Липсата на сплотеност води до изчезване, казва в специално интервю за вестник СТАНДАРТ най-големият траколог проф. Иман Маразов
- Не бива да допуснем изчезването на тракийския мит за безсмъртието
- Кукерите пазят тайните на траките
- Бъдещето не е отпред. То е отзад. Това е нашият път, по стъпките на нашите прадеди.
- Дионис е идващият бог, който чупи стереотипите и носи новото начало
- Тракийските царе са печелили от дарове, повече отколкото от данъци
- Александър Македонски може да е умрял след ритуал по надпиване с тракийско вино
Един от най-големите траколози у нас проф. Иван Маразов, световно известен изкуствовед и културолог, бе гост в Епизод 4 на подкаста на "Стандарт" "Чудесата на България".
ВИЖ ОЩЕ: Епизод 4! Проф. Иван Маразов: България е в плен на раздора заради проклятието на траките
Главният редактор на "Стандарт" Славка Бозукова направи с него ексклузивно интервю за тайните на Орфей и Дионис, за световния принос на великата тракийска цивилизация и причините тя да изчезне.
Епизод 4 беше излъчен на 17 януари 2024 г.. Може да го гледате в секция "Подкаст" на агенция "Стандарт" (www.standartnews.com), както и да се абонирате за You Tube канала на "Стандарт" (www.youtube.com/@Standart-News), където са всички епизоди на "Чудесата на България".
Проф. Иван Маразов е възпитаник на Института "Репин" в Санкт Петербург. Доктор по изкуствознание от 1976, доктор на науките - от 1986. Носител е на наградата на СБХ за критика 1975, за изкуствознание - 1985 и на наградата на БАН за изкуствознание - 1996. Член е на Флорентинската академия "Медичи" 1988. Директор на Института по изкуствознание (1988-1991). Бивш министър на културата, бивш кандидат за президент на България.
През 2012 г. проф. Иван Маразов е удостоен със званието "Почетен професор на Нов български университет" за дългогодишната му работа за изработване и утвърждаване на програмите на департамент "Изкуствознание и история на културата".
Урежда изложби на тракийското изкуство в Япония и САЩ. Автор на най-значимите трудове, свързани с тракийската цивилизация, сред които "Мит, ритуал и изкуство в древна Тракия" и "Тракийският воин". Тази седмица бе премиерата на последния му труд - петтомника от поредицата "Мнемозина".
- Проф. Маразов, нека започнем нашия разговор с митологията. Казвате, че тя събира мъдростта от вековете. Как възниква един мит и кога си отива?
- Митологията е мироглед. Обяснява на човека как е възникнал светът, как различните субстанции в света си взаимодействат и какво е мястото на човека в него.
- Мит означава разказ.
- Да - за света и мястото на човека в него. Митът е начин на мислене. Дава знание, увереност, стабилност. Той съществува, когато хората вярват в него. В по-ранните изследвания митологичното мислене се определяше като примитивно, което рязко се отличава от нашето рационално мислене днес. Но митологичното мислене е характерно и за нас. Спомнете си само в колко митове сме били накарани да вярваме. Но митът, за съжаление или за радост, днес изчезва много бързо, тъй като човек престава да вярва в него.
- Повече от 60 години изучавате митовете за траките. Кой е митът за тях, който не трябва да изчезва?
- Митът за безсмъртието. Траките са вярвали, че това, което представлява човекът, не изчезва след смъртта му. Древните индоарии са казвали: човешкото тяло е като змийска кожа, която остава върху мравуняка. А душата е това, което преодолява нашия свят и отива в друг свят, който, както Залмоксис твърди, е много по-добър и много по-щастлив от нашия.
Орфизмът проповядва умерено поведение, без зло. Ние трябва да се грижим повече за душата, отколкото да се предаваме на инстинктите на тялото.
- Влязохме в света на орфиците. Вярно ли е че, съвременните са кукерите - не само като носители на идеята за безсмъртието, но и като силата, която пози доброто и гони злото?
- Точно така. В този момент душите, тоест кукерите, идват от отвъдното в нашия свят. Пребивавайки тук, те вземат лошото и го изгонват, което е проява на древно тракийската ритуалистика.
- Защо Орфей сякаш не е актуален днес, защо не чуваме песните му?
- Навремето още в един японски сборник публикувах студия "Тракия между Арес и Орфей".
- ... Арес, като бога на войната...
- Да и Орфей като представител на светлината. Може би не чуваме песните му, защото са заглушени от звънтенето на мечовете на Арест. А днес действително живеем в много страшно време. Обикновено разглеждаме Орфей просто като музикант. А и в самата гръцка цивилизация той е човекът, основал мистериите. Това са местата, където се дава знанието, където се създава тайното познание. Всички гръцки мистерии са основани от Орфей или от негови последователи.
Знаете ли, бъдещето не е отпред. То е отзад. Това е нашият път, по стъпките на нашите прадеди.
- Когато говорим за разделението между Арес и Орфей, нека Ви попитам - днес само Богът на войната ли ни управлява или Ирида, Богинята на раздора, е по-силна при нас в този момент.
- Може би това е наследство на траките.
- Казвате, че колкото и да е велика една цивилизация, тя загива, когато е подчинена на вътрешни раздори. Това ли се е случило с траките?
- Да. Още Херодот казва, че траките са най- големият народ след индийския. И ако бяха единни, те щяха да бъдат много по-силни.
- Защо траките са живеели разделени на толкова много племена и никога не са пристъпили към обединение?
- Имало е опити за обединение, но те са били насилствени. Нямало е представа за един народ траки. Дори в античната литература "траки" като обобщаващ термин се появява много късно. Всички те са били обозначавани като племена - одриси, гети, кикони, бистони и така нататък. Липсата на сплотеност винаги води до изчезване. Последните ни сведения за траките са някъде от VI век. И това е , разбира се, последствие от римската колонизация, от това, че траките не са имали писменост и вече не са имали държава. Без държавност народът загубва своята идентичност.
- Да разбира ли, че вече 25-30 века не можем да се отървем от проклянието на траките с раздора?
- Предполагам, че това не е само на генетично равнище. А се дължи и на политиките, които се избират в течение на нашата история и на нашето съвремие.
- Къде всъщност е гробът на Орфей - там в Левитра, в подножието на Олимп, или на Татул край Момчилград, където всяка година правят невероятни тържества в нощта на Орфей.
- Подобни тържества са необходими. Това за мен е един мит. Гробът е на равнище митология - въображаемо място, което може да бъде навсякъде. Митът разказва, че в Левитра е главата му, която продължава да пее и да дава предсказания, дори отделена от тялото. Разбира се, археологически ние не можем да свидетелстваме дали това е гробът на Орфей или не. Но всяка нация има нужда от митове. Всяка нация има нужда от легенди, които да защитават нейната национална идентичност. Затова Приветствам всяко ново намиране на гроба на Орфей - още една точка, която може да стане сакрална в нашето съвремие.
- Богът, за който най-много сте писал, е Дионис. Защо е толкова важен като символ за всички нас?
- Дионис е изключителна фигура. За мен наред с Аполон Дионис е най-големият бог в гръцката митология. Той е незаконен син на Зевс. Което означава, че трябва да се държи именно като незаконен син - да нарушава нормите: социални, културни, брачни и т.н., за да установи своята религия. Той е идващ бог. Поради това много често е изобразяван като агресивен бог. Той е чуждият, който трябва да донесе новия ред.
- И все пак той остава в нашето съзнание от една страна като бога на прорицанията, а от друга като бога на виното и на лозята, които всички почитаме. Вярно ли е, че тракийското вино е било много по-гъсто от гръцкото?
- Гърците много са почитали тракийското вино. Този мит идва от Одисей. Когато помогнал на тракийския цар Марон да победи циклопа, получил като дар седем мяха вино. Самият Омир възклицава, че питието е божествено. И сигурно е било така.
- Какво е било виното за тракийските царе? Вярно ли е, че самият Александър Македонски е умрял вследствие на ритуала по надпиването?
- Да, има такива хипотези. Това е част от мъжката идеология. Колкото повече можеш повече да понесеш, толкова по-голям мъжкар си. Александър винаги се е смятал за много издържлив пияч. Дали е починал от виното, или са му сложили нещо в чашата, е отделен въпрос. Но да, има такава информация и от съвременници на Александър.
А виното на траките - както и сега, събира. Тракийските царе са имали голяма "социална институция" - царския пир, на който са били канени само избрани хора. Те се разполагали около масата според техния ранг.
- Вярно ли е, че ако някой подари подарък на тракийския цар, той задължително трябва да му отвърне с още по-голям?
- Да, обезателно. Това е в природата на дара. Той трябва да бъде реципрочен, иначе става унищожителен. Между другото, само от дарове тракийският цар Ситалк печели толкова, колкото и от събирането на данъци. Така, че да, това определя характеристиката на тракийския двор. При това самите гърци са казвали, че докато персийският цар раздава подаръци, тракийският цар събира подаръци.
- Кой за Вас е най-емблематичният тракийски цар?
- Безспорно Котис I.
- Чието име стои на Боровското съкровище.
- Да. Той не само е успял да увеличи одриското царство, създадено от Терес. Успял е да се противопостави на атинската колониална кампания. Защото той самият се е смятал за син на Аполон - мистериален син на бог Аполон. От друга страна името му повтаря името на една велика тракийска богиня - Котито. Тоест, той извежда родословието си от самите богове, което е характерно за малко по-късните елинистически владетели. В Тракия тази идеологическа система, която наричаме елинизъм, е започнала по-рано, именно поради това, че тук е имало много силна царска власт.
- Как се е държал с елините?
- Знаете ли, мечтая да видя български управник, който може като Котис да отговори на всички, които се опитват отвън да управляват България. Когато му казали, че атиняните са го направили гражданин на Атина, което е много голяма чест по онова време, той отвърнал: "Да, и аз им давам правата на своето племе". Тоест, той е имал самочувствието на велик цар. Ето, за мен такива политически фигури са от изключителна важност. Освен това той оставя, разбира се, и много голямо културно наследство.
Траките не са имали писменост, не е имало необходимост от писмо. Използвали са гръцките букви. Но домашният, истински език на траките, е тракийското изкуство.
- Бил сте организатор на десетки изложби на тракийски съкровища зад граница. Какво всъщност харесват чужденците и защо не успяваме да ги доведем тук да ги видят?
- Нека да ви дам един пример. Когато през 96 -та година дойде от Америка организаторката на тамошната изложба, тя ми каза, че всички искат тракийската култура. Средновековната не им прави такова впечатление. Тракийските съкровища са невероятно изкусно изработени. Когато се открива изложба по американските стандарти, там трябва да има музейни копия, които се продават. Това е реклама. Но българската страна отказа да се правят такива копия, защото, видите ли, това унижавало много високата тракийска култура. И какво стана? Тъй като не разполагаха с тракийски музейни копия, продаваха златото на цеките.
- От една страна всички се прекланяме пред тракийската цивилизация, Вие я наричане най- конвертируемата част от българската история, а в същото време неглижираме специалността тракология. Кои са учените, които ще пренесат паметта?
- Задавате ли болезнен въпрос. Бях до проф. Александър Фол, когато той създаваше тракологията. Две години, след като направи института, имахме много млади учени от Европа и от Америка, които се занимаваха с древна Тракия.
- Какво стана с младите хора?
- Една част от тях продължават да работят тук, други отидоха на Запад. Но именно това поколение, което сега е на 65, 67 години, стана гръбнакът на нашата тракология. Сега, за съжаление, заплатите са малки. В музеите са просто унизителни. Предлагах на едно момче от един провинциален музей да участва в моя програма по тракология. Той каза: аз ще ходя да работя в полицията, защото там ще получавам два пъти по-голяма заплата. Не мога да се оженя, ако продължавам да работя в музей.
- Сега нали има безпрецедентно вдигане на бюджета за култура, ще има и пари за културно наследство. Обещават на музеите вдигане на заплатите втора поредна година. Това ще привлече ли туристите към музеите?
- Това е трудна работа. Ще се върна в Щатите. Тогава президентът Петър Стоянов дойде на откриването на изложбата и с него в самолета имаше стотина бизнесмени. На лекциите в огромна зала от 600-700 места идваха хора и питаха как могат да дойдат в България, за да видят всички тези паметници. И тогава си помислих как нито един от тези бизнесмени не се сети да сложи едно бюро и да записва желаещите да дойдат на културни екскурзии в България. Привличането на туристи от една страна е наследството, което изучаваме. От друга - бизнесът трябва да е подготвен.
- Идеята за Бранд България именно е това: по някакъв начин да превърне това богато наследство в основата на културно-исторически туризъм и всички съпътстващи форми натуризъм: балнео, спа, екологичен, за да направим един модерен разказ за България, за успехите на България. Какво трябва да влезе в този разказ? Как да разкажем България?
- Всички играчи трябва да си сътрудничат. Да се свикват научни конференции в България, да се пращат нашите учени на конференциите в чужбина. Защото с нашите заплати ние не можем да си платим едно такова участие. Това би съдействало за по-голям интерес. Миналата година бях в Белград на една международна конференция по проблемите на митологията. И всички се учудиха, защото за пръв път чуха за Тракия.
- За пръв на Балканите чуха за траките?
- За пръв път имаше участие, на което се говореше за тракийската култура. Е, ако не бях си позволил лукса да отида за 4-5 дни в Белград, никой нямаше да е чувал за траките. - Като бивш министър на културата, ако трябва да се обърнете сега към настоящия министър на културата, какво бихте му казали за културното наследство? Какво да направи?
- Първо искам да му благодаря, защото министерството подкрепи последната ми книга. Това се случва за пръв път в моята практика. Моят апел е да превърнем тракийското наследство в жива култура - който дойде в България да може да посети културни маршрути, да опознае Тракия. Може да се говори и с гръцките министри, и с румънските за съвместни турове. Да обединим усилия за една програма пътуване към безсмъртието или пътуване към вечността, защото ролята на гробния живот е, че точно това - портал към вечността.
- Благодаря Ви. Ние в рамките на "Общество културно наследство" и "Чудесата на България" предвиждаме организирането на балкански форум, който да бъде посветен на "Чудесата на Балканите". Взаимодействието може да доведе до общо развитие на целия регион.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
