Понеделник,

Императорска гробница става световна атракция

От: Стандарт, Фото Руслан Йорданов -
A
A
A

* Доцент Бони Петрунова е археолог на годината

* Европа ще спасява чинията на Бузлуджа

* Годишните наггради на "Чудесата на България" бяха раздадени в Малката Базилика на Пловдив

 

Европа има план за спасяването на чинията на Бузлуджа. Това заяви Пийт Яспърт, вицепрезидент на най-голямата европейска фондация за опазване на културното наследство – "Европа Ностра". Той бе специален гост на церемонията за връчване на годишните награди на кампанията на "Стандарт" "Чудесата на България". През лятото на 2018 г. кампанията получи европейско признание - наградата за „Изключителен принос“ на "Европа Ностра", чийто президент е маестро Пласидо Доминго.
"Имаше 160 кандидатури, дадохме 30 награди и една от тях бе за "Стандарт". "Чудесата на България" трябва да станат "Чудеса на Европа", заяви Пийт Яспърт.
Тази година тържественото връчване на наградите се проведе в Пловдив - градът, който след броени дни поема щафетата "Европейска столица на културата".  "Ще дойдат специалисти, които ще кажат какво може да се направи за спасяването на Бузлуджа, който е един от седемте застрашени културни обекти, описани от "Европа Ностра". "Искаме политиците да чуят нашия глас. Днес ще предам плана за действие на българските власти", заяви г-н Яспърт.

Церемонията на "Стандарт" събра в "Малката Базилика" в Пловдив археолози, историци, общественици, представители на изпълнителната, законодателната и местната власт, на бизнеса и научните среди. Сред гостите бяха председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, заместник-министърът на културата Румен Димитров, кметът и областният управител на Пловдив Иван Тотев и Здравко Димитров, депутати и градски управници.   
"Присъствието на господин Яспърт тук е от огромно значение, защото показва, че България вече е заела достойното си място на европейската сцена на културно наследство. И че наградата, която "Стандарт" получи с "Чудесата на България", макар и първа за страната ни, е оценена по достойноство заради голямата й цел  - да повиши националното самочувствие на българите, но и да представи пред европейците уникалното ни наследство с  над 50 000 артефакти, което е третото по големина в Европа след Гърция и Италия", заяви главният редактор на медията Славка Бозукова. Тя разказа, че наградата е била връчена на първия по рода си форум на европейското културно-историческо наследство, който се проведе в Берлин в присъствието  на еврокомисаря Тибор Наврачич, германския президент Франк-Валтер Щайнмайер и, разбира се, Пласидо Доминго. А голямата тема, обсъждана от десетки министри на културата и туризма в Европа, е била как да бъде опазено наследството на Европа и каква е ролята му за запазване на ценностите на нашия континент.
А българите са били сред първите, подписали основния документ от високия форум,  а именно Берлин кол Екшън план. "Направихме го, защото не само сме солидарни с усилията на Европа за опазване и възстановяване на културното богатство, а и защото нямаме нужда от доказателства, че  запазването на идентичността ни като нации, като обединена Европа  минава през съхранение на ценностите и предаването им към младото поколение.
Ние, българите, имаме нещо, в което особено се гордеем. Носители и пазители сме на  уникалния български код. Този особен ген, благодарение на който България съществува над 1300 години без да променя името си. Този ген, който е държал предците ни будни, търсещи, вярващи, за да дадат на Европа и света първото обработено злато, първия град – солница, първия календар, първия златен рудник, първите земеделци, първите къщи.
Горди сме, че имаме  особено значение за Европа още от праисторията, когато заселването на континента е минало през нашите земи, през Белоградчик. А Пловдив си остава един от най-старите градове на Европа – съвременник на Троя и Микена. И днес все повече историци приемат тезата, която ние много добре знаем, че първият християнски манастир не е в Шотландия, а тук – много близо до Пловдив – манастирът „Свети Атанасий“, каза г-жа Бозукова.
И припомни, че за 8-годишната история на кампанията "Чудесата на България", със съвместните усилия на Европейската комисия и българското правителство, над стотици манастири, крепостни стени, кули и гробници приемат десетки милиони посетители от цял свят, а културно-историческия туризъм вече втора година бележи двуцифрен ръст.
"Миналото, настоящето и бъдещето на България ще се срещнат идващата година точно тук, в Пловдив. А докато европейците са тук, световните музеи ще показват златните ни съкровища, които от години се радват на огромна популярност. Защото истината е, че това е най-успешната ни визитка картичка пред Европа и пред света", заключи госпожа Бозукова.
И откри церемонията по награждаването на най-заслужилите сред археолозите, историците и градовете, развиващи туризъм.

 

 

 

 

 

 

 

АРХЕОЛОГ 2018: Доц. Бони Петрунова

Най-голямото щастие за всеки археолог е откриването на златно съкровище. Една жена има привилегията това щастие да й се случва няколко пъти - доц. Бони Петрунова. Тя доказа, че се справя еднакво добре и като управленец, и като администратор, и като учен на терен.

Като заместник-министър на културата тя увеличи парите за разкопки. Като зам.-директор на НАИМ – БАН преди това реализира куп проекти. А сега, още в първата си година като директор на НИМ, може да се похвали със златното археологическо лято на археолозите от музия и с личното си откритие – златното съкровище от Калиакра. То е от 14-век и е най-голямото от този период откривано досега в земите ни – 957 предмета.

Сред тях за 28 златни монети, 11 масивни златни обеци, 2 пръстена.
"Трябва да сме посланици на нашето културно-историческо наследство", каза председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, която връчи наградата на доц. Бони Петрунова. "Изключително е да получаваш такава награда от първия човек на държавата", каза доц. Петрунова. И добави: "Когато държавата се грижи за своите археолози, и те й се отплащат с открити съкровища".

 

 

ЕВРОПЕЙСКИ ПРИНОС: Град Пловдив

Пловдив е стопански и духовен център още от праисторията, през 342 г. пр. Хр. Филип Македонски е дал името си на града. Пловдив е съхранил в себе си изключително ценни паметници, от които най-впечатляващи са Римският стадион, Античният театър, Одеонът, великолепните цветни мозайки, Акведуктът, крепостните стени, останките от тракийски поселища. Главната му улица лежи върху   пистата на античния римски стадион и е най-дългата пешеходна в Европа – 1,8 км.


Наградата на кмета Иван Тотев връчи вицепрезидентът на "Европа Ностра" Пийт Яспърт. "Прекрасна е идеята тази церемония да се свърже със старта на инициативата "Пловдив - европейска столица на културата 2019". Надяваме се, че следващата година на културата ще бъде катализатор, който ще доведе и до икономическо развитие. "Европа Ностра" е "шапка" на над 400 организации и 800 частни лица. Тя се грижи за опазването на културното наследство от 1962 година, като се простира от Грузия до Естония, от Португалия до Украйна и от Армения до Ирландия. Нямаме обаче достатъчно членове от България, затова ви призовавам да се включите", каза г-н Яспърт. И посочи, че българското културно наследство е голяма ценност, а Пловдив е вековен град. "Културното наследство ни обединява независимо от етническата, религиозната и културната принадлежност. "Европа Ностра" желае да направи културното наследство основен приоритет на политиците", посочи още Пийт Яспърт.
"Поласкан съм, че получавам тази награда за Пловдив - не само, че градът ще е европейска столица на културата. Културното наследство, което откриваме тук, е пловдивско - например изграждането на Малката Базилика е в чест на Базилиск, главния военен командир на провинция Тракия, който по-късно става император. Църквата е част от проект, с който Пловдив кандидатства за списъка на ЮНЕСКО. Гордеем се, че сме общината, която отделя най-много средства за археология в България - работим по обекти за над 20 млн. лева. Горди сме, че това е оценено", каза кметът Иван Тотев.

КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКА АТРАКЦИЯ 2018: Доц. д-р Костадин Кисьов за гробницата в могила „Малтепе“

Гробницата в могила „Малтепе“ край Пловдив е висока 26 метра - по-висока от съкровищницата на Атрей в Микена. Превъзхожда я само мавзолеят на Октавиан Август. Огромните й размери показват, че е или царска – на някой от последните тракийски владетели, или по-скоро императорска – на някой от императорите Траян Деций, Галерий или Аврелиан, които не се знае къде са погребани. Не случайно премиерът Бойко Борисов нарече гробницата световно чудо и обеща колкото са нужни средства за нейното разкриване.
Наградата на доц. д-р Костадин Кисьов, директор на Регионалния археологически музей в Пловдив, бе връчена от областния управител на Пловдив Здравко Димитров.   
"Тази гробница излиза от рамките на местното културно-историческо наследство и ще стане световна атракция. Знаех много отдавна за този обект, но допреди 3 г. нямаше пари за неговото проучване. Благодареня на община Пловдив, че от 2016 г. финансира разкопките. Нашите проучвания досега показват, че тази гробница няма аналог в света по големина. След консервацията ще има посещения от цял свят", каза доц Кисьов. "Преди повече от 10 г. доц. Кисьов ме запозна с този обект, сигурен съм, че търпението ни ще бъде възнаградено. Заслужаваме го, трябва да го знае целият свят", посочи Здравко Димитров. И добави: "Поклон пред "Стандарт" за мисията му !".

АРХЕОЛОГИЧЕСКО ОТКРИТИЕ 2018: Д-р Калин Димитров за потъналите кораби в Черно море

40 потънали в Черно море кораба разказват отново историята от 9 до 19 век, разкривайки връзките на черноморските крайбрежни общества със света. Доскоро  тези кораби съществуваха само в историческите документи. Благодарение на международен научен екип, тайните на отминалите времена достигнаха до нас.

Миналата година отдадохме заслужено признание на един от учените, работили от българска страна – доц. Людмил Вагалински. Но още един учен продължава науморно да работи по темата и да разказва тайните на потъналите кораби. За един от тях дори се смята, че е протопит на кораба на Марко Поло. Наградата на д-р Калин Димитров, директор на Центъра за подводна археология – Созопол, бе връчена от заместник-министъра на културата Румен Димитров.
"Бях изненадан, че в сърцето на Тракия не забравят факта, че България е и морска държава и има изключително наследство в акваторията си", каза д-р Димитров. "Със своята кампания "Стандарт" върши работата на министерството на културата. Заедно ще направим много добри неща", отбеляза зам.министър Димитров. Той посочи, че догодина ще има повече пари за археология и очаква още много добри новини от разкопките.  

СЪКРОВИЩЕ 2018: Преславското златно съкровище

Всеки европейски цар през средновекорието би искал да притежава едно българско съкровище – Преславското златно съкровище. Ювелирната му изработка събра погледите на цяла Европа в Лувъра тази година.  Съкровището разказа историята на Велики Превлав. За възкресяването на славата на града науморно се бори години на ред кметът д-р Александър Горчев. Той получи наградата „Съкровище 2018“, която му беше връчена от депутата Атанас Ташков.
"Имах щастието по време на българското европредседателство да видя изумените погледи на многобройните туристи в Лувъра, които разглеждаха Преславското съкровище, единственото средновековно от България.  Онези от вас, които не са били във Велики Преслав и не са се докоснали до съкровището, са загубили много от живота си. А на този, който не познава добре историята, по-трудно му върви бъдещето. Така че заповядайте", покани присъстващите Горчев.
"Поздравления, Пловдив е мястото, където се срещат много култури", каза депутатът Ташков.

ДЕСТИНАЦИЯ „КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКИ ТУРИЗЪМ“: Старосел  

Само на 4 км от село Старосел се намира най-големият открит досега тракийски царски комплекс с мавзолей. Датира се от края на V и началото на ІV в. пр. Хр. Старосел стана пример как културно-историческият туризъм може да развива икономически малки населени места. Наградата на кмета Матея Гудев връчи инж. Никола Добрев, шеф на КЦМ.
"Искам да изкажа моята искрена благодарност за обективната оценка за усилията, които нашата община полага за съхраняването на културно-историческото наследство. Наградата е и признание за потенциала на Старосел като културно-исторически маршрут. Тя е и предизвикателство да покажем в пълния блясък оцелялото от най-могъщото държавно обединение на траките", заяви Гудев.
"В нашия регион има възможност археологията да достигне световни нива. Пожелавам на нашите археолози да го постигнат", каза на свой ред инж. Добрев.

ЗИМНА ТУРИСТИЧЕСКА ДЕСТИНАЦИЯ 2018: Чепеларе

Всеки любител на зимните спортове поне веднъж е карал ски на Мечи чал. Чепеларе вече се превърна във водеща дестинация. Курортното градче предлага уют, топлина и връзка с българските традиции. Наградата „Зимна туристическа дестинация – 2018“ на кмета Славка Чакърова връчи Славчо Атанасов, председател на Комисията по младежта и спорта в НС.
"Благодаря, че бяха оценени усилията на местната власт в подкрепа на бизнеса да изведем община Чепеларе на мястото, което заслужава. Имаме традиции в спорта, единствената шампионка от зимна олимпиада е Екатерина Дафовска, имаме най-дългата писта на Балканите -Мечи чал, дълга над 3 км. В събота от 8,30 ч. лифтът там ще бъде безплатен за всички, ще има много изненади, томболи, концерти. Заповядайте !, призова кметът Славка Чакърова. "Бог ни е дал много - природни феномени, активни кметове като кметицата на Чепеларе и медии като "Стандарт", заяви депутатът Славчо Атанасов.

ЛЯТНА ТУРИСТИЧЕСКА ДЕСТИНАЦИЯ 2018: Велинград

С минералните си извори и най-чист въздух Велинград е образец за идеална ваканция. С невероятните си СПА хотели и европейски услуги градът ударно се развива като дестинация 4 сезона. Велинград сбъдва онова, което наричаме българската мечта в туризма – дестинация с луксозни хотели, с балнеология и СПА, която да е отправна точка за културно-исторически обиколки в областта през цялата година.
Наградата на кмета Д-р Костадин Коев беше връчена от Пийт Яспърт, вицепрезидент на "Европа Ностра".
"2018 г. беше много ползотворна за Община  Велинград, защото получихме признание за качеството и нивото на туристическия продукт, който предлагаме. Ние печелим призове на абсолютно всички нива.
Велинград стана за втори път победител в категорията “Най-добра община за балнео и СПА туризъм“ и получи годишната награда на Министерство на туризма за 2018 г.
Балканската туристическа асоциация отличи няколко наши хотела. Петзвездният “АРТЕ” спечели приза „Най-добър СПА и балнео-хотел за 2018“, а “Вела ХилсС“ бе удостоен със златната статуетка за „Най-добър четиризвезден хотел на Балканите за 2018“. Хотел „Здравец“, който през 2018 г. чества 50-годишен юбилей, взе наградата за „Най-добър бизнес хотел на Балканите 2018“.  За втора поредна година наградата на БХРА за „Най-добър петзвезден СПА хотел на 2018 г.“ завоюва хотел “Арте”. Хотел „Рич“, който през 2018 г. бе обявен за “Най-добър петзвезден бутиков хотел на Балканите”, спечели наградите на БХРА за „Най-добър пиано-бар на 2018“ и „Най-добър фюжън ресторант на 2018“, похвали се д-р Коев.

СПА ДЕСТИНАЦИЯ 2018: Хисаря

Община Хисаря развива селски, ловен, еко туризъм, но най-вече балнеотуризъм. Градът е известен с лечебната сила на минералната си вода още от дълбока древност. Затова и заслужи наградата "СПА дестинация 2018".
Кметът Пенка Дойкова получи наградата от издателя Иван Гранитски.
"Лечебни води и паметници от римско време превръщат Хисаря в желана СПА-дестинация", заяви кметът на града Пенка Дойкова. Тази година наградата в тази категория отиде при нея. Приза й връчи издателят от "Захарий Стоянов" Иван Гранитски.
По думите на Дойкова освен рехабилитация, лечебни и разкрасителни процедури, гостите на града могат да наблегнат и на културно-историческия туризъм. "При нас могат да бъдат видени запазени римски терми, римски казарми, както и амфитеатър", разказа тя.
Иван Гранитски пък заяви, че "Стандарт" е останал единствената медия, в която може да бъде видяно стратегическо мислене по важни за развитието на държавата ни въпроси. "Заражда се хармония между кметове, министерство на културата и други институции, които работят заедно в тази посока", допълни издателят.  

Накрая всички наградени излязоха на сцената и се снимаха в атмосферата на Малката Базилика.
А за доброто настроение на участници и гости се погрижиха с прекрасните си изпълнения подрастващите звезди на Арт Войс Център - Ани, Ради, Дени, Мирослава и Тодор.

 

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Препоръчани новини

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички