Там билките лекуват и легендите оживяват
Между Рила и Витоша, две от най-внушителните и познати планини в България, се простира един зелен рид, който рядко попада в туристическите брошури. Това е скромната като височина, но богата на гледки, легенди и тишина Верила. Дълга едва двайсет километра, с най-висок връх Голям Дебелец (1415 м), тя съчетава мекотата на хълмовете и панорамата на великани. От билото й могат да се видят седем планини, а по склоновете й хората векове наред са пасли стадата си, събирали са билки и са търсили убежище. Верила е малката планина на спокойствието. Тя близка до столицата, но далеч от шумния свят, и остава една от скритите съкровищници на българската природа.
Планината, която остава в сянка
Верила е ниска, плавна и зелена, разположена като естествен мост между южните склонове на Витоша и северните подножия на Рила. Дълга е около 20 километра и на карта изглежда като удължен гребен, разделящ Самоковската котловина на изток от Дупнишкото поле на запад. Най-високата й точка връх Голям Дебелец се извисява на 1415 метра. За сравнение Черни връх на Витоша достига 2290 метра, а Мусала в Рила, който е и най-високият български връх, е цели 2925 метра. Но именно тази умерена височина е нейната сила. Достъпна е за всеки, който иска да се докосне до планината, без да поема тежки преходи или да се сблъсква със сурови условия. Ако Витоша е „планината на софиянци“, а Рила е гордостта на цяла България, то Верила е планината на тишината. Тя не привлича туристически тълпи, няма шум от лифтове и хижи, а само тихи пътеки и хоризонти, които те карат да забравиш времето. Много хора я определят като „планината на неделната разходка“. Близка е, но същевременно дива и съхранила усещането за непокътнатост.
Географска връзка и име, вплетено във времето
От географска гледна точка Верила е своеобразна връзка в пейзажа. Тя една зелена стъпка, която подготвя очите и съзнанието за прехода от меките очертания на Витоша към монументалната строгост на Рила. Тук човек буквално усеща как равнината постепенно отстъпва място на планината - от хълмистите поля до високите рилски върхове. Самата форма на Верила е издължена и плавна, което съвпада с една от хипотезите за името й, че идва от стария корен „върлина“, т.е. дълъг прът, греда. Така тя изглежда и отдалеч, а именно като протегната върлина между двама великани. В съседните села обаче е по-популярна друга версия. Според местните името идва от думата „вера“, вяра. Старите хора разказват, че в тежки времена тукашните обитатели се качвали високо по поляните, за да се молят, далеч от очите на османските власти. Затова и до днес в околностите се пазят имена като „Попов кръст“ и „Манастирска ливада“. Те са топоними, които подсказват, че планината е била духовно убежище.
Когато човек застане на билото и погледне към хоризонта, пред него се разкрива една от най-широките панорами у нас. Витоша и Рила са най-близо, но в ясно време се виждат Пирин, Осогово, Плана, Родопите и дори далечните ридове на Стара планина. Малко са местата в България, откъдето с един поглед можеш да обхванеш седем планини.
История, запечатана в пътеките
Верила може и да не е арена на грандиозни събития, но е вплетена в ежедневието на хората от векове. Още през Средновековието през билото и подножието й минавали пътища, свързващи Самоков и Дупница. По тях се движели кервани със сол и зърно, а рударите от Рила използвали маршрута, за да стигнат до пазарите в Софийското поле. Плавният релеф правел планината удобна за преход, а старите коларски пътеки още личат, обрасли в трева, но запазени като бразди в земята.
По време на османското владичество Верила станала и хайдушко скривалище. Чети се спускали от горите към селата, нападали бирниците и после изчезвали обратно по доловете. В преданията се говори за скрити пещери, където хайдутите криели оръжие и храна. Местните и до днес показват на туристите „хайдушките камъни“ - усойни скали, които според разказите били сборни места на разбойниците.
Селата в подножието пазят живи спомени за тази връзка с планината. Белчин например е известно не само със своята крепост „Цари Мали град“, но и като изходен пункт за преходи към Верила. Крепостта, реставрирана в последните години, разкрива пластове история от късноримско време до Средновековието. Днес тя е една от атракциите, които привличат семейства с деца и туристи, комбиниращи културния туризъм с разходка по планинските пътеки.
Ярлово е старо селище с дълбоки традиции. Освен със своите чешми и старинни оброци, селото е известно с пролетните си курбани. Всяка година на Еньовден местните правят общоселски празник, който включва литургия, събиране на билки и народни хора на мегдана. Тези обичаи, пренесени през вековете, дават на Ярлово ореола на „пазител на традициите“ в подножието на Верила.
Сапарева баня от своя страна е съвременният туристически център, който черпи от природата. Гейзерът в центъра на града, единственият в континентална Европа, е гордостта на местните. Минералните извори от векове лекуват и привличат хора, а днес към СПА комплексите се добавя и интересът към планината. Все повече туристи идват заради комбинацията „минерална баня и планинска разходка“. Това е уникално съчетание, което поставя Верила на картата на алтернативния туризъм.
Природа и живот
Природата на Верила е скромна, но притежава особен чар. Ниските склонове са обрасли с дъбови и букови гори, а нагоре се редуват борови пояси и открити поляни. През май и юни тези поляни се превръщат в пъстри килими от мащерка, кантарион, жълтурчета и диви орхидеи. Билкарството е живо и до днес. Възрастните жени от Ярлово и Белчин често се качват с торбички, за да наберат „верилска билка“, за която вярват, че е по-лековита от всяка друга.
Животинският свят също е богат, макар и по-малко видим. В горите се срещат сърни, диви свине и чакали, а в по-тихите части могат да се видят следи от язовци и лисици. През есента гората гърми от ревовете на елени, а през зимата снегът често разкрива следите на диви животни. Птиците обаче са истинските господари на небето над Верила. Има мишелови, черни щъркели, а понякога дори орли прелитат между склоновете. Пеперудите и пчелите превръщат летните поляни в живо пъстро килимче.
Сезоните придават различно лице на планината. Пролетта носи буйни потоци и свежа трева, лятото е меко и гостоприемно, есента е приказна със своите златни и червени багри, а зимата, макар и не толкова сурова, облича склоновете в бяло и позволява на местните да се спускат с шейни и ски. Често казват, че Верила е „планина за всички сезони“, защото винаги е достъпна и гостоприемна.
Туризмът и скритото очарование
Днес Верила е една от малкото планини, които запазиха облика си далеч от масовия туризъм. Няма лифтове и курорти, няма шумни тълпи. Има няколко маркирани маршрута, които отвеждат към Голям Дебелец или свързват планината с Витоша и Рила. Един от най-красивите пътища започва от Белчин, преминава през ливадите и достига до билото, откъдето се открива широка гледка. Изкачването е умерено и по силите на всеки.
През зимата склоновете се използват от местни скиори-аматьори, които предпочитат тишината пред курортната шумотевица. Лятото е време за разходки, пикници и събиране на билки. Все повече любители на алтернативния туризъм включват Верила в своите маршрути именно заради тази непокътната атмосфера, заради тишината, простора и усещането, че времето е спряло.
Покрай планината оживяват и местни инициативи - селски фестивали, събори и опити за развитие на екотуризъм. В Белчин през лятото се организират празници с народна музика и кулинарни изложения, които съчетават посещението на „Цари Мали град“ с разходка по склоновете на Верила. В Ярлово всяка година отбелязват Еньовден със събиране на билки и плетене на венци, а в Сапарева баня се създават комбинирани туристически пакети, включващи сутрин минерална баня, а следобед разходка до тихите поляни на Верила.
В крайна сметка Верила е планина, която не се състезава с гигантите. Тя няма височината на Рила, нито славата на Витоша, но притежава хармония и спокойствие, каквито трудно се намират. Това е планината на простите удоволствия с пътеката, песента на птиците, уханието на мащерка и далечния хоризонт. Верила е малката планина, която носи голямо спокойствие, и затова остава скрито съкровище за тези, които умеят да търсят не сензацията, а мълчанието.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
