Панагюрското злато по-силно от COVID-19

13 000 българи и чужденци дойдоха да видят съкровището въпреки пандемията

Панагюрското злато  по-силно от COVID-19 | StandartNews.com

* 13 000 българи и чужденци дойдоха да видят съкровището въпреки пандемията

* Залата-трезор също е след чудесата на десетилетието


Панагюрското съкровище има всички шансове да е победител в голямото гласуване за Чудеса на десетилетието, което "Стандарт" обяви по случай 10-годишния юбилей на своята кампания "Чудесата на България".
Времето, в което нашите читатели могат да дадат своя вот, се удължава до 15 януари 2021 г. Подбрахме 20 знакови обекта, които са се превърнали в любими дестинации и очакваме да направите избора си за ТОП 10. Критериите за подбор на обектите са няколко: извършена реконструкция и консервация, социализация и дигитализация, приходи от туристически услуги, включване в регионален маршрут, допълнителни атракции.


Когато говорим за Панагюрското златно съкровище, поразяващо със своята красота и невероятна изработка, не можем да не споменем и залата трезор, която позволи то да се връща у дома. Осъществена чрез дарението на "Асарел-Медет" АД и проф. д-р Лъчезар Цоцорков лично като меценат на културата, тя също е едно от чудесата на десетилетието. Но не с историческото си значение, а с уникалността си и със значението си за средногорския град.
Възможността оригиналът на съкровището да гостува в Исторически музей - Панагюрище, а и постоянното експониране на музейното златно копие на безценния култов сервиз, даде тласък за развитието на туризма в града и региона.
Впечатляващ факт е, че в периода от 23 септември до 1 ноември 2020 г. Исторически музей - Панагюрище, е посетен от близо 13 000 души. Тогава акцент в неговите експозиции беше гостуването на оригинала на Панагюрското златно съкровище. Не само български туристи, но и гости от Англия, Русия, Финландия, Германия, Нидерландия, Нигерия, Швейцария, Швеция, Италия, Грузия, Гърция и Полша се насладиха на експозициите в музейните обекти. Те дойдоха да видят Панагюрското злато въпреки пандемията, която отказа много хора от пътуване. Разбира се, посещенията бяха при строго спазване на противоепидемичните мерки както от страна на музейните работници, така и от гостите.
От 2012 г. насам всяка година деветте златни съда, чието общо тегло е 6,164 кг, се експонират в залата трезор, за да радват панагюрци и техните гости в рамките на 30-40 дни. През останалото време в бронираните цилиндрични витрини е изложено абсолютно точно копие от 22-каратово злато, изработено и маркирано от експерти на Националния исторически музей. Стойността му е 1,7 млн. лв.
За първи път Панагюрското златно съкровище се завърна у дома на Великден през 2012 година - 63 години след откриването му от братята Павел, Петко и Михаил Дейкови. Това става възможно благодарение на договор, подписан между Националния исторически музей, "Асарел Медет", проф. Цоцорков в качеството му на меценат и община Панагюрище. Разходите по ежегодното експониране на оригинала също се покриват от медодобивното дружество. Договорът е безсрочен, което означава, че съкровището всяка година ще се прибира в родния си дом.
Единствено през 2015 г. то не дойде, защото бе експонирано в Лувъра и Япония.
Съкровищницата, чието изграждане струва близо 6 млн. лева, е стилна и функционална, но и изключително сигурна за съхранението на безценното тракийско наследство.
Подземният трезор, който е проектиран от "Архитектура и наследство" ООД - Пловдив, отговаря на най-високите стандарти в областта на музейното дело и гарантира най-високата степен на сигурност. За изграждането му са използвани близо 1500 кубически метра специален бетон. Главен изпълнител на проекта е "Реставрация" ЕАД - София. Това изключително трудно съоръжение е изпълнено само за осем месеца въпреки високото ниво на подпочвени води в района на Историческия музей и тежките метеорологични условия през зимата.
В панагюрската експозиция за пръв път всеки един от съдовете се показва в отделна витрина. Това позволява на посетителите да се насладят дори на най-дребните детайли и орнаменти, изработени от древните майстори.
Експерти твърдят, че самите витрини нямат аналог в световната музейна практика. Те са от бронирано стъкло, проектирани са и изработени в Германия. Представляват цилиндри с диаметър 60 сантиметра и височина 3,20 метра. Самият трезор, наред с предверието и информационната зала, са облицовани в ефектни разновидности на гранит, италиански мрамор, туфа и полускъпоценния камък лабрадорит.
Информационната зала към трезора е оборудвана с модерни мултимедийни устройства, чрез които посетителите могат да получат по-детайлна информация за Панагюрското златно съкровище, откривателите, дарителите и изпълнителите на проекта. В залата е изложена и "пътната карта на съкровището", на която са отбелязани гостуванията на тракийското злато в музеите по цялото земно кълбо.
От няколко години в залата трезор се случват и сватби. Първият ритуал, на който двамата влюбени - Диана Иванова и Георги Тренков, си казаха "да", бе на 27 януари 2018 г.


Директорът на музея доц. д-р Атанас Шопов посочи, че често има изнесени венчални церемонии, но тази сватба била първата в залата трезор. Д-р Шопов е щастлив, че музеят е арена на толкова любов.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай