар във Второто българско царство. Преди да се качи на престола той е деспот на Ловеч в продължение на поне 12 години. В този замък е роден през 1324 година и цар Иван Срацимир, син на Иван Александър.
Митрополитският комплекс на ловешката крепост е бил построен в най-слънчевата част на хълма "Хисаря". "В него е забоден и мечът, който се вижда още, когато влизаме от пътя за Троян и Търново в града, свети отдалеч, за да напомня на нашите посетители, че тук е поставено началото на Второ българско царство", посочва екскурзоводът.Митрополитският комплекс е имал, освен духовна, и военна функция. При превземане на крепостта по време на война, там се оттегля останалата част от населението и войската и са отдавали последна защита. Има и вертикални плочи, намиращи се в църковния комплекс. Според легендите това са камъни капани, които са поставени покрай крепостните стени от вътрешната част.
Любопитен факт е, че по време на война обитателите на твърдината са се снабдявали с вода чрез таен тунел между две военни сгради - изключително опасно място, пазено от четвъртита кула. Тя е съблюдавала този тунел да не бъде издаден на неприятелите. Водата се е изкарвала с кожни мехове чрез сложна система от механизми, с които жителите са успявали да се снабдят тайно от враговете с вода.
През 1474 година крепостта е завладяна от османците след тримесечна обсада. От тайния тунел за вода влизат двама-трима турци през нощта, отключват си портата отвътре и оттам тяхната армия нахлува и опожарява града, а от камъка построяват долу джамиите, турските бани и конаците си. Единствено остават да стърчат главните крепостни стени на ловешката крепост. По-късно самото християнско население взима от камъка и създава град Ловеч. Старата част на града - "Вароша", е построена от този исторически камък.
Цар Калоян и Ловешката крепост
Името на цар Калоян се споменава за първи път в историческите извори във връзка с подписването на Ловешкия мирен договор, сключен между България и Византия през 1187 година.През пролетта на същата година византийският император Исак II Ангел обсажда Ловешката крепост. Българските войски, начело с Асен и Петър, не допускат превземането на твърдината. Императорът замисля хитрост, за да завладее крепостта. През нощта изтегля войските си и поставя малки наблюдателни постове по левия бряг на реката. През следващите дни няма нападения и българите се успокояват.
В една ранна утрин, за да си налее вода от реката, от крепостта през таен тунел излиза царица Елена с кученцето си Рис. Докато си налива вода, тя е забелязана от византийския пост. Царицата бяга към тунела, за да се спаси от преследвачите си. Византийците чуват лая на кученцето, откриват българската царица и я пленяват. Императорът изпраща послание до цар Асен, искайки мир и достоен заложник за размяна с царицата. Сключва се мирният договор, с който официално се признава съществуването на Второто българско царство, а заложник на византийците става по-малкият брат на Асен и Петър - Иваница. Той е отведен в Цариград, но след няколко години бяга и се връща в България, за да стане по-късно именитият цар Калоян.
Последната свободна крепост
Според легендите и някои извори в Османската империя Ловеч е последната българска свободна крепост. Отчайвайки се след тримесечна обсада на крепостта, пълководецът Коджа Ибрахим решава да използва хитрост за нейното превземане. Той събира около 100 овни, поставя на рогата им свещи и през нощта пуска "огненото стадо" от близкия хълм към крепостта. Защитниците, мислейки, че Бог им изпраща помощ във вид на "небесен" огън, отварят портата. Стадото влиза във вътрешността, следвано от избрани турски воини, които бързо сломяват съпротивата на защитниците. От онази нощ хълмът, носил името "Рижа гора" приема прозвището "Стратеш" от турското Саръ Атеш или жълт огън. Поводът е запалените свещи по рогата на овните. Легендата продължава с това, че последният защитник се спуска по тайния тунел и става първият хайдутин на завладяната България.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
