Някога Родопите били земята на траките. Навсякъде из планината са запазени следи от тях - светилища, долмени, скални ниши и гробници. Особено много са артефактите в Крумовградско. В Източните Родопи има близо 1500 скални ниши, над 40 скални гробници, следи от 30 скални погребения, десетки шарапани, които са и винарни. Тези мегалитни паметници в региона са датирани от късно бронзовата и началото на ранножелязната епоха - 13-12. в пр. Хр. Свързани са с племена, които за познавали бронзова металургия, тъй като в планината има подходящите суровини, също и антимон и арсений. Има и злато и сребро, което не само се е добивало, но и активно се е търгувало с гръцките полиси на Бяло море.
Светилище, по-голямо от Белинташ, до с. Ковил
Много тайни пази археологическият комплекс край село Ковил, на пътя между Крумовград и Хасково. Мястото все още не е достатъчно проучено. Комплексът е разположен на огромна площ. Твърди се, че надхвърля неколкократно Глухите камъни, даже Белинташ. Разпростира се на километри по билото в местността Бялата скала между селата Ковил и Джанка.
Светилището е разположено около венец от бели вулканични скали (вулкански туфи) и се издига върху билото на каменист хребет. В скалите са изсечени множество съоръжения с култово предназначение, жертвеници, улеи, както и голяма, добре запазена шарапана, ниши. Откритият по билото керамичен материал се определя от късната бронзова и ранножелязната епоха. При проведените в периода 1991-1993 година организирани разкопки от археолозите Георги Нехризов и Георги Кулов е открит и един амфороподобен идол. При подхода към обекта върху билото се преминава край други древни съоръжения - некропол, водохранилище.
Некропол с жертвеник в Ак кая
В близост до пътя Крумовград - Хасково, непосредствено след къщите на селото, има ясно видим скален некропол, опиращ се на каменни колони.
Той е датиран в периода II в. пр. Хр.- I в. сл. Хр. При проучванията археолозите попадат на много интересен материал. Най-важното е, че откриват следи от ритуала на трупоизгарянето. Гробовете са изсечени в скалите по периферията на билото в местността Бялата скала (Ак кая). Общият им брой е 9, от които 3 са добре запазени, 4 са почти унищожени, а 2 не са довършени. Гробовете са разположени в една линия с приблизителна ориентация север-юг. Не са открити следи от погребения. Най-вероятно те са извършвани чрез трупоизгаряне извън гроба, като останките и много дарове са полагани в урна или направо на терена и ограждани с камъни. При извършените разкопки са открити много накити, фибули, глинени зооморфни култови фигури и изобилие от керамичен материал.
Винарна в скалите до с. Джанка
На няколко километра от Ковил се намира село Джанка. В махала Кълвач ясно личат тракийски ниши. Те са труднодостъпни, когато в дерето има вода, но се виждат се добре от асфалтовия път. Изсечени са на западната страна на скалата под естествена козирка. Общият им брой е 11. В района е запазена и скална винарна (шарапана). Тя е с един басейн, кръгла, и с диаметър 1.6 м и дълбочина 0.35-0.45 м. Дъното е с наклон на изток, където е изсечен отточен отвор.
Гробници край Поточница
След село Джанка по пътя за село Поточница на около 200 м от левия бряг на река Крумовица - малко преди вливането й в р. Арда, има удължен рид от бели скали. Край изоставена кариера за вулкански туфи на билото на рида са изсечени две скални гробници. Едната е по-запазена. Входът й е обърнат на югозапад и има трапецовидно напречно сечение и отвор отгоре, а общата й дължина е 3.10 м.. Край тях има и няколко добре запазени скални ниши. Около гробниците се откриват следите на тракийско селище.
Стъпките на Али
Скална гробница е изсечена и на десния бряг на река Крумовица при село Рогач. Намира се в непосредствена близост до пътя Крумовград - Аврен. Запазена е сравнително добре. Има трапецовидно сечение, с тесен вход на една от късите страни и горен отвор. Входът е обърнат към реката, пред него има слабо загатнато преддверие, засечено асиметрично на централната ос. Върху скалите има две малки, но дълбоки дупки, наподобяващи човешка стъпка. Местното население ги нарича "Стъпките на Али" - мюсюлмански светец, а мястото е известно като Гую (Кую).
Стоунхендж до Черничево
В село Черничево, което е на границата с Гърция, има некропол от 7 долмена. Гробницата от каменния век представлява два побити камъка и трети, поставен върху тях. Обектът е интересен, но труден за намиране.
Некрополът отстои на 6.5 км източно от селото, в местността Хамбар дере. Разположени са от лявата страна на моста за ивайловградското село Гугутка в гъста дъбова гора. Най-добре е да се отиде до мястото с придружител от местното население.
Долмените се отнасят към края на II - нач. на I хил. пр. Хр. Липсва могилен насип, но в западния край на поляната са наредени обли камъни. Площадка с размери 12 м на 6 м е свързана с некропола. Вероятно тук са извършвани ритуали, свързани с погребенията. В района на некропола са открити фрагменти от тракийска керамика, а в непосредствена близост - и колективна находка от бронзови монети на Маронея (IV в. пр. Хр.).
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
