Събота,

Домашна ракия за Б.Т.Р. в Америка

От: Администратор -
1448
Домашна ракия за Б.Т.Р. в Америка
A
A
A

Юнаците от Б.Т.Р. се завърнаха от суперуспешно турне в Щатите - за месец са изминали седем хиляди мили и са изнесли 14 концерта в 14 града: Ню Йорк, Лас Вегас, Ел Ей, Сан Франциско... Пътешествието им започва от "Револушън клуб" в Маями, където е сниман филмът "Рок завинаги". Там са свирили легендарните Джо Сатриани, "Пърл джем", Пинк. "Музикантът обаче не се трогва от това, че стъпва на подобна сцена - той гледа първо да свърши работата си", обяснява Славчо Николов, китаристът на групата и един от създателите на "Фондацията". Българите в Страната на неограничените възможности не само са пели с пълни гърла всички песни на Б.Т.Р., но и засипали рокаджиите с подаръци. Сред армаганите най-много била нашенската ракия "мейд ин Америка".

"Имахме срещи с фенове след всяко шоу. Бях приятно изненадан от топлото посрещане. Всички са доволни, че могат да се докоснат до родната си култура", разказва пред "Стандарт" Славчо. "Тези хора, които отдавна са напуснали страната ни, носят България в сърцата си по-силно от нас.

Това натъжава

Питаш се защо толкова свестни хора не живеят вече у дома си. Това е въпрос към нашите политици, които през последните 25 години не са престанали да ни дават поводи да напуснем родината си."

Маршрутът на бандата в Америка е вече добре утъпкан от други български изпълнители. Славчо е правил тази обиколка веднъж с квартет "Сезони" и два пъти с "Фондацията". Със смесени чувства посрещнали края на пътуването - дошъл финалът на страхотното турне, но и пък и дошло време да се завърнат у дома. Но не за дълго, защото в началото на година с "Фондацията" заминават за Нова Зеландия и Австралия. Следва европейска обиколка през март с Б.Т.Р. Тъкмо те в края на годината ще се опитат да осъществят едно от най-големите си предизвикателства - да свирят на Антарктида. Концертът им при белите мечки ще е част от околосветско турне, в което ще се опитат да свирят на всички континенти.
Преди това обаче Б.Т.Р. са в столицата, където се подготвят за празнични концерта. На Нова година момчетата излизат на площад "Батенберг", а след това се пренасят за втори гиг в "София лайф клуб". Б.Т.Р. почти винаги забиват навръх 31 декември. "Имало е случаи, в които почиваме, но си изкарваме много скучно. Не знаем как да празнуваме. От 23 години сме група и почти всяка Нова година сме на работа. Пък и ни е приятно. Адски забавно беше миналата година, когато свирихме на минус 17 градуса във Варна и Каварна. По-трудно е със замръзнали ръце, но като видиш светлината в очите на хората и си казваш: "Майната му, струва си!"

Въпреки цялата отдаденост и жертви, които професията изисква, за Славчо да се занимаваш с изкуство, е благословия. И е безкрайно благодарен на съдбата за шанса да бъде пример за много хора. Колкото до еснафското твърдение, че музикант къща не храни, това отново идва от пренебрежителното отношение на българина към тази професия. "Случвало ми се е да ми казват, че просто дрънкаме на китарите. Но докато стигнеш нивото да можеш да излезеш пред хора и да пишеш своя музика, минават поне 20-30 години. Трудът на музиканта е за цял живот, за това и

няма пенсионирани артисти

Няма хора, които доброволно да слязат от сцената. Вижте Стоянка Мутафова, която продължава да играе на 93. Това е тръпка, адреналин, отговорност към публиката", обяснява китаристът.

15-годишната му дъщеря Яна също свири на китара. Нейната страст пък се породила заради Stairway to Heaven" на "Лед цепелин". Да се съгласи да й дава уроци, Славчо признава, че донякъде било грешка - защото респектът към преподавателя не е какъвто трябва да бъде. "Тя няма да стане професионален китарист, но ще може да свири прилично", казва все пак той. "Младите са по-готини от нас. Каквото сме правили ние на тяхната възраст, го правят и те - ще го правят и техните деца. Гледам нея и съучениците й - виждам добри същества. Много са интелигентни, сами са принудени да се справят със заобикалящата ни агресия".

И още една новина в аванс: Музикантите от "Фондацията" подготвят грандиозен концерт със симфоничния оркестър на БНР, който ще се състои на 4 април 2016 г. в зала 1 на НДК в София.

"Никакъв шанс за пролетна ваканция!", шегува се Славчо, защото през месец март пък е европейското турне на Б.Т.Р.

Самият Славчо свири от първи клас на китара, след като брат му го запалил по инструмента. После за кратко китарата е изместена от футбол и игра на фунийки. В училище се записва в оркестър и разбира още колко много има да учи - и отива при маестро Димитър Дойчинов. Тогава Славчо си мисли, че ще бъде само класически китарист. После обаче идва казармата и "Ей си ди си" "Кис", "Айрън мейдън"... И така започва да смесва класическа китара с рок музика. Първата му група е "Тип-топ", в която е с Добромир Поликов от "Биг мама скендъл", който в момента е гост-музикант в Б.Т.Р. "Цял живот човек има нужда от учител", убеден е Николов. Най-важният за него е маестро Дойчинов. "Той откри пред мен света на класическата музика. Показа ми колко много човек трябва да дава, ако иска да постигне нещо. Всяко ново произведение, което усвояваш, отваря поредни врати и те прави по-добър", казва той. Дойчинов ни напуска през 2010 г. По същото време заедно с Кирил Маричков, Дони, Иван Лечев и Венко Поромански правят "Фондацията". Мястото на учителя в живота на Славчо е категорично запълнено от Кирил Маричков. Изобщо между всички в групата цари страхотна химия и са големи приятели, на което може би се гради и успехът на "Фондацията". "Използваме силата на всеки там, където е по-ценен", казва Венко по отношение на лидерството в бандата. Телците действат в мениджърските работи - Славчо и Дони.

"Да си заедно с Дони е благословия. Той е страхотен двигател. Не трябва да го убеждаваш в добрата идея. Открива я и я допълва. Така правят талантливите.

Където е добрата идея, Дони гори

Иван и Венко пък са по-спокойни. Те са яваш яваш", разказва тайни от кухнята китаристът. На последния юбилей на Щуреца групата му подарява нова китара "Ямаха", с която той не се разделя.

Самият Славчо е притежател на повече от 20 китари, които на жена се струват много, но всеки музикант винаги има нужда от още една. "С китарата трябва да се отнасяш с любов. Тя може да ти даде много - без да ти отнеме каквото и да било. На музиканта никога не му е скучно. Той винаги има какво да прави. Това е луксът в днешно време - да останеш сам с инструмента си", казва Славчо.


Всички новини от категория Чудесата на България.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Още от категорията