Тайнствена крепост в Птичия залив (Тауклиман) проучи подводна експедиция на НИМ, водена от зам.-директора на националната съкровищница проф. д-р Иван Христов. Заливът е разположен на около 6 км североизточно от нос Калиакра. В околностите му са локализирани десетки интересни археологически обекти: пещери използвани през различни исторически периоди, антични селища, късноантичен некропол и късноантична крепост.
Твърдината е вдигната в началото или в средата на VI век. Изградена е върху нисък скалист нос, вдаващ се южно между две малки заливчета. Крепостта е съществувала до края на VI или началото на VII век. Функцията й е била да поддържа редовните доставки на продоволствия по море въз основа на създадената от император Юстиниан Велики през 536 г. специална административна област. Неслучайно входът на укреплението е разположен в непосредствена близост до брега на югозападния залив. До него е бил изкопан и кладенец за питейна вода, съобщи за "Стандарт" проф. Христов.
Детайл от карата на ген. Александър Хатов от 1854
В края на XVIII век австрийският пътещественик Венцел Фон Броняр пише, че на 6 мили северно от Калиакра е разположено малко пусто пристанище за ладии Тауклиман и голям сладководен извор.
Най-ранното картографско отбелязване на този залив е върху карта на част от европейска Турция (включително днешна България), датирана в широките граници от 1825-1875 г. Заливът Tauk Liman e маркиран и върху руската карта на генерал Александър Хатов (1780-1846 г.) от 1828 г. Първите подводни проучвания в залив са осъществени от Горанка Тончева през лятото на 1963 г., уточни проф. Христов.
Подводни обследвания на същия залив са проведени и през 2005 г. от група водолази под ръководството на Асен Салкин.
Основните цели на експедицията, водена от проф. Христов, са оглед на акваторията на залива, картиране на археологически предмети по морското дъно и актуализиране на археологическата карта на залива Тауклиман и прилежащата сухоземна територия.
Заливът Тауклиман
СНИМКИ: Тодор Димитров, НИМ
Тези изследвания са част от голям научно-изследователски проект на НИМ, целящ да се създаде актуализиран каталог на всички древни пристанища по Българското Черноморие. По време на проучванията екипът тества новата подводна фотографска апаратура на музея и подводни скутери за широкообхватни огледи.
Макар и с оскъдно финансиране, ограничена видимост и само с трима водолази и капитан на малък плавателен съд е проучена обширна акватория разделена на 6 зони на дълбочина от 2 до 9 м.
В проучванията взеха участие инструктора по водолазно дело Красимир Кръстев от Шабла, созополския водолаз Тенчо Тенев и фотографа на НИМ Тодор Димитров.
Приоритетно бе работено около безименния нос, на който е била построена късноантична крепост. Резултатите от подводните проучвания в залива Тауклиман могат да бъдат обобщени въз основа на откритите археологически находки под вода.
Най-ранните открити предмети са каменна котва с два отвора и каменни рибарски тежести открити западно от т. нар. остров Русалка на дълбочина 4 м.
Откриване на фрагменти от византийски амфори
СНИМКИ: Тодор Димитров, НИМ
Хронологически следват керамичните находки от зона, обособена югозападно в малкия залив до късноантичната крепост. Тук непосредствето до североизточната страна на голяма подводна скала са събрани частично затрупани от пясъка фрагменти от ранновизантийски амфори. Те маркират част от акватория, в която са извършвани товарно-разтоварни дейности имащи предполагаема връзка с близко разположената късноантична крепост.
При опита да бъде намерена желязна средновековна котва, забелязана преди две десетилетия в залива на дълбочина 8,50 м, екипът на проф. Христов открива дъна на амфори преходен тип между 2 и 3 по типологията на известната турска изследователка проф. Н. Гюнсенин и фрагменти от паница със сграфито украса от първата половина на XIII век.
Откриването на средновековните амфори и за съжаление заритата от пясъците котва е доказателство, че залива Тауклиман се е използвал и през Средните векове. В непосредствена близост до крепостта големият български археолог д-р Георги Китов бе открил следи от средновековно селище.
Документиране на брашпил на английски кораб
СНИМКИ: Тодор Димитров, НИМ
Още една невероятна находка откри на морското дъно подводната експедиция на НИМ. Тя локализира останките на неизвестен до този момент потънал западноевропейски дървен ветроход от средата или втора половина на XIX век. По всяка вероятност е построен в Англия. Останките от плавателния съд са намерени разпръснати в радиус от 60 м на дълбочина от 4 до 5 м около малък риф. На дъното са заснети множество метални предмети, сред които желязно коляно или “кница”, поддържаща бимс, част от едношкивен блок с железен обков от товарен кран и брашпила на потъналия кораб.
Заснети са три железни зъбчати колела и част от оста с правоъгълно сечение.
Става дума за дървено-железен “помпен” механизъм - лост като на дрезина. Дървените части са разрушени.
Този вид брашпил се появява в корабостроението след 30-те години на века. Части от веригата са открити, натрупани на 15 м северно от брашпила. Това означава, че корабът е потънъл по дългата си част в посока север-юг.
Носът е бил на север. Като цяло изглежда, че става дума за поредната жертва на коварни течения по крайбрежието на север от нос Калиакра, които са довели до потъването на десетки плавателни съдове от края на XVIII и целия XIX век, уточни проф. Иван Христов.
Той благодари на д-р Драгомир Гърбов, сътрудник на Центъра за подводна археология в Созопол, за ценните консултации относно новооткритите корабните артефакти.
Част от брашпила на потъналия кораб
СНИМКИ: Тодор Димитров, НИМ
Откриването на останките на кораба е важен резултат от дейността на подводната експедиция. Той попада в категорията културна ценност по смисъла на Закона за културното наследство на Република България (Чл. 7. (1); Чл. 53). Те са материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, което е от значение за индивида, общността или обществото и има научна или културна стойност. Следва те да бъдат съхранени и проучвани съгласно Конвенцията за опазване на подводното културно наследство (Convention on the Protection of the Underwater Cultural Heritage), приета на 2 ноември 2001 година от Генералната конференция на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО).
Подводно културно наследство означава всички следи от човешко съществуване от културен, исторически или археологически характер, които са частично или изцяло, периодично или постоянно под вода в продължение на поне 100 години, като например: плавателни съдове, самолети, други транспортни средства или части от тях, техният товар или друго съдържание, заедно с археологическите и природните им находки.
Координатите на новооткрития потънал кораб са предадени на представители на Гранична полиция, които извършват наблюдения на българската черноморска акватория и пресичат всякакви опити за разграбване на археологически паметници под вода.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
