Късмет, случайност и дълги проучвания вадят на бял свят уникалните сервизи и бижута
Съкровищата са онези уникални предмети от злато, сребро, скъпоценни камъни, които са развихряли въображението, палели са страсти, ставали поводи за престъпления и създаване на книги и филми. Търсени или откривани случайно те са цел за забогатяване или безценен източник на информация за културата и историята на един народ.
По българските земи са се кръстосвали още от древността пътищата на различни цивилизации и всяка от тях е оставила частица от съкровищницата си в тях.
За по-голямата част трябва да благодарим на траките, известни с дарбата си да създават истински произведения на изкуството от злато и сребро – предмети ценни не само със стойността на благородните метали, от които са направени, но и със значението на информацията за света и континента, на който живеем.
1. Страх от проклятието на Панагюрското злато
Безспорно, когато говорим за съкровище, първата мисъл е за Панагюрското злато.
Историята на тримата братя Павел, Петко и Михаил Дейкови, които докато на 8 декември 1949 г. работили заедно в района на фабриката за плочки до жп гарата на град Панагюрище и случайно попаднали на уникалната находка, е добре известна.
Честност, страх от проклятие или мисълта, че съкровището в онези години на практика е непродаваемо, ги спират да запазят ценните предмети за себе си и предават артефактите на държавата. Златните предмети са девет с общо тегло от 6,165 кг. - фиала, амфора, два ритона с глави на елен, ритон с козел, три канички с богини и ритон с глава на овен. Амфората е толкова впечатляваща с красотата си, че се превръща в символ на българската тракийска култура.
2. Бижутата от Хотница
Съкровището от Хотница остава в историята като едно от най-магнетичните. Състои се от 39 халки с различен диаметър, една спираловидна гривна и 4 пластини. Откива го археологът Никола Ангелов през 1957 г. Поводът да започнат разкопки са многото глинени предмети, които местните хора намирали, докато обработвали нивите си. Така през 1956 г. археолозите попаднали на останки от 20 жилища от времето на каменно-медната епоха, а многото непогребани скелети говорели, че селището е станало жертва на толкова внезапно и унищожително нападение, че хората не успели да избягат. Явно целта не е била плячкосване, защото археолозите откриват уникални за света предмети и медни сечива. Най-голямата изненада обаче били откритите 44 златни предмети с общо тегло 312 грама. Чистотата на златото от 21-22 карата отговаря приблизително на състава на златоносните пясъци в България.
През 2000 г. разкопките на селищната могила са подновени и археолозите откриват още 5 златни предмета - 3 кръгли идола и две спирали.
3. Бадемите на жреците
Вълчитрънското съкровище е открито случайно от двама братя на 28 декември 1924г. докато работили на лозето си в близост до плевенското село Вълчитрън. Мъжете открили 13 съда с тегло 12,5 килограма чисто злато - седем с формата на похлупаци с различни диаметри, един наподобяващ кантаросовиден кратер със силно издължени и извити настрана дръжки с тегло от 4,5 килограма, четири дълбоки чаши и трилистен съд, съставен от три бадемовидни части, свързани помежду си с тръбички и обща тройно разклонена дръжка, така че да образува система от скачени съдове.
Съкровището е датирано към XVI-XII век пр.н.е. и се предполага, че съдовете са използвани за религиозни ритуали, изпълнявани от тракийските царе-жреци.
4. Сфинксове и лъвски глави
През 1953г., в близост до Луковит, местен орач случайно изравя 15 сребърни съда – 6 чаши, 5 фиали и 4 кани. Открити са още 3 непълни гарнитури от конски амуниции, изработени от миниатюрни правоъгълни и триъгълни плочки. Върху тях, с изключителна прецизност, са изработени изображения на лъвски и човешки глави, както и на сфинксове. Сред находките са още 3 юзди и 3 железни топки. Съдовете са украсени с палмови листа, лотосов цвят, бадемови плодове и ловни сцени на конник, тъпчещ лъв и лъв, нападащ елен. Предметите носят почерка на различни майстори тъй като се се забелязват няколко стилови, сюжетни и композиционни направления в изработката им.
5. Сервизът на цар Котис
Със своите 165 сребърни съда Рогозенското съкровище е едно от най-значимите антични съкровища открити в Югоизточна Европа.
И това съкровище е открито случайно, докато през есента на 1985 г. мъж от с. Рогозен копае канал в градината си. На малка дълбочина с изненада открива 65 сребърни съда и веднага съобщава за имането. Само след дни археолозите от историческия музей във Враца доц. Богдан Николов, Спас Машов и Пламен Иванов пристигат в селото и започват разкопките, при които откриват едно от най-големите антични съкровища в Европа.
На 6 януари 1986 г. тримата археолози разкриват втората част от съкровището, състояща се от сто съда, събрани накуп. Намират ги само на 5 м от мястото, където е закопан първият дял.
Всички изследователи са категорични, че Рогозенското съкровище е събирано от няколко поколения тракийски царе между края на VI и IV в. пр. Хр. и е било семеен сервиз. Върху някои от предметите се четат имената на Котис и Керсепблепт.
6. Уникалната колесница
През есента на 1965 г. уникална тракийска колесница спира строежа на жилищен блок в центъра на Враца. Багеристът, попадал случайно на нея, се обажда за находката и разкопките започват веднага. Открити са три гробници с ценни, ювелирно изработени предмети, колесница с 2 впрегнати коня, ритуално убити по време на погребението, посребрена юзда и сребърни апликации, части от украсата на конската сбруя, останките на млада жена без украшения, за която се предполага, че е прислужница, ритуално умъртвена заедно с господаря си. Намерен е и скелет на младо момиче със златен венец, наподобяващ лаврови клонки от чисто злато, масивни златни обеци, изящно украсени с фигурки на сфинксове и растителни орнаменти, 47 златни апликации върху и около главата и огледало в лявата ръка. До нея били открити останките на мъж, воин, заедно с въоръжението му - наколенник с много богата украса, 88 върха за копие, меч и бронзов шлем. В третия гроб, частично ограбен в древността, били открити скелети на мъж и жена, погребани с красиви златни съдове.
7. Най-старото злато
Златото на Варненския праисторически некропол разказва за древна цивилизация, съществувала преди около 6500 години. През 1972 година при изкопни дейности, отново багерист започва да открива златни предмети, медни и кремъчни сечива. Археолозите, които пристигат се натъкват на огромен некропол от V в.пр.н.е. Гробовете са повече от 300, а в тях са открити над 22 000 изящни предмета, от които над 3000 са златни. В тях намират също медни и висококачествени кремъчни сечива, бижута, керамика, остриета от обсидиан и мъниста.
истинската находка обаче е гроб номер 43, където археолозите откриват останките на мъж, погребан с несметни богатства. Мъжът, станал известен като Варненеца, е положен в земята с владетелски скиптър и обвивка от масивно злато върху пениса си. Знае се, че траките вярвали, че истинският живот започва след смъртта затова и се стремели подобаващо да изпратят близките си така, че да не им липсва нищо в отвъдния свят.
8. Любимата находка на Людмила
През 1979 г. археологът Георги Гинев се натъква на каменен гроб докато проучва една от тракийските могили в търговищкото село Кралево. Когато от некропола започват да “излизат” златните предмети, разбира, че в разкопаната земя почива тракиец от царско потекло. Наред с находките от чисто злато, археологът намира и амфора от о. Тасос от 265 г. пр. Хр.
Съкровището наброява 47 златни предмети, керамични съдове - амфора, кана и чаша, погребален венец от глина с позлата, бронзова брадва, сребърен нагръдник, украсен с две дървета на живота, две златни обици с лъвски глави и две масивни гривни във формата на змии, изработени от сребро, начелник и 36 златни апликации. На две от апликациите са изобразени грифони, а на други четири – Херакъл с лъвска кожа на главата.
След откриването на съкровището то било изложено две седмици в центъра на Търговище без охрана, за да му се порадват жителите на града. Много бързо след това, по нареждане на Людмила Живкова, то заминава за Националния исторически музей.
9. Изящните ритони от Борово
За съкровището от с. Борово се предполага че принадлежи на одриския цар Котис. Открито е през 1974 г. в гетски могилен некропол, за който се предполага, че е на разрушената от земетресение столица Хелис, а в гробовете са открити сребърни предмети от IV-V в. пр. Хр.
Съкровището е от пет красиви и изящно изработени съда – купа, каничка ритон и други три ритона с изображения на бик, кон и сфинкс. Най-интересна е сребърната купа, на чието дъно е намерена запоена златна пластина със сцена на лъв, който напада кошута. Ръбът й е позлатен а дръжките са с митични сатири На два от ритоните са открити надписи на гръцки език с името на Котис от Беос, което предполага, че гробът е именно на одриския цар.
10. Приказката от Летница
И откриването на съкровището от Летница става случайно. Построяването на нов овчарник става причина през 1963 година работници от селското стопанство в село Летница да попаднат на уникална находка. На дълбочина 50-60 сантиметра те откриват бронзов съд обърнат с устието надолу, а в него имало много малки сребърни предмети, отчасти с позлата, които си поделили. Очевидец на откритието станал местният лекар, благодарение, на когото уредникът на музея в близкия град Ловеч по-късно събрал артефактите. Сред сребърните предмети са дребни пластини, използвани в конските амуниции от IV-ти в. пр.Хр. , Находката съдържа и една добре запазена юзда. Интерес предизвиква илюстративния цикъл за подвизите на героя изграден от група пластинки, които е представен като конник побеждаващ мечки и вълци или да хвърля копие следван от слугата си. Археолозите са категорични - плочните представят разказ за посвещението на героя.
11. Скъпоценностите на цар Иван Шишман
Все още се спори едно или две са съкровищата, открити край Никопол. През 1915 г. в лозе в местността Харманлъка близо до град Никопол, е открито медно котле, пълно с богато украсени сребърни тасчета, лъжици, части от апликации за колани, обеци, гривна и монети. През 1917 г. близо до средновековната крепост са открити още 261 сребърни монети, а през 1971 г. съвсем случайно е изровен още един меден котел, само на няколко крачки от мястото на първата находка. В него са скрити златни наушници и гривни, сребърни торкви, огърлици, и повече от сто копчета с различна форма, някои с гнезда за стъклени или емайлови инкрустации. Намерени са още сребърна чаша, сребърни тасчета, лъжици и кюлчета, елипсовидна позлатена купа с бордюр, златни и сребърни монети. Разликата в годините между двете открития, дават повод да се говори за две отделни съкровища.
По-голямата част от предметите са от 13-14 век и са произведения на местни майстори. Предполага се, че съкровището е заровено от знатни българи при османското нашествие.
Според друго предание, българският владетел Иван Шишман успял да избяга от завоевателите и прекарал последните си дни в Кайлъшкия каньон, където сложил край на живота си. Съкровището било укрито в близкия манастир „Свети Георги” като монасите дали обет да го пазят докато българският народ отново бъде свободен.
12. Древният гердан
Случайна среща през 2004 г. на двама археолози от НИМ с жена от село Дъбене станала причина да се открие Дъбенското съкровище. Двамата специалисти с изненада видели на врата на жената да виси изящно изработена древна огърлица. Тя с охота им разказала, че е подарък от мъжа й, който я намерил, докато орал нивата. Съпрузите дори не подозирали колко старо и безценно е украшението и посочили на археолозите мястото на находката.
В последствие са открити 21 000 златни елемента, като най-значим сред тях е златно-платинен кинжал, който завършва не с остър връх, а със заточена равна част.
Съкровището е датирано към 2500-2000 година пр. Хр. Археолозите все още не са единни в мнението си дали произходът му е тракийски или прото-тракийски.
13. Маската на Терес
Маската на Терес - това уникално златно богатство е открито също през 2004 г. в Долината на тракийските царе. Находката е от могила до град Шипка, наречена Светицата. Златната маска на тракийския цар Терес е от V в. пр.н. и тежи 673 гр.. Смята се, че е принадлежала на владетеля на Одринското царство Терес. В съкровището му има още уникален златен пръстен-печат, както и броня от бронз.
Те са открити при разкопки по време на експедицията „Темп“, която разкрива тайните на Долината на тракийските царе. Днес маската се намира в Археологическия музей в София.
14. Единственият по рода си накит
Къпиновското златно съкровище излиза наяве през май 1987г., когато булдозер започнал да заравнява земята в Килифарската котловина, за да направи зеленчукова градина.
Още в първите дни на разкопките екипът попаднал на апликации и един разкъсан, но невероятно красив златен накит, позлатен киликс и сребърна фиала. Накитът е истинско произведение на изкуството и представлява златна верижка със сложна плетка, с окачени 10 обемни жълъда, два бадема, една амфора във вид на овнешка глава с розета и завършва със закопчалка. До момента няма открит друг подобен накит в тракийския и гръцкия свят.
Много красив е и сребърният киликс, чиято скъпа изработка показва, че е бил притежание на местен владетел.
Сред останалите предмети са сребърна фиала с изобразени лъчи на дъното, голям бронзов котел, бронзова кана ойнохое, апликации от конски амуниции, стрели, няколко рисувани гръцки вази, които са били ритуално разбити непосредствено преди натрупването на могилата. Предметите са от IV в. пр. Хр., днес къпиновското злато се пази в трезор.
15. Богатството на Велики Преслав
Преславското съкровище и до днес е една от най-богатите и бляскави находки от българското Средновековие.
През 1978 г. оран на нива става причина за откриването на повече от 170 златни и позлатени украшения, включително златна диадема, огърлици, медальони, обеци, пръстени, плочки от 14 и 22-каратово злато, златни и позлатени апликации и копчета за одежди, монети и сребърни предмети, При изработката на предметите са използвани различни техники, включващи вграждане на перли, аквамарин, планински кристал и други скъпоценни камъни, гранулация и ювелирна техника на клетъчен емайл, която не е известно да е прилагана в България, но е била широко използвана в Константинопол.
Едно от бижутата е изящната златна огърлица с лика на Молещата се Богородица. Историците предполагат, че е била изработена за сватбата на византийска принцеса Мария Лакапина с цар Петър I, а съкровището е било част от нейната зестра или сватбен подарък.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
