Чували ли сте за Желязната вода в Брезник? Това е едно от големите чудеса на Пернишко. Лекува кожни болести и в царска България лековитата течност се е бутилирала и изнасяла.
Минералният извор Желязна вода се намира в местността Бърдото, край град Брезник. Минералната вода на извора се състои от 23 съставки. Тя действа благоприятно на човешкия организъм и дори се използва за лечение на някои болести. По-късно е установено, че помага и при лечение на болни животни. Минералната вода от извора Желязна вода е единствена по рода си в България.
Минералната вода от местността „Лесков дол“ е известна от векове на брезничани като „светената вода“. На шипковия храст над кладенеца слагали различни парцали и хвърляли пари в самия кладенец. С богатия си минерален химичен състав и ценните си физико-химически и физиологически свойства, железният минерален извор в Брезник притежава лечебни свойства. Водата му е богата на железни и сулфатни йони, подходяща за лечение на желязо-дефицитна анемия, стомашно-чревни, чернодробни и кожни заболявания (екземи), разказа началникът на Държавен архив-Перник Станислава Георгиева.
За пръв път водата е изследвана от химика Найденович през 1893 година и 1906 година, а преди Балканската война (1912-1913 година) местния доктор Михаил Васев прилага водата в Прогимназията като дава на учениците по една или две чаши дневно.
През 1907 година по инициатива на доктор Михаил Васев чрез Министерство на търговията изпращат три дамаджани с желязна вода и преведен на френски език анализ на качествата и от извора „Лесков дол“ на Лондонското изложение за природни богатства. Там водата е наградена с диплом и златен медал, добави още Станислава Георгиева.
През 1928 година дирекция “Природни богатства” при Министерство на търговията за първи път каптира водата и я отвежда в чешма. През периода 1929-1932 година по инициатива на Борис Кафеджийски и с помощта на местни жители се прави малък циментов открит басейн. През 1937 година брезнишкия адвокат Михаил Георгиев създава инициативен комитет за популяризиране на свойствата на брезнишката минерална вода. Започват редица научно-изследователски проучвания на качествата и – експериментални с животни, и клинични с хора. ”През 1938 година по инициатива на Асен Калев се изпраща желязна вода в херметически затворени бутилки в Централния балнеоложки институт в Бреслау, Германия (днешен Вроцлав, Полша). Въпреки факта, че бутилките пътуват 19 дни и водата е окислена, анализът показва, че съдържа 145 железни йони на литър. Брезнишката минерална вода принадлежи към сулфатно-железните води и в сравнение с други води, които съдържат много повече желязо, има изразен метален и стипчив вкус. Водата се влияе от външните условия и по-специално от кислорода и от излагането на светлина. За да се запази в бутилиран вид е необходимо да се стабилизира с витамин “С” или винена киселина.
Богата е на желязо, лекото и утаяване не е пречка за приемането и не намалява лечебната и стойност. Въпреки че запазва свойствата си чрез стабилизиране, най-добър лечебен ефект се получава при ползването и по възможност в прясно състояние направо от извора.
В периода 1937–1940 година се създават редица статии и се изнасят доклади за лечебни свойства на желязната вода от професор Ватев, доктор Дайски, професор Велинов, който я прилага при лекуване на анемично болни при клинична обстановка. Последните изследвания показват, че брезнишката минерална вода съдържа 23 вида съставки – най-много сред българските минерални води, които и придават още по-голяма стойност и ценност като лечебна минерална вода и разширяват показанията и за лечение и профилактика извън нейното известно и утвърдено действие като антианемично средство.
С Указ на Цар Борис III се отстъпва от държавата на брезнишката община землището и местността “Лесков дол” и “Гъсто трънье”, както и държавните минерални извори. Указът е издаден през 1940-та година. В същия период водата е отдадена чрез концесия на Йосиф Любенов. Водата се е бутилирала в стъклени бутилки, които са се извозвали с магарета. Тя е продавана през Батановци (Темелково) и е достигала до пазарите в цялата страна. През периода на Втората световна война брезнишката минерална вода се изнася за Африканския корпус на германската армия.
Благодарение на минералната вода град Брезник става курорт през 1946-та година. В архивите се пази списък на обнародваните в “Държавен вестник” курорти в страната. Брезник е бил под номер 104 от общо 112 обнародвани курорти.
“Има информация, че около 1957-а година е изграден почивен дом, в който са се лекували миньори. Във фонда на Михаил Георгиев е запазена книга, която се е съхранявала в този почивен дом. В нея летуващите са описвали своите впечатления от леченията си с желязната вода. Това е и периодът, в който са правени много опити не само върху хора, но и върху животни за лечебните свойства на водата. Лекувани са предимно кожни болести.”, каза още Станислава Георгиева. През 1962 година Брезник е утвърден официално като курорт и е издадена инструкция за начина на употреба на желязната минерална вода за лечение чрез пиене.
Последният човек, който е отговарял за извора на желязната вода и нейното бутилиране е бил Николай Тодоров. Негова снимка от 70-те години на миналия век също е включена в изложбата. Фотосът е предоставен от архивите на Общински исторически музей-Брезник.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
