Стратегическите умения и непоколебимата отдаденост на каузата наимперията превърнаха Аеций в легендарна фигура
Всеизвестно е, че Силистра играе важна роля в историята на Римската империя, а по-късно и на Византия.
В дунавския град се открояват късноантична римска гробница, турската крепост Меджиди Табия, Художествената галерия, крепостната стена Дръстър, железопътната гара и др. А знаете ли къде е роден "последният римлянин"?
Някои ще си припомнят, други пък с изненада ще научат че: да, той се е появил на бял свят именно в Силистра.
Флавий Аеций, роден през 395 или 396 г. в Силистра, е римски военачалник от последните десетилетия на Западната Римска империя.
"Последният римлянин" е играл ключова роля
в защитата на Западната Римска империя от различни нашествия през целия си живот.
Аеций оглавява имперската армия през 429 г., след като вестготите разграбват Рим за първи път. В продължение на 25 години той успешно отблъсква варварските набези над владенията на Западната Римска империя, служейки като фактически лидер на империята по време на император Валентиниан III. Най-известната му победа е над Атила в битката на Каталаунските поля през 451 г.
Въпреки многобройните си военни успехи, Аеций е убит от император Валентиниан III през 454 г.
Биографията на Аеций подчертава неговата роля като един от последните велики римски военачалници, който се бори да защити и съхрани Западната Римска империя от многобройни заплахи. Неговите стратегически умения, лидерски качества и непоколебима отдаденост на каузата на Рим го преврнъщат в символ на съпротивата срещу силите, които в крайна сметка доведоха до упадъка на древната цивилизация.
Аеций е роден в Дуросторум (днешна Силистра) в провинция Долна Мизия, която тогава е била част от Римската империя. Син е на началника на конницата (magister equitum) Флавий Гауденций, майка му е потомък на знатен богат род от Италия.
Още докато Аеций е невръстно дете, неговата майка урежда брака му с дъщерята на вожда на вестготите Аларих I, Аталарих. Този брак, макар и политически мотивиран, осигурява на Аеций достьп до двора на вестготите и му позволява да развие силни връзки с различни германски племена.
През 408 г. Аларих т убива предводителя на войските Стилихон и изисква от император Хонорий да плати данък и да размени заложници с вестготите. Аеций, който вече е живял три години при тях, е избран да бъде един от заложниците. По време на престоя си при вестготите той научава техния език, обичаи и военни тактики, което от своя страна по-късно се оказва безценно за кариерата му.
След завръщането си в Рим, Аеций става телохранител на император Хонорий. А след неговата смърт през 423 г., "последният римлянин" служи на новия император Йоан. Но тъй като не е признат от Източната Римска империя (Византия) той търси помощ от Аеций, за да се противопостави на нахлуването на хуните, водени от Атила.
Йоан изпраща Аеций с голяма сума злато при хуните, надявайки се, че тяхното присъствие ще помогне за защитата на Италия. Хуните, които познават Аеций от времето, когато е бил техен заложник, го приемат топло и той скоро установява близки отношения с техния вожд Ругила. По-късно Йоан е убит от своя приближен Бонифаций, който след това се обявява за император. Бонифаций подозира Аеций в измяна и го обвинява в заговор с хуните. За да се защити, Аеций бяга при тях, а те го приемат като гост.
По-късно през 429 г. вестготите, водени от Аларих II, отново нападат Рим. Аеций, възползвайки се от връзките си с хуните, успява да ги убеди да помогнат на Рим.
Те нахлуват в Италия и побеждават вестготите в битката при Аквилея през същата година.
След две години Аеций се заврьща в Рим и се жени за Пелагия, вдовицата на генерал Бонифаций. През 432 г. той е назначен за военен магистър в Галия, където прекарва по-голямата част от кариерата си. Там той успешно се бори с различни германски племена, включително с бургундите, келтите в Арморика и багаудите. Той успява да сключи мирен договор с вестготите, слагайки край на продължаващите от десетилетия конфликти между двете сили.
Една от най-славните победи на "последния римлянин" е при Каталаунските полета. През
434 г. Аеций е извикан обратно в Рим, за да се изправи срещу нарастващата заплаха от Атила, който е вожд на хуните. Две години след това Атила нахлува в Галия и Аеций събира коалиция от алани, визиготи, франки и други германски племена, за да се изправи срещу него. Въпреки подготовката Аеций успява да победи Атила в битката при Каталаунските полета през 451 г.
След смъртта на Атила, Западната Римска империя изпада в състояние на гражданска война, като различни претенденти се борят за контрол над трона. Аеций, виждайки възможност да възстанови контрола си над империята, се опитва да договори съюз с остготския крал Валамир. През 454 г. Аеций успява да убеди император Валентиниан III да се ожени за дъщеря му Гала Плацидия, надявайки се, че това ще му осигури влияние върху трона. Въпреки това, Валентиниан III, страхувайки се от нарастващата власт на Аеций, нарежда убийството му по време на аудиенция в двореца.
Смъртта на Аеций бележи края на една епоха за Западната Римска империя. Само две десетилетия по-късно тя пада под натиска на варварските нашествия, като последният римски император Рому Август е свален през 476 г. сл. н. е. от германския крал Одоакър.
Въпреки падането на Западната Римска империя, наследството на Аеций продължава да живее. Като един от последните велики римски военачалници, той се превърна в символ на съпротивата срещу силите, които в крайна сметка доведоха до упадъка на древната цивилизация. Неговите стратегически умения, лидерски качества и непоколебима отдаденост на каузата на Рим го превърнаха в легендарна фигура в историята.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
