Пътувайки из България, човек бързо разбира, че освен красиви гледки, малки градчета, планини и забравени пътища, страната ни крие и нещо друго - табели с имена, които ни карат да намалим скоростта, да прочетем още веднъж и неизбежно да се запитаме: "Чакай малко... наистина ли така се казва това село?"
И ако първата реакция обикновено е смях, втората вече е любопитство. Защото зад някои от най-странно звучащите български селищни имена стоят вековни истории, стари думи, прякори, особености на местността, а понякога и легенди, които са се предавали от поколение на поколение.
Националният регистър на населените места на НСИ действително пази немалко подобни имена. А учените от Института за български език към БАН обръщат внимание, че топонимите рядко са случайни - те могат да разказват за хората, които са живели на дадено място, за поминъка им, за езика им и дори за начина, по който са възприемали света около себе си. От сякаш безкрайните примери на интересни насели места у нас, подбрахме девет от селата, чиито имена със сигурност могат да превърнат едно обикновено пътуване в малко езиково приключение, пише Ивелина Тодорова в money.bg.
1. Пържиграх
Къде се намира: община Трявна, област Габрово
Името на габровското село Пържиграх звучи почти като команда от стара рецепта. Само че зад него не стои някакво специално местно ястие, а история за един доста необщителен воденичар. Според разпространеното местно предание край селото някога имало воденица. Стопанинът ѝ бил мълчалив човек и почти не разговарял с хората, които идвали да мелят брашното си. За сметка на това имал странен навик - всеки път, когато някой го посещавал, той пържел грах.
Постепенно тази необичайна подробност започнала да се свързва с мястото и така се появило името Пържиграх. Днес селото е сред малките и почти обезлюдени селища в района, но името му продължава да е далеч по-известно, отколкото предполага размерът му.
2. Торбалъжите
Къде се намира: община Габрово, област Габрово
Името Торбалъжите вероятно е едно от тези, които трудно могат да бъдат подминати без усмивка. Най-популярната версия разказва за човек на име Дончо Торбалъжа - козар, известен като сладкодумен разказвач на приказки, песни и шеги. Когато започвал да говори, хората го слушали с интерес, а според преданието го подканяли да "извади торбата с лъжите", за да ги забавлява. Така прякорът постепенно се превърнал в име на селището.
Но тук има една важна подробност. Проф. Анна Чолева-Димитрова предупреждава, че популярната история не бива автоматично да се приема като научно доказана етимология. Според нея е напълно възможно името да произлиза от прякор, даден на първите заселници от техни съседи - практика, която никак не е била необичайна. Самото селище е регистрирано в официалните списъци като Торбалъжите, а формата Торбалъжи също се среща. С други думи - дори учените да оставят малка вратичка за съмнение, табелата си остава една от най-забавните в България.
3.Горно Уйно
Къде се намира: община Кюстендил, област Кюстендил
Тук вече българският език си прави шега с въображението ни. Горно Уйно се намира в Кюстендилско и, разбира се, името му неизбежно предизвиква усмивки. Само че думата "уйна" в някои български говори означава вуйна.
Според местното предание историята е свързана с две жени, които били вуйни и живеели в две различни части на района - едната "горе", а другата "долу". Така постепенно се установили названията Горно Уйно и Долно Уйно. Това е добър пример как едно име, което днес звучи комично, всъщност може да пази стара диалектна дума, отдавна излязла от ежедневната реч на много българи.
4. Недоклан
Къде се намира: община Разград, област Разград
"Клан, клан, недоклан" - човек трудно може да чуе името Недоклан и да не направи подобна асоциация. Селото се намира край Разград, а според популярното обяснение произходът му е свързан с драматични събития от османския период. Преданието разказва, че при нападение над местното население оцелял човек на име Недьо. Наричали го "Недьо калан" - от турското kalan, тоест "останалият".
Така "Недьо калан" постепенно се превърнало в Недоклан. Тази версия има по-сериозна езикова логика от очевидната шега с "недокланото", макар че и тук трябва да се прави разлика между народно предание и доказана историческа етимология. Изследванията върху името посочват именно комбинацията от лично име и турската дума kalan. А самото село продължава да носи това име и днес.
5.Тъпчилещово
Къде се намира: община Омуртаг, област Търговище
Името Тъпчилещово вероятно е сред абсолютните фаворити в българската класация на "чакай, как се казва това място?". Селото е в община Омуртаг, а името му звучи така, сякаш местните от векове имат някаква особена връзка с лещата. Истината обаче е далеч по-различна.
Според местната история името е свързано с Христо Тъпчилещов - известен търговец от Калофер и общественик, който посещавал района и направил дарения за хората там. Сред жестовете му било подаряването на овощни дръвчета на местните семейства. Така едно фамилно име, което днес звучи почти комично, се превърнало в име на цяло село. И може би именно затова местните с усмивка обясняват, че лещата няма нищо общо с името.
6. Къртожабене
Къде се намира: община Плевен, област Плевен
Ако някой реши да измисли име на село, вдъхновено от първите две животни, които е видял, вероятно ще получи нещо точно като Къртожабене. Селото се намира край Плевен и името му официално фигурира в Националния регистър на населените места.
Според местна легенда след голямо наводнение двама мъже търсели подходящо място за заселване. Когато стигнали до бъдещото село, видели първо къртица и жаба. И решили да не усложняват особено въпроса с кръщаването. Къртица плюс жаба - Къртожабене.Тази история е именно местно предание, а не доказана научна етимология, но е сред най-запомнящите се обяснения за необичайно българско селищно име.
.7. Чуйпетлово
Къде се намира: община Перник, област Перник
Името на Чуйпетлово звучи сякаш някой буквално е казал: "Чуй петела!" И точно това е една от най-популярните истории за селото край Витоша.
Според преданието първите заселници се криели от преследвачи и мястото било толкова закътано, че никой не знаел за тях. Докато един ден петелът не пропял. Така птицата буквално издала присъствието им.
Само че учените предлагат и друга, по-сериозна хипотеза. В публикация за името се посочва старата форма Чуйпетлово/Чуйпетльово и се прави връзка с лично име - вероятно Чуйе Петло или Чуйе Петльо. Тоест зад забавната история може да стои старо лично име.
8. Вещица
Къде се намира: община Белоградчик, област Видин
В Белоградчишко се намира село Вещица. И тук въображението веднага тръгва към магии, метли и приказни истории. Но една от версиите за името е доста по-прозаична - думата "вещ" в старото значение на "умел", "знаещ", тоест хората от мястото били "вещи" в определени занаяти.
Съществува и друга местна легенда, според която турски чифликчия видял къпещи се български жени и, уплашен от гледката, решил, че са вещици. Коя от историите е истинската? Тук отново е по-честно да оставим място за въпросителна, вместо да превръщаме фолклорното предание в исторически факт. Но едно е сигурно - Вещица е официално име на село, а табелата му вероятно е сред онези, които шофьорите запомнят от първия път.
9. Кривонос
Къде се намира: община Брезник, област Перник
Ако вярваме на местната легенда, името Кривонос е резултат от доста лошо стечение на обстоятелствата. Разказът е за двама братя, които се влюбили в една и съща жена. Между тях избухнал бой и единият останал със счупен нос. Така, според преданието, се появило село Кривонос. А историята става още по-интересна, защото другият брат бил с наранено ребро и така се появило съседното село Ребро.
Звучи почти като сюжет от народна комедия, но точно такива разкази показват как хората са обяснявали произхода на местата около себе си - чрез истории, които лесно се запомнят и предават нататък. И макар съвременната топонимия да изисква много повече от една хубава легенда, именно тези истории правят картата на България толкова любопитна.
Източник: Money.bg
