Градът в Североизточна България, в който водата първо задвижва воденици, а после заводи
В продължение на повече от век и половина Девня е място, където водата движи икономиката. Днес градът е символ на тежката химическа промишленост и един от индустриалните стълбове на България, но тази роля не възниква внезапно едва по времето на социализма. Още през XIX век мощните карстови извори край селото задвижват десетки воденици, създават устойчиво производство, търговски връзки и предприемаческа култура, които по-късно правят Девня естествен избор за голямата индустрия.
Производство на сода и торове
Днес името Девня звучи най-вече като синоним на тежката промишленост и химическата индустрия. След средата на ХХ век малкото селище край карстовите извори се превръща в един от най-големите индустриални центрове на България, а в известни периоди и на целия Балкански полуостров. Изграждането на мащабни заводи за производство на сода, торове и химически продукти променя напълно облика на района, привлича хиляди работници и инженери, и поставя Девня в сърцето на индустриалната карта на страната.
Тази трансформация не е случайна. Същата вода, която векове по-рано е задвижвала дървени колела и каменни мелници, става стратегически ресурс за новата индустрия. Постоянният дебит на девненските извори, удобните транспортни връзки и близостта до Варна превръщат мястото в естествен избор за развитие на енергоемки и водоемки производства. В края на ХХ и началото на ХХI век Девня вече е модерен промишлен център с международни пазари, екологични предизвикателства и ключова роля в българската икономика.
И точно тук се крие парадоксът, който често остава незабелязан. Много преди комините, тръбопроводите и индустриалните халета Девня вече е била индустриално сърце, но на друга епоха. Преди химията, преди електричеството и машините, водата е движела икономиката на селото чрез десетки воденици, които изхранват региона и изнасят българско брашно далеч отвъд границите му. За да се разбере напълно индустриалната логика на днешна Девня, трябва да се върнем към това по-старо, но не по-малко впечатляващо начало.
Пазар за пшеница, ръж и царевица
Много преди Девня да стане символ на химическата индустрия именно водата поставя основите на нейното стопанско значение. Първата воденица край тогавашното село Девня е вдигната още през 1822 г., а следващите десетилетия превръщат мястото в магнит за зърнопроизводители от целия край. Голямото предимство на девненските воденици е природата - водата от изворите не замръзва дори през най-студените зими и тече с постоянен дебит. Това означава сигурна работа през цялата година, без принудителни спирания, което за онова време е истинско богатство. Не е случайно, че само за 73 години броят на водениците достига 32 - мащаб, рядко срещан за едно село в Османската империя.
Есента превръща Девня в кипящ пазар. По калните пътища към изворите пристигат по 300-400 коли, натоварени с пшеница, ръж и царевица. Повечето воденици мелят т.нар. прости брашна заедно с триците, предназначени за местните села, но част от продукцията тръгва и към житната борса, откъдето през варненската скеля поема към Цариград. Мелничарството носи стабилни доходи, в пари или в натура, а правилата са ясни и стриктни, включително и дължимото възнаграждение за воденичаря от всяка определена мярка зърно.
Роля в регионалната търговия
До Освобождението сградите на водениците са сравнително малки и груби, но напълно функционални. Те се захранват директно от водите на изворите, които дават начало на Девненската река. Край някои от тях са изградени язове, повдигащи нивото на водата и увеличаващи силата на пада, а това позволява по-ефективна работа на съоръженията. Почти всички воденици използват дървени колела, познати като дулапи, и по един или два камъка за мелене, като само една от тях прави впечатление с цели пет.
С времето мащабът на производството нараства значително. Към 1892 г. в 32-те воденици вече са инсталирани общо 73 камъка, а дневното производство на някои достига до 30 тона брашно. Това са сериозни количества за епохата, които ясно показват, че Девня отдавна е надскочила рамките на местно стопанство и играе роля в регионалната търговия със зърно и брашно. Тук традицията и природата вървят ръка за ръка, без още да се намесва тежката индустриализация.
Излазът към света
Истинската промяна идва през последното десетилетие на XIX век, когато край изворите се появяват първите валцови, търговски воденици. Фирми като „Енчев, Шотов & Сие“ и „Аврам хаджи Презенти“ вече не мелят само за околните села, а купуват зърно от житния пазар и произвеждат брашно целенасочено за търговия. Основните пазари са Цариград, Кавала, Солун, Смирна и дори далечният Корсун, днешен Севастопол. В тези мелници работят между пет и двайсетина наемници, което променя и социалния облик на селото.
Решаващ тласък дава свързването на Девня с железницата през 1898 г. чрез станция Гебедже, а оттам и с Варна, Русе и София. Новите шосейни пътища от житната борса улесняват снабдяването със суровина и износа на готовата продукция. Към 1903 г. в движение са 31 воденици, от които 12 търговски, а дневното производство достига впечатляващи обеми - до 90 тона брашно при небетчийските и до 120 тона брашно плюс 12 тона трици при търговските. Девня вече е добре смазана машина, в която водата, техниката и пазарите работят заедно.
Краят на една епоха
Сред най-впечатляващите съоръжения е Люцкановата воденица, разположена край едноименния извор. Масивната четириетажна каменна сграда със солунски керемиди, френски камъни и машини от Германия е символ на модернизацията. С единадесет постоянни работници и продукция от десетки торби брашно и трици на денонощие тя показва докъде може да стигне девненското мелничарство. След обявяването на Независимостта на България през 1908 г. обаче международната обстановка се променя. Бойкотът на турските пристанища затруднява износа и поставя сектора под натиск.
Въпреки трудностите през следващите години се откриват нови валцови мелници, а старите се модернизират. Към 1927 г. в село Река Девня вече действат големи фирми с германско оборудване, вложен капитал над 60 милиона лева и годишно производство над 25 хиляди тона брашно и трици, значителна част от които заминават за чужбина. Само няколко години по-късно обаче пренасищането на пазара и конкуренцията на парни и дизелови съоръжения водят до бърз упадък. До 1940 г. от някогашните 32 воденици остават 21, а след национализацията през 1947 г. историята на девненските воденици окончателно приключва, оставяйки след себе си спомена за една цяла индустриална епоха, родена от вода и зърно.
Памет и силно природно присъствие
В началото на XXI век Девня остава едно от ясно разпознаваемите индустриални ядра на България. Градът е сред водещите центрове на тежката промишленост, с предприятия в областта на химията, енергетиката и строителните материали, които продължават да определят икономическия профил на региона. Това присъствие осигурява заетост, инфраструктура и стабилно място на Девня в стопанската карта на страната, особено в контекста на Североизточна България и близостта до Варна и черноморските пристанища.
Наред с индустрията в последните години все по-ясно се очертава и друг образ на града като място с културна и историческа дълбочина. Археологическото наследство на античния Марцианопол, разкрито чрез уникалните римски мозайки, превръща Девня в една от важните точки за интересуващите се от късната античност. Това не е масов туризъм, а по-скоро посещение с познавателен характер, което привлича хора, търсещи съдържание и контекст, а не само атракция.
Природният фактор, дал началото на цялото стопанско развитие на мястото, също остава видим и днес. Девненските карстови извори продължават да впечатляват с мащаба и постоянството си и са естествено напомняне за връзката между природата и индустрията. Те все по-често се възприемат не само като ресурс, а и като природен феномен с потенциал за образователни и туристически маршрути, които да разказват историята на района по достъпен начин.
Така съвременната Девня съчетава няколко пласта - активна индустрия, археологическа памет и силно природно присъствие. Градът не се стреми да бъде курорт или класическа туристическа дестинация, а предлага нещо различно: възможност да се проследи как едно място се развива през вековете, без да прекъсва връзката между миналото и настоящето.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
